Петър Искренов
Маратон призори (32)

32

До късно мъдрувах над рапорта си. Винаги съм се измъчвал, когато трябва да обосновавам очевидно необходимото. Пък и вътрешно някак бях нащрек — очаквах да ми позвъни Савата. Чувствах се уморен, спеше ми се, но същевременно знаех — трябва да го предизвикам да вдигне телефона, а това не зависеше само от него.

Бях решил вече да си вървя, когато екна очакваното позвъняване.

— Шефе, изложихме се — докладва Савата.

— Добре де — промърморих, — разправяй…

— Птичето ни избяга.

— Ако мислиш, че ще те похваля — грешиш! Но хайде, говори. Каквото и да се е случило — няма да получа разрив.

— Сам не разбрах как стана — запреглъща той. — Уж бяхме толкова сигурни. Госпожата се измъкна към десет от къщи, взе автобуса, слезе на булевард „Владимир Заимов“, тръгна пеша…

— Накъде? — изкрещях. — Не мънкай…

— Към Подуяне… Сви по улица „Алеко Константинов“ и хлътна в една кооперация. Веднага накарах Коста да я последва, аз останах отвън, но ядец… Кооперацията била с изход от другата страна. Видях ги само как изчезват по булеварда с пълна газ…

— Бял вартбург?

— Не, зелен москвич. Това ме обърка. Тръгнах уж веднага и карах като луд, но не можах да ги стигна… Предполагам, че са завили в някоя уличка…

— Много хубаво — промърморих.

— Мисля, че не е толкова страшно — осмели се той. — Ако съобщим на патрулите на КАТ…

— Какво да им съобщим?

— Ами това… за зеления москвич.

— Или за белия вартбург — продължих. — Или за оранжевата лада… Или най-добре — за госпожа Фани… Как мислиш?

— Не знам — въздъхна той.

— Но трябва да им раздадем фотографията й. Както и да бързаме, най-рано утре заран… А дотогава тя кой знае къде ще е…

— Е, да — съгласи се съкрушено Савата.

— Слушай — рекох, — я елате насам. Остави колата на паркинга, прати Коста да почива, а ти седни да напишеш един хубав рапорт за случилото се… Не е лесно — знам, но съм убеден — ще се справиш.

— Разбрано — промърмори той и прекъсна връзката.

Веднага позвъних на Марко у дома му. Наредих му да вземе колата и до утре заран да бъде на хижа „Билото“. Бях сигурен, че ще се заварят там с госпожата.