Петър Искренов
Маратон призори (28)

28

Сутринта събрах момчетата в кабинета си.

— Хайде докладвай — предложих на Марко.

— Въпреки внимателното ни наблюдение — нищо особено — рече той. — Ако изключим двата телефон ни разговора на Фани, тази нощ… Предлагам да ги чуем.

Кимнах му, в старческата гръд на „Филипса“ отекнаха дрезгави хрипове, сетне изплува котешкото „Альооо“ на Фани, сподирено от мрачния глас на Евдоким: „Спукана ти е работата, мадам“… „Простак!“ процеди тя… и сигналът „заето“ заотпява.

— Кога ги засякохте? — попитах.

— В един и половина през нощта.

— Много добре! — усмихнах се в себе си, не бих платил залудо снощи сметката в бара… — Лаконично и изразително — както казваше учителката ни по литература.

— Следващият е още по-изразителен — засмя се Марко и поясни: — До седем часа тази сутрин Фани е държала телефона си отворен, навярно се е страхувала, че Евдоким ще я безпокои отново… В седем и десет… слушайте — и натисна клавиша.

— Альооо! — измяука Фани. — Кой, моля?

Въпросът й отзвуча в напрегната пауза, разбишкана от тежко пресекливо дишане.

— Да — избоботи тежък мъжки глас. — Жени и вино, вино и жени. Мисля, че е удобно.

— Добре — съгласи се колебливо тя, — но без гаранции.

— Трябва да се опита — настоя мъжът.

И отново последва изнервяща пауза, в която някой дишаше мъчително като претоварен локомотив.

— Нещо ново? — попита мъжът.

— Времето се оправя.

— Кога?

— Скоро. А при теб?

— Както говорихме.

И отново последва пауза.

— Обаждай ми се привечер — заръча мъжът.

— Къде мога да те видя?

— На небето.

Магнетофонът изхълца звучно — разговорът бе свършил. Спогледахме се заинтригувани.

— Доста интересно — казах. — Предполагам, че оригиналният запис е по-качествен?

— Разбира се — кимна Марко.

— Тия май отдавна си имат приказката — засмях се, — щом се разбират така, от половин дума… Досещате ли се какво означават паузите?

— Сигнал за внимание — размърда се Марко.

— И предупреждение, че трябва да прекратят разискваната тема — допълних. — А сега слушайте… Фани явно е подплашена. Трябва да очакваме, че ще предприеме активни действия. Затова отсега нататък Савата и Коста плътно до нея, и пълно документиране — всяка дума, всеки жест… Предполагам, че разбирате — тя владее доста добре езика на символите… От девет до десет аз ще й погостувам, след това теренът е напълно свободен.

— Ясно — кимна Савата.

— Мони — обърнах се към младока, — ти трябва да осигуриш един интересен екземпляр. Името му е Чочи, върти се из „София“…

— Знам го — усмихна се Мони. — Бъдете спокоен.

— Ще се успокоя, когато ми докладваш, че е вътре. Наркотици, трансфер на валута, антиобществено поведение — поводите са хиляди…

— И няма да му е за първи път — кимна младокът.

— Добре. Марко — обърнах се към заместника си, ти оставаш тука за свръзка. Утре ще те сменя. Съобщенията на фотографа и на ватманката ми предаваш незабавно.