Джеймс Хадли Чейс
Да повярваш на лисица (13)

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Инспектор Джеймс беше сух шестдесетгодишен мъж с посивяла коса, който по време на войната 1914 — 1918 година бе служил като батальонен старшина.

Беше висок, строен, с внушителна фигура и когато се спря на прага, впери проницателния си поглед в Грейс, с любопитство, но не с нахалство. Несвързаният рапорт на П.С. Роджърс събуди любопитството му, а поверителният разговор, който проведе с г-н Уест и г-н Малкълм, го шокира.

„Представи жената за своя сестра“ — бе казал г-н Уест, а г-н Малкълм се бе усмихнал презрително: „На мен тия не ми минават. Разбира се, беше облечена добре, но от пръв поглед се вижда, че е поредната му бройка. Приличат си толкова, колкото си приличаме ние с теб и освен това тя ми напомня на някоя невзрачна продавачка“.

„И на всичко отгоре, бе добавил Малкълм двамата са сами там.“

Въпреки, че беше обезпокоен от кражбата в клуба, Джеймс беше много по-изненадан да разбере, че в селото става тайно прелюбодеяние и той се надяваше, че с един добре премерен намек ще сложи край на недостойната връзка, преди клюката да се разнесе из селото.

Инспектор Джеймс смяташе, че висшите класи са длъжни да дават пример за морално поведение и тъй като Крейн беше доста богат млад мъж, макар и да не проявяваше особен интерес към обществения живот на селото, бе човек с голямо влияние. Той смяташе, че е непристойно за Крейн да живее с една млада жена, макар и представена за негова сестра, слухът скоро щеше да се разнесе и моралът в селото месно можеше да бъде подкопан.

Инспектор Джеймс очакваше да види някоя русокоса красавица, с яркочервен маникюр, вероятно загърната с плътно прилепнал по тялото домашен халат. Следователно остана доста изненадан и объркан, когато се озова лице в лице с Грейс. Веднага видя, че тя не е от висшата класа и разбра защо г-н Уест и г-н Малкълм бяха изказали някои съмнения. Тази млада жена просто не можеше да бъде никаква роднина на Крейн.

За разлика от Роджърс, той не се подведе от облеклото й. Пред него стоеше едно момиче от низшата класа, без особени маниери, облечено в доста скъпа, но наистина (и тук той беше малко разочарован) скромна рокля, с изключителна фигура и хубави крака (инспектор Джеймс имаше слабост към хубавите крака, но пазеше тази малка тайна за себе си). Въпреки че младата жена изглеждаше нервна, нямаше нищо безсрамно в нея и Джеймс си помисли, че щеше да му бъде приятно, ако собствената му дъщеря беше толкова скромна, колкото изглеждаше тази млада жена.

— Добро утро, госпожо — каза той, като отдаде чест и наклони тънкото си като клечка тяло. — Надявам се, че не ви безпокоя с това ранно посещение, но може би ще ми дадете някаква информация за обира рано тази сутрин в клуба за голф. Аз съм инспектор Джеймс и това е моят район. Досега мога да кажа, че не съм имал никакви неприятности и тази кражба разваля рекордния период от петнадесет години без престъпление. — Бегла усмивка се появи на лицето му. — Сигурен съм, че ще ме разберете, госпожо, но напоследък хората са малко изнервени и не трябва да ги оставяме да си мислят, че идва вълна от престъпления. Достатъчно престъпления стават в Лондон сега, не искаме да се пренесат и тук.

Той засука сивия си мустак и поклати печално глава.

— Само по един начин може да се пресече вълната от престъпления, госпожо — продължи той, без да сваля очи от пребледнялото и напрегнато лице на Грейс. — Веднага трябва да се предприемат действия за арестуване на нарушителя и ето защо, госпожо, аз дойдох тук. Всякакви сведения, които можете да ми дадете, ще бъдат запазени в тайна и използвани дискретно.

Високата, слаба фигура понечи да влезе вътре и Грейс отстъпи, хипнотизирана от мекия глас и монотонния поток от думи.

Докато се осъзнае, Джеймс вече беше в антрето и затваряше входната врата зад себе си.

— Добре си живеете тук, госпожо, — каза той, като хвърли поглед наоколо. — Не всяко младо семейство може да се похвали с толкова хубав дом. Като гледам повечето нови къщи и отвратителното масово обзавеждане си мисля че е по-добре човек да не сключва брак.

Той се отправи към всекидневната.

— Много мило от ваша страна, че ме пуснахте да вляза, госпожо — продължи той. — Измокрих се от дългото ходене, а и не съм вече толкова млад, макар че не трябва да се оплаквам, като се има предвид, че четири години съм се бил по окопите и два пъти съм изхърлян от силни експлозии.

Той отвори вратата на всекидневната и отстъпи, за да мине Грейс.

— Аз… аз нищо не знам за кражбата — извика Грейс, изпаднала вече в паника.

Инспекторът явно не я чу. Избра си най-удобния стол и се отпусна на него с въздишка на облекчение.

— Много уютна и хубава стая, ако мога така да се изразя, госпожо, — каза той и изведнъж я стрелна с проницателен поглед. — Предполагам че говоря с госпожа Ричард Крейн?

— О, не — каза Грейс и почервеня. — Аз не съм г-жа Крейн.

Джеймс вдигна вежди. Изглеждаше толкова изумен, че за няколко мига не продума нищо…

— Не сте г-жа Крейн? — каза той най-накрая. — Колко странно. Обикновено не греша. Много странно, наистина. Разбрах, че г-н Крейн живее с една млада дама и естествено предположих, че е съпругата му. Бях дочул, че наскоро се бил оженил, или го бъркам с някой друг? — и той поклати глава. — Може би. Страхувам се, че това е от старостта. Някога имах много силна памет, но вече започна да ми изневерява — той отново поклати глава. — Наказанието на старостта.

Грейс стоеше до вратата с отмалели колене, а сърцето й биеше силно. Тя не продума нищо, изчакваше.

— Може би сте госпожица Крейн? — продължи Джеймс и лицето му се озари с надежда.

— Аз съм г-жа Джули Брюър — каза отчаяно Грейс, спомняйки си името, с което Крейн я бе представил на секретаря на клуба. — Аз съм сестра на г-н Крейн.

— Разбирам — каза Джеймс, като я гледаше замислено. — Значи сестра? Ясно.

Настъпи мъчително и дълго мълчание, после Джеймс продължи.

— Е, г-жа Брюър, може би можете да ми помогнете. Разбрах, че сте била на игрището рано тази сутрин. Вярно ли е?

— Да.

— В колко часа?

— Около девет.

— Около девет — повтори Джеймс и извади един бележник от джоба си. — Мисля, че трябва да го отбележа. Както вече ви споменах, паметта ми не е това, което беше. Значи сте били на игрището около девет. С г-н Крейн ли бяхте?

— По това време бях сама — каза Грейс, като гледаше във всички посоки, само не и в инспектора. — Г-н Крейн ми беше обещал да ме учи да играя, а аз закъснях. Успах се и той тръгнал без мен. Опитах се да го намеря, когато вашият полицай ме видя.

— Ясно — каза Джеймс, кимайки с глава. — Разбрах, че сте глуха? — продължи той внимателно след кратка пауза. — Не сте чули, че полицаят ви вика?

Грейс отмести поглед.

— Да, глуха съм — каза тя с горчивина.

— Колко жалко — каза Джеймс, като я наблюдаваше. — От войната?

Грейс кимна.

— И докато бяхте на игрището, видяхте ли някой друг освен г-н Крейн?

— Само г-н Уест, г-н Малкълм и полицая.

— Никой друг?

— Не.

— Сигурна ли сте? Разбрах, че г-н Крейн видял един мъж с вързоп под мишница. Вие видяхте ли го?

— Не.

— Значи с нищо не можете да ми помогнете, г-жа Брюър? — попита Джеймс и замислено потупа с пръст бележника си.

— Съжалявам. Моля да ме извините сега, но имам работа.

Синият поглед се смрази. Инспектор Джеймс не беше свикнал да бъде пъден от хора от низшата класа.

— Всичко с времето си, г-жа Брюър — каза той. — Искам да взема някои ваши данни, в случай че ми се наложи да ви видя отново. Бихте ли ми казали адреса си?

— В момента живея тук — каза Грейс като сви ръцете зад гърба си в юмруци.

— Дълго ли ще останете?

— Да.

Искаше й се да му кажете да си гледа работата, но униформата му я спираше.

— Още нещо — каза Джеймс, изправяйки се на крака. Сега той беше абсолютно убеден, че тази млада жена не беше сестра на Крейн. Не си приличаха, а освен това всеки можете да види, че въпреки хубавите й дрехи, мястото й не е в тази луксозна едноетажна къща.

— Мога ли да видя картата ви за самоличност, госпожо? Като правило винаги искам картите за самоличност, за да знам броя на посетителите, които прекарват известно време в селото. Помага в много случаи.

Грейс почувства, че пребледнява. Всичко се завъртя пред очите й, знаеше, че Джеймс я наблюдава с подозрително любопитство и тя направи усилие да се съвземе.

— Да, можете — каза тя глухо и се обърна към вратата. Бихте ли почакали. Ще я донеса.

— Извинявам се, ако ви затруднявам, госпожо, но наистина ще ми помогнете — каза Джеймс и изведнъж на лицето му се изписа съмнение, Ако тази млада дама наистина се казваше Джули Брюър и ако Крейн изведнъж се върнеше, той можеше да изпадне в неловко положение.

Грейс излезе от стаята и затвори вратата зад гърба си. За миг тя изпадна в луда паника. Искаше й се да се махне от къщата, да избяга преди да е станало твърде късно, но си помни за Елис, който лежеше безпомощно в леглото и тя се пребори със страха си.

За миг се поколеба какво да направи, после реши да се посъветва с Елис. Може би той щеше да измисли някакъв изход, но когато тръгна по коридора, входната врата се отвори тихо и влезе Крейн.

Грейс въздъхна с облекчение и се затича към него. Той веднага разбра, че нещо не е наред и бързо вкара Грейс в кухнята.

— Какво има? — попита той със светнали от възбуда очи.

— Тук има един полицай — едва изрече тя. — Аз му казах, че съм Джули Брюър и той иска да види картата ми за самоличност.

Лека усмивка озари лицето на Крейн.

— Инспектор Джеймс?

Тя кимна и се прилепи до него.

— Няма нищо — каза той и леко я отблъсна от себе си. — Не се страхувай. Сега ще се оправя с него.

Той извади някаква карта за самоличност от портфейла си. Въпреки увереността му, ръката му потрепери.

— Ето, вземи тази. На Джули е. Забравих да я предам. Научи я и влез с нея. Остави ме да поговоря с него около минутка и после влез. Всичко ще се оправи.

За няколко секунди Грейс остана втренчена в картата за самоличност, почти без да съзнава, че Крейн я бе оставил и бе влязъл във всекидневната. Прочете данните: Брюър, Джулия. 47 Хейс Мюс, Бъркли Скуеър, Мейфеър.

Тя почака в антрето, а й се искаше да чуе какво става и стаята. Ричард каза, че всичко ще се оправи. Тя сляпо му вярваше и когато влезе в стаята, вече не се страхуваше.

Инспектор Джеймс стоеше в средата на стаята. Изглеждаше притеснен. Крейн му говореше с тихия си, сух глас. Веселото изражение бе заменено от суров, ядосан поглед.

— Е, няма какво повече да говорим за това, инспекторе. Мисля, че превишихте задълженията си — казваше той в момента, — но да оставим нещата до тук. Ето картата за самоличност на г-жа Брюър. Добре я погледнете, за да не съчините после някоя друга абсурдна теория. Той се обърна към Грейс.

— Джули, покажи на инспектора картата си за самоличност — каза той. — Явно, дори в това малко село се държи на бюрократичните порядки.

Грейс подаде мълчаливо картата, Джеймс я взе и почти без да я поглежда, я върна обратно.

— Благодаря ви, госпожо, и моля да ме извините — каза той с унила усмивка. — Г-н Крейн се подразни, и аз очевидно съм превишил правата си. Но вие трябва да простите на един стар човек, госпожо. Може би съм прекалено любопитен.

Той извади един огромен златен часовник, погледна го и тръгна към вратата.

— Аз да тръгвам вече, — продължи той. — Отново приемете моите извинения, господине — каза той на Крейн, който кимна недружелюбно.

Джеймс отново погледна часовника, поколеба се, погледна Грейс.

— Надявам се, че не съм ви засегнал, госпожо? — каза той.

— О, не — прошепна Грейс, изгаряйки от желание той да си тръгне.

— Много мило от ваша страна. Може би искате да видите часовника ми? Доколкото знам е рядък екземпляр. Сочи не само времето, но и датата, има и много хубава мелодия. Бил е на моя прапрадядо — и Джеймс набута тежкия часовник в ръката на Грейс. — Много хора са му се възхищавали. Ще се съгласите, че си заслужава да го има човек.

Часовникът беше хладен и гладък. Грейс погледна Крейн, който леко й махна с ръка да я предупреди. Тя побърза да върне часовника на Джеймс.

— Много е хубав — каза тя, като усети, че нещо не е наред, озадачена защо Джеймс държеше толкова внимателно часовника си за халката в горната му част.

— Много, много хубав — съгласи се той докато пъхаше часовника обратно в торбичката от замша.

— Е, аз трябва да тръгвам. Няма смисъл да ме изпращате. Приятен ден — и той изчезна преди някой от двамата да успее да се помръдне.

Когато входната врата се затвори зад него, Крейн бързо пристъпи напред.

— Надявам се, че не си регистрирана в полицията — каза тихо той. — Инспекторът току-що взе отпечатъците ти върху часовника.