Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Trusted Like The Fox, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 20гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster(2007)

Издание:

A Panther Book

First published in Great Britain

by Jarrolds Publishers (London) Limited

PRINTING HISTORY

Jarrolds edition first published 1946

Panther edition first published August 1964

с/о Jusautor, Sofia

 

Издателство „Пионер Ананда“, София

Печат — ДФ „Балкан-Прес“

ISBN 954-8051-03-6

История

  1. —Добавяне

ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА

Крейн застана на прага, погледна първо Грейс, после Елис. И двамата бяха напрегнати, но той забеляза, че Грейс бе по-изплашена от двамата. Беше му приятно да ги държи в напрежение, влезе в стаята със сковано, безизразно лице, спря се и ги почака да заговорят.

Но те не казаха нищо, сякаш се страхуваха да не развалят магията на тишината.

Без да може да сдържа вече ликуващата си радост, Крейн избухна.

— Всичко е наред! Отиде си! — Той се изсмя късо и победоносно. — Лапна въдицата като шаран. Беше чудесно. Той повярва на всичко, което казах. — Посочи към Елис. — Спасих хилавото ти вратле от въжето. Трябваше да ме чуеш. Бях страхотен. Имах готов отговор за всичко. Този стар дявол Джеймс открил толкова много, но малко по малко разплетох кошницата му и сър Хю си тръгна с впечатлението, че аз съм най-милият и най-добрият човек на света. Той… той каза, че се гордее с мен — добави Крейн и избухна в истеричен смях.

Грейс остави ловджийската пушка, която бе стискала здраво досега и си пое въздух все още разтреперана. Елис се отпусна на възглавницата, но очите му гледаха напрегнато и недоверчиво.

Крейн изведнъж престана да се смее, като видя, че и двамата го гледаха особено.

— Какво има? — попита той. — Не се ли радвате? Не можете ли да кажете нещо — да благодарите или нещо такова? Ако не бях аз и двамата вече отдавна да сте в ръцете на полицията.

— И ти също — каза тихо Елис.

Крейн пламна.

— Мисля, че достатъчно те търпях — каза той със зловещо изражение в очите. — Винаги се опитваш да създадеш някакви неприятности. Днес си отиваш. Сафки ще се грижи за теб и когато се оправиш, ще си свободен да правиш каквото пожелаеш. Но днес ще напуснеш тази къща.

— Така ли? — каза Елис с леден поглед в очите. — Ами тя?

— Остави я нея — каза Крейн. — Тя остава тук.

— О, не, няма — отвърна Елис. — Дойдохме заедно, ще си тръгнем заедно.

Крейн разбра, че за миг неволно бе свалил маската си и с явно усилие се овладя. Като се обърна към Грейс с познатото мило и весело изражение в очите, което толкова лесно приемаше й каза:

— Толкова съжалявам, че изгубих самообладание, скъпа, но доста се поизпотих в разговора със стария. Разбра ли какво каза Елис? Иска да тръгнеш с него. Свободна си да избереш. Искаш ли да тръгнеш с него?

Грейс изтръпна, поклати глава.

— Няма значение, тя идва с мен — каза тихо Елис. — Намери си друго момиче, с което да се забавляваш. Погледни я. Не е кой знае какво, нали? Можеш да си намериш и нещо по-добро.

— Я млъквай — тросна се Крейн, отиде до Крейс и я хвана за ръката. — Имам нужда от теб. Знаеш това, нали? Ако останеш можем да бъдем много щастливи.

Грейс си пое дъх.

— Моля те, нека да не го слушаме. Не може ли да го оставим? — Знам, че ще развали всичко, ако му позволим да се бърка — изхлипа тя.

— Е, това урежда въпроса — каза Крейн и без да го види Грейс, се ухили подигравателно на Елис.

— Ако знаеше истината, нямаше да иска да остане — каза Елис. Абсолютното му самообладание озадачаваше Крейн. — Защо не й разкажеш каква свиня си в действителност. И тогава я остави да реши.

Крейн се изсмя, леко раздразнен.

— Хайде, не е необходимо да ме обиждаш — каза той. — Но тя може да избира между двамата, ако ще те направи по-щастлив.

Той погледна Грейс.

— Чу ли го как ме нарече току-що? А, сега искам да разбереш какъв човек е той. Той с изменник. Той е Кушман — Едуин Кушман. Принц па принцовете. Човекът, който предаваше от Германия. Никога ли не си го чувала по радиото?

Грейс се отдръпна.

— Не ме е грижа кой е. Той… той не ме интересува. Просто не искам да стоя повече в тази стая и да слушам гадостите му.

— Не може да не се интересуваш. Полицията го търси и ако го открие, ще го обесят. Ще има какво да разказваш на внуците си (ако въобще имаш внуци). Та той е известен престъпник.

— Моля те, Ричард — каза Грейс, кършейки пръсти. — Моля те да не го говорим за него…

— Добре, няма — каза Крейн и вдигна рамене. — Доста е скучен за обсъждане, нали? Но мислех, че ще е по-добре да знаеш все пак какъв човек е.

Елис му се озъби.

— Остави ме мен. Кажи й за себе си. Предпочитам да съм това, което съм, отколкото да бъда като теб.

— Елис се опитва да ме изкара убиец на жени за удоволствие — каза Крейн, като наблюдаваше внимателно Грейс. — Убеден е, че съм побъркан и че когато се отърва от него, ще те убия. Смята, че съм примамил Джули тук и съм я убил. Нищо не може да го убеди, че тя ми беше сестра и че бедничката се самоуби. Това е алтернативата, скъпа. — Той отстъпи назад и посочи с драматичен жест към Елис. — Той или аз. Избирай: Кушман, предателят или Крейн, убиецът.

— Е, чу го — каза Елис на Грейс. Избери, но избери внимателно. Запитай се защо ни подслони той и дали въобще е възможно да те обича. Погледни го. Погледни очите му. Мислиш ли, че такъв човек може да обича някой друг, освен себе си? Спомни си за полицая. Това беше едно хладнокръвно убийство. Запитай се какво се е случило с Джули Брюър. Помисли. Това е последният ти шанс. Ако останеш при него, той ще те…

— Престани — извика Грейс и се извърна. — Не мога да те слушам. — Тя изтича до Крейн и го хвана за ръката. — Моля те, нека да се махнем оттук и да го оставим. Ако наистина ме искаш, ако не смяташ, че ще ти досаждам, искам да остана при теб.

— Разбира се, че те искам, скъпа — каза Крейн и я притисна към себе си. — Над главата й той се ухили победоносно на Елис.

— Невероятна е, нали? Най-невероятната от всички малки доверчиви глупачки. Да опитам да я убедя да ме остави-само за майтапа?

— По-добре опитай, Крейн — каза тихо Елис. — Иначе ще съжаляваш.

— Не си въобразявай, че ще се страхувам от теб — каза Крейн и изведнъж се намръщи. — Правя го за собствено удоволствие — за да ти докажа влиянието си над нея. Мога да я убедя в каквото си поискам.

— Не бъди толкова сигурен — каза Елис.

Грейс изведнъж се отдръпна и погледна лицето на Крейн, като че ли усети, че говореха за нея.

Той й се усмихна.

— Не искам да те принуждавам насила да оставаш, скъпа — каза той, като я притискаше към себе си. — Представи си, че това, което каза той, е вярно. Представи си, че съм побъркан. Чела си за такива хора. Светът е пълен с побъркани. Ти не знаеш нищо за мен. Може да съм едно от онези безобидни на пръв поглед чудовища, които нападат жените без предупреждение. Представи си, че се нахвърля върху теб след като Елис си отиде. Ще съжаляваш ли тогава, че не го послуша?

— Моля те, не говори така — каза Крейс, като го погледна умолително и сложи ръце на раменете му. — Не ме интересува какво ще се случи с мен, стига само да бъда с теб.

Крейн се намръщи.

— Но не там е въпросът — каза той малко рязко. — Питам те, вярваш ли на думите му, че съм убиец.

Тя се извърна и извика:

— За какво да живея? Глуха съм, изолирана съм от всичко. Никой не ме иска. Ти ме дари с нежност и щастие. Все ми е едно дали ще ме убиеш, но ако си тръгна от теб, какво ще стане с мен?

Крейн я завъртя и нервно я разтърси.

— Не можеш ли да отговориш с да или не? Мислиш ли, че ще те убия?

— Ако искаш да ме убиеш — направи го — извика тя. — Ако не ме обичаш, не ме интересува какво ще стане с мен.

— Няма значение дали те обичам или не — изкрещя й изведнъж Крейн, почервенял от гняв. Не това е важното. Вярваш ли, че съм убил Джули? Отговори ми!

— Знам, че си я убил — извика тя и избухна в плач. — Но за мен това няма значение. Знам, че си такъв, Ричард. Но аз не се страхувам от теб. Моля те, кажи ми само, че ме обичаш и че ме желаеш.

Крейн се отдръпна назад и остана като ударен. Лицето му придоби мъртвешки блед вид.

— Знаеш? — повтори глупаво той.

— Да, разбрах го снощи — каза тя и се опита да го хване за ръцете, но той я отблъсна. — Когато излезе от мрака… видях очите ти. Разбрах, че не си добре… после си спомних колко се изплаши, когато ме видя в онази рокля. Мислих цяла нощ и рабрах, че Елис, колкото и да е зъл, не можеше да измисля такава история, ако не знаеше нещо. — Тя сподави хлипанията си и продължи. — Всичко съвпадаше. Нашето присъствие тук, убитият полицай, дрехите й, твоят страх — всичко това можеше да означава само едно. Но дори и тогава не повярвах и затова отидох до гората, след като ти си легна. Трябваше… трябваше да разбера. Видях двата гроба… тогава разбрах…

Крейн стоеше изправен пред нея, онемял, пребледнял, разтреперан.

— Моля те, не се тревожи — продължи тя обезумяла, че го бе наранила. — Може би тя е била жестока към теб, но аз няма да бъда. Ще правя всичко за теб. Обичам те. Вярвам ти. Може да отидем някъде, да започнем всичко отначало. Ще се справим. Знам, че ще се справим. — Тя пристъпи към него с протегнати ръце. — Може заедно да се борим с тази ужасна лудост — продължи тя. Това бе велик момент в живота й. Чувстваше се издигната, въодушевена. Видя се в ролята на негов спасител — тя връщаше здравия му разсъдък, помагаше му да оздравее.

Изведнъж той я удари през лицето.

— Уличница! — изкрещя й той. — Как можеш да ми говориш така! Ще те науча аз теб! Как се осмеляваш да ме съжаляваш?

— Крейн — каза Елис. — Не разигравай драми. Пийни нещо и се успокой.

Крейн се нахвърли срещу него.

— Ще те науча и теб — извика той и грабна бутилката с уиски.

Грейс, със зачервена лява буза, изтича до него и го сграбчи за китката.

— Не пий това, Ричард — помоли го тя. — Само ще влошиш нещата. Ела и легни, аз ще…

— Махай се, уличнице! — озъби й се Крейн и така грубо я отблъсна назад, че тя се завъртя край леглото. Елис я хвана за китката, но изтръпнала от ужас, тя се отскубна и се облегна на стената.

Ръката на Крейн трепереше толкова силно, че той разля уиски по килима. Изпи половината от съдържанието на чашата и я захвърли в камината — стъклените парчета се разхвърчаха из стаята.

Той се извърна към двамата, като нервно стискаше и отпускаше ръцете си.

— Сега ще те убия! — изкрещя той. — Не вярваш, че ще го направя, нали? Но сега ще видиш! — Той се нахвърли върху Елис — и ще натрия физиономията ти в кръвта й, гадно преда-телче!

— Моля те, Ричард — каза Грейс. — Нека да те прегърна. Мога да те накарам да се почувстваш добре. Знам, че мога, ти само ми повярвай.

Крейн мушна ръка зад гърба си и извади дългия нож с бялата костна дръжка от калъфа, прикрит от сакото му.

— Бягай! — изкрещя той на Грейс. — Ще те убия. Искам да бягаш и да пищиш като Джули. Пълзи на колене, като нея. Моли ми се за жалкия си, скапан животец.

При вида на ножа Грейс пое дълбоко дъх, но нито трепна, нито се помръдна.

Елис се изправи в леглото, наклони се напред и се загледа в Крейн със студен и безизразен поглед.

Крейн го погледна диво, изведнъж объркан. Като че ли и двамата не се страхуваха от него. Той се поколеба, изведнъж се почувства неуверен в себе си, отмалял, стана му студено.

— Бягай! — извика той. — Ще те нарежа… ще те окървавя…

— Моля те, остави го, Ричард — каза тихо Грейс. — Не ме плашиш. Ако преодолееш тази криза, всичко ще се оправи.

Крейн й се озъби, вдигна ножа, поколеба се, отново го свали. Дали щеше да припадне? Боже, чувстваше се ужасно. В тази стая бе страшно задушно. Той направи една несигурна крачка към прозореца, но изведнъж му се стори, че е много далеч. Пръстите му отмаляха. Ножът натежа ужасно и когато Грейс го взе, той не се възпротиви, беше облекчен, че се отърва от него. Свелече се в един стол, тъй като нямаше достатъчно сили да се държи на краката си.

— Какво става с мен? — промърмори той с пресипнал глас и прокара пръсти по лицето си.

Елис се наклони напред.

— Отровен си, глупако! — каза той. И то с конска доза.

Когато Крейн чу подигравателния глас, сякаш нажежено желязо го жегна в стомаха. Той изкрещя и се изправи, олюлявайки се, на крака.

— Отровен? — извика той и сграбчи полицата на камината, за да се задържи.

— Нарече ме лисица, Крейн — каза Елис, като отметна завивките и провеси краката си на пода. Изпод леглото той извади две патерици и се изправи с тях. — Сафки дойде да ме види, когато бяхте с Грейс в гората. Той донесе патериците и отровата. Изсипах я в уискито. — Гласът му се повиши. — Свършено е с теб, говедо! Аз победих!

— Не! — изкрещя Крейн. — Не искам да умирам. Искам да живея. Помогни ми! Грейс! Спаси ме! Извикай доктор! Не ме оставяй да умра.

Грейс изтича към него, хвана го, когато той започна да се свлича, но тежестта му повали и двамата на пода.

— Не искам да умирам — изрева бясно той, докато тя облягаше главата му на гърдите си. — Страх ме е от смъртта. Направи нещо за бога! Извикай доктор! — Той така силно стисна Грейс, докато се гърчеше в предсмъртна агония, че тя извика.

Елис изкуцука до тях.

— Каза, че не ти пука дали ще умреш, наперена гад — каза той. — Умря да се хвалиш с това. Но аз бях решен да не ти позволя да я докоснеш.

— Помогни му — извика Грейс, обезумяла. — Не можеш да го оставиш да страда така. Моля те, потърси помощ… потърси Сафки…

Изведнъж Крейн се скова. Сух, задъхан стон се откъсна от гърлото му.

— Свършено е с него — каза Елис с презрение.

Грейс усети как огромното му тяло се разтърси. Нямаше сили вече да го придържа и той се изтърколи на пода.

— Остави го — каза Елис. — Хайде. Трябва да изчезнем оттук преди някои да е дошъл.

Но тя не му обърна внимание. С див, истеричен плач тя се обърна към Крейн, загледа се в посинялото, подпухнало лице, в изцъклените очи.

— Хайде — каза Елис. — Нали не искаш да те хванат?

Тя се обърна към него, от насълзените й очи искреше омраза.

— Няма да се измъкнеш — извика тя. — Той нямаше да ме нарани. Аз можех да го излекувам. Знаех си, че ще провалиш щастието ми, но ще си платиш за това. Ще се погрижа да не се измъкнеш.

— Остави го и престани да говориш глупости — каза Елис, като се задържа на патериците с усилие. — Всичко свърши. Заедно дойдохме, заедно ще си тръгнем.

— Ще извикам полицията — изхлипа тя, скочи на крака и се втурна към вратата.

Той я сграбчи, но тя рязко го бутна и изгубил равновесие, се просна на пода. Остра болка, подобно на стоманения зъб на капан, прониза крака му. Преди да успее да се помръдне, тя грабна патериците и ги изхвърли през прозореца.

— Ти с твоята любов — извика тя. — Мислиш ли, че повярвах, че ме обичаш? Винаги си искал да ме нараниш. Е, сега е мой ред.

Тя изтича до стаята, втурна се сляпо в антрето, грабна телефона. Тъкмо вдигна слушалката, погледна нагоре и се вцепени, а слушалката се изплъзна от пръстите й.

Инспектор Джеймс стоеше в антрето. По панталоните и ботушите му имаше кал, лицето му беше сурово.

— Няма нужда — каза той. — Аз съм тук.

Тя махна към спалнята. Ушите й бучаха, пред очите й причерня.

— Там е Кушман — каза слабо тя. — Не го оставяйте да се измъкне. Кушман… изменникът.

Тя усети, че се свлича, а сърцето й проплака за Крейн.

Елис чу гласа на Джеймс и вдигна хилавите си рамене в знак на примирение.

Е, поне бе спасил живота й, бе победил Крейн. Може би това беше единствената почтена, безкористна постъпка в живота му, а малката глупачка не го беше разбрала.

Нека да идват! Беше му омръзнало да се крие, да бяга, да се страхува да говори. Грейс бе единствената жена, която някога го бе интересувала и живота му без нея щеше да бъде прекалено самотен. Бе я изгубил завинаги. Иронията беше в това, че тя щеше да е по-щастлива, ако Крейн я беше убил.

Той погледна бутилката с уиски. Дали да не свършеше бързо? Не! Нека да похарчат малко пари за него. Щеше да ги позабавлява, да им осигури материал за четене по вестниците. Процесът може би щеше да продължи с дни. Във всеки случай щяха да минат седмици, преди да го обесят — много седмици, в които щеше да мисли за Грейс.

Той се отпусна, изпъна болния си крак и зачака Джеймс. За първи път през живота си се почувства спокоен.

Край
Читателите на „Да повярваш на лисица“ са прочели и: