Петър Искренов
Маратон призори (23)

23

В ресторанта наистина ме нагостиха както трябва: рибена чорба, кефал на скара… Жалкото беше, че се наложи да го поливам с газирана вода. Адски ми се пиеше една бира. Опитаха се да ме съблазнят с бутилка „Берлинер Пилзнер“, но отказах — трябваше час по-скоро да се връщам…

Като минавах през Бургас, се отбих до гарата и проверих в колко часа е пристигнал пътническият влак от София на 24 декември 1983 година. „Иска ми се да бъда сигурен“ — обясних на чиновничката, която с отегчение измъкваше прашасалия журнал. Учтивостта ми не я трогна, прелистваше страниците с израз, който недвусмислено ми внушаваше: „Що не те вземат дяволите!“ Мързеше я, та едва гледаше. На няколко пъти обърква датите, най-сетне забоде пръст в нужната графа и промърмори ожесточено:

— Ето… Ако трябва — запишете си. Пристигнал е в десет часа и дванайсет минути… Повече от три часа закъснение.

За да й угодя, аз наистина си записах данните, които ми издиктува.

— И без да разгръщам бумагите, можех да ви го кажа — промърмори тя. — Тия влакове винаги закъсняват… Особено през зимата.

— Ние поне да бъдем точни — опитах се да я успокоя.

Тя долови в думите ми укор, намуси се и се затътри лениво към шкафа.

— Ако искате, да направя засечка и по книгата с рапортите?… — попита.

— Няма да е излишно.

— Да де — умисли се тя, — ама къде бяха тия книги…

Поразрови папките.

— Ето — каза. — Рапорт от началника на влака… Имало някакво срутване преди Карлово… Препишете си го.

— Да ви се намира ксерокс? — усмихнах се. — Този документ ми е страшно важен.

— Ксерокс! — сви устни тя. — От вас не мога да си гледам работата…

— Направете ми тази услуга — настоях, — и бъдете сигурна — повече няма да ви безпокоя.

Обещанието ми я трогна, тя накриви глава: „Де да видим!“ — и ме поведе по коридорите.

Десетина минути по-късно ми подхвърли копието и попита:

— Друго има ли?

— Не, благодаря ви — засмях се. — Бяхте много любезна.