Петър Искренов
Маратон призори (36)

36

Посрещането бе сдържано и делово. Курт Енгелман — сух, изпънат мъж, криеше погледа си зад тъмни многодиоптрови очила, отговаряше на въпросите едносрично, свивайки устни така, сякаш думите, които му се налагаше да произнесе, имаха стипчив вкус. На приветствието на посрещачите от българските фирми отговори с изпосталяла усмивка, която приличаше по-скоро на привична гримаса върху опънатото му, набраздено от белези лице.

— Уморен съм, господа — кимна безизразно. — Днес ще почивам.

Около него шеташе припряно фрау Лудвиг, жена на средна възраст с толкова масивен бюст, че й пречеше да пази равновесие. Походката й, думите, жестовете я превръщаха в една нелогично пърхаща топка — приличаше на диригент, застанал за първи път на пулта и откачил от щастие.

В студената надменност на мъжа и екзалтацията на секретарката му не се долавяше и сянка от нетърпение. За тях всичко си бе в реда на нещата — пристигането, посрещането, спокойното отправяне към хотела.

Нетърпението бе заседнало у мен. Очаквах всеки миг да цъфне отнякъде Фани — сама или със загадъчния си кавалер, — очаквах я в залата за посрещаните, пред входа на аерогарата, някъде по пътя, в края на краищата — пред хотела… Нямаше я. Не се яви. А и Марко не се обаждаше, за да обясни отсъствието й. Или тя е гениална, помислих си, или аз съм кръгъл глупак.

Прибрах се в управлението, оглушал, лишен от сетива. В мен сякаш бе експлодирала бомба и ме бе опустошила изцяло — и логиката, и проницателността, и опита ми… Толкова се бях надявал на срещата им, а ето сега всичко пропадаше. Нещо се беше случило, механизмът на предвижданите събития някъде бе засякъл. Не ми оставаше нищо друго, освен да премитам разсеяно бюрото си с длан и да чакам.

Сводката за Енгелман, която ми предоставиха, ме поотвлече донякъде от тревожните размисли.

КУРТ ЕНГЕЛМАН — роден 1928 година в селцето Курфсмюде, родители — неизвестни, осиновен от барон Хайнц Енгелман. Според слуховете — негов незаконен син. В края на 1949 година се преселват във Виена, Курт Енгелман се грижи за стария си парализиран баща. Не членуват в политически партии, не поддържат контакти, живеят изключително скромно и затворено. През 1961 година баронът умира. Курт Енгелман продава голямата къща в столицата и имотите в Курфсмюде, заселва се в покрайнините на Виена. Две години по-късно в дома му се появява като секретарка Мари Лудвиг. През 1965 година е регистрирана фирмата за търговия и пакетаж на хранителни стоки на името на Курт Енгелман и Волфганг Дитер. В началото на осемдесетте години фирмата преживява криза. По това време съдружниците се ориентират към активни търговски контакти с балканските страни, към разносна търговия с хранителни полуфабрикати, и така успяват да стабилизират състоянието си.

Контактите с българските фирми и предприятия са установени предимно чрез кореспонденция. През 1981 година Дитер е идвал в София за подписване на дългосрочни договори. Курт Енгелман посещава за първи път страната ни.

Вдигнах телефона и позвъних на колегите.

— Нещо по-особено в митническата му декларация? — попитах направо.

— Голяма сума долари — гласеше отговорът.

— Колко?

— Шейсет хиляди.

Подсвирнах учудено.

— Останали му след някаква сделка в Белград — поясни колегата. — Плащал в брой и му останали…

— Не е ли необичайно? — измънках.

— Да. Но в края на краищата това си е негова работа.

— Показал ли ги е на митничарите?

— Глупости! За търговец като него това би било обидно.

— Да, да — побързах да се съглася. — За чужденците — улеснения всякакви.

— Няма как — прихна колегата, — ще трябва добре да го охранявате. И него, и паричките му…

— Едва ли ще се наложи — рекох и му благодарих.