Джеймс Хадли Чейс
Да повярваш на лисица (27)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Грейс изведнъж се сепна в съня си. Сънуваше, че Крейн влиза в стаята й и се люби с нея. Тя бе изпаднала в екстаз, държеше го в прегръдките си, усещаше допира на лицето и тялото му. Силните пръсти галеха шията й, тръпки лазеха по тялото й от възбуда. Но изведнъж пръстите му се вкопчиха яростно в гърлото й и я задушиха. Тя с ужас разбра, че някак-си, на мястото на Крейн, се бе появил Елис, чието подло личице бе изкривено от злоба, а ръцете му се опитваха да спрат дъха й. Точно в този момент тя се събуди, сърцето й биеше силно, страхуваше се дори да отвори очи.

Остана така известно време, после напълно разсънена с облекчение осъзна, че това бе само сън. Изправи се и погледна фосфоресциращия часовник на масичката край леглото. Беше два без петнадесет.

Все още напрегната, тя огледа познатата стая. Преди да си легне, бе дръпнала пердетата и в осветената от луната стая виждаше очертанията на мебелите и слабия отблясък на огледалото.

След като се увери, че няма нищо легна отново, сгуши се в леглото и затвори очи. Но ударите на сърцето й не се успокояваха. Продължаваше да е напрегната.

Какво ужасно създание е този Елис, мислеше си тя. Всичко развали. Крейн едва успя да го върне на леглото и да му даде приспивателно. Беше толкова мил и добър с Елис. Дори мекушавата Грейс се чудеше на добрината на Крейн.

— Ще остана при него — каза той на Грейс. — Ти си лягай. Съжалявам скъпа, но толкова много нощи има пред нас. Трябва да бъдем търпеливи — и той я взе в ръцете си, придърпа я и я целуна.

Тя си легна и остана будна, като се чудеше какво ли става в стаята на Елис. Разбира се, нищо не се чуваше и към полунощ, без да я свърта вече в леглото, наметна един копринен халат върху пижамата в оранжево и червено и излезе от стаята.

Стаята на Елис се намираше на другия край на коридора, вратата беше открехната и вътре светеше. Тя се промъкна и надникна вътре.

Крейн се бе излегнал, с отметната назад глава, в един голям фотьойл, с цигара в уста. Сякаш изследваше заплетените орнаменти по тавана или просто беше унесен в мисли. В момента, в който тя се появи, той рязко се обърна, целият напрегнат, но след като я видя се успокои, направи й знак да мълчи, стана от стола, отиде бързо при нея, внимателно я избута в коридора и затвори вратата.

— Спи — каза той тихо. — Горкият, съвсем е изтощен. Нали виждаш колко е истеричен, сигурно е от треската. Ако до утре сутринта положението му не се подобри, ще трябва отново да извикам д-р Сафки.

— Трябва ли да оставаш при него? — попита Грейс.

— Да, така мисля. Малко е откачен и ако се събуди и види, че е сам, може… всъщност не знам какво може да направи.

Побиха я тръпки.

— Но не си ли изморен? — попита тя, като докосна леко ръкава му. — Защо не опиташ да поспиш?

Той се усмихна.

— Чувствам се добре. Нямам нужда от много сън. А ти се връщай в леглото. — Сега, след като бе свалила мазилата от лицето си, той с изненада откри, че тя е едно доста привлекателно малко същество, в копринен халат, с разпуснатите коси и леко зачервеното лице, все още затоплено от възглавницата.

— Хайде, ще те сложа в леглото. — Той я взе на ръце. „Лека е като перце, помисли си, но има чудесна фигурка. Дали да не оставя оня грубиянин за малко?“ Но той устоя на изкушението. Ако Елис се събуди и види, че никой не го пази, може отново да се добере до телефона и тогава всичко щеше да се провали. Не, утре ще се отърва от него, щеше да го прехвърли на Сафки и тогава можеше да отдаде цялото си внимание на това малко девойче — можеше да се окаже по-забавна, отколкото си мислеше отначало.

Той я занесе до стаята й и я постави на леглото.

— Хайде, махай халата и в леглото. Ще ти донеса нещо за пиене. Сега трябва да спиш, иначе утре ще бъдеш изморена.

Той излезе и Грейс, след като отново се мушна в леглото, усети нов прилив на чувства към него. Никой не можеше да бъде по-мил от него, помисли си тя. Как можеше Елис да говори такива неща?

Той й даде чаша чай и приспивателно.

— Ще ти помогне да заспиш — каза той, като се обърна към вратата. — Връщам се при пациента си. Приятни сънища, скъпа.

Тя спа, но след като се събуди от кошмара, разбра, че няма да може да заспи отново. Лежеше в полумрака, мислеше за последните дни и не можеше да повярва за промяната в живото си. Всичко беше като в приказките, мислеше си тя и ако не беше Елис, сега Крейн щеше да лежи до нея. Изведнъж изпита силна омраза към Елис — той бе причината за всичко. Пречеше на щастието им. Защо не се оправя по-бързо и не се махне? Беше сигурна, че докато той не си отиде, те не можеха да започнат нов съвместен живот.

Изведнъж й се прииска да види Крейн отново, измъкна се от леглото и тихо се приближи до стаята на Елис. Там все още светеше, но когато надникна през открехнатата врата, с изненада видя празното голямо кресло.

Поколеба се дали да се върне да си вземе халата, после реши да надникне в стаята. Промъкна се тихичко в стаята и срещна разтревожения поглед на Елис. Веднага, щом видя, че той е буден, а Крейн го няма, тя бързо се отдръпна назад.

— Не си отивай — каза умолително Елис, без да се помръдва. — Моля те, влез. Трябва да говоря с теб.

Тя го погледна иззад вратата.

— Не искам да говоря с теб — каза Грейс и изведнъж й стана студено. — Връщам се в леглото. — После попита: — Къде е той?

— В градината — каза тихо Елис. — Помисли, че съм заспал. Знаех, че по някое време ще излезе, затова зачаках, престорих се на заспал. Отиде да зарови полицая.

— Какво имаш предвид? — попита стресната Грейс.

— Един полицай беше тук тази вечер — каза Елис, като говореше бързо, сякаш се страхуваше, че всеки момент можеха да го прекъснат. — Онзи, който те гонеше по игрището. Казва се Роджърс. Беше тук и ме видя. Погледна през прозореца.

— О — извика Грейс и прикри уста с ръка. — Видя те? Тогава той… — гласът й секна и тя не успя да доизкаже мисълта си.

— Да, видя ме, но Крейн го забелязал, когато пълзял по тревата. Разбрал, че ченгето отива да извика помощ, за да ни арестуват и го убил.

За миг Грейс спря върху него изумения си поглед, после пламна.

— Нямат ли край лъжите ти? — възкликна тя с яд. — Първо твърдиш, че Ричард иска да ме убие, а сега пък — че убил полицая. Как можеш? Мислиш ли, че че ще ти помогнат тези лъжи? — каза тя, като кършеше ръце, и продължи. — Ричард каза, че си бил влюбен в мен. Съжалявам, но аз не мога да те обичам. С тези лъжи само ме караш да те мразя. Не мога да те обичам. Аз принадлежа на Ричард. Не можеш ли да разбереш това? — Тя пристъпи напред, като забрави от вълнение, че беше само с една полупрозрачна пижама. — Моля те, престани да говориш тези ужасни неща. Не ти вярвам. Никога няма да ти повярвам.

— Убил го с ножа — със същия, с който убил Джули Брюър — каза Елис, като я наблюдаваше внимателно. — В момента го зарива в градината. Ако не ми вярваш, излез и виж — хвани го на място и след това изчезвай, спасявай живота си. Мен ме остави. Не ме интересува какво ще ми се случи — вече съм отписан. Искам теб да спася.

— Но Джули се е самоубила — извика Грейс и плесна с ръце. — Как можеш да говориш такива неща? Той ми разказа как е станало всичко и аз му вярвам. Не вярвам на нито една твоя дума. Ти си зъл!

— Но на мен също ми каза — продължи Елис, като й махна с ръка да мълчи. — Той стоеше тук и се хвалеше. Той не е наред. Призна си го. Интересувал се от смъртта на жените. Така казва. Сафки знае, но не може да му попречи, защото Крейн го държи в ръцете си. Крейн довел Джули тук и я убил. Сафки се изтърсил точно когато Джули умирала. Попитай него, ако не ми вярваш. Затова Крейн ни прибра. Защото ти му трябваш. Утре ще се отърве от мен. Ще ме прати при Сафки и ти ще бъдеш в ръцете му. Когато му омръзне да се забавлява с теб, ще те убие.

— Как можеш да измисляш такива лъжи? — попита Грейс с яростна нотка в гласа си. — Не мога да те слушам. Не ти вярвам. Никой няма да ти повярва.

— Той казва, че си невероятна, неповторима. Смята, че си прекалила с евтините книжки и филмите. Мисли, че си побъркана. Нарича те мърла и ще се жени за дъщерята на някаква важна клечка с много отличия.

Грейс се извърна с отвращение.

— Сигурно си се побъркал — каза тя. — Мразя те. Да не си посмял да ми говориш повече. Писна ми от теб и ще кажа на Ричард, че въобще не искам да се доближавам до теб.

Елис вдигна свити юмруци. Безнадеждно беше. Скрегър беше единственото му спасение. Той беше открил името на Скрегър в телефонния указател и тъкмо щеше да му звъни, но Крейн му попречи. Само да се добере отново до телефона, може би щеше да я спаси.

— Добре, ако щеш вярвай — каза той, като сдържаше гласа си. Ще те спася, въпреки упорството ти. Но иди в градината. Ще го видиш там. — После той изгуби самообладание и яростно й се развика. — Дано това те убеди, глупава, малоумна, доверчива уличнице!

Тя веднага излезе от стаята, но навън се спря и отново се върна.

— Ще изляза — каза тя тихо — но само защото чувствам, че той има нужда от мен. Но на теб не ти вярвам и затова ще те заключа — и тя извади ключа от ключалката и го пъхна от другата страна на вратата.

Елис се опита да се надигне, с изкривено от ужас и бяс лице.

— Недей — извика той. — Не ме заключвай. Трябва да използвам телефона. Необходимо е.

— Ричард не иска да ползваш телефона — каза тихо Грейс, затвори и заключи вратата зад себе си.