Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. —Добавяне

Отхапвах ябълки, целувах твойте устни.

Прегръщах боровете черни и уханни.

Потапях длани неспокойни във потока.

Вървях в гората от хилядолетни кедри,

пролазила в ливадите като влечуго тежко,

и тичах весело по пътищата каменливи,

които бременната планина опасват.

Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна.

 

Не се гневи на мойто безпокойство, мили!

Не се сърди, задето пея и се смея!

Ще дойде ден, когато аз ще съм спокойна

завинаги, завинаги, мой мили!

Ръцете скръстени, угаснали очите,

ушите глухи и устата няма,

и бързите нозе в почивка вечна

върху земята черна.

Ще се разбие на смеха ми чашата кристална

във цепнатината на свитите ми устни.

 

Тогаз ще кажеш ти: — Върви! — Но аз не ще вървя.

Ще кажеш: — Пей! — Но аз не ще залея.

Ще си отивам мъничко по мъничко във мир и тишина

под черната земя,

дорде над мене се дочува да бръмчи животът

като пчела опиянена.

 

О, остави ме сладостта да вкуся на мига,

нетраен, неспокоен!

 

О, нека на устата ми червената и гола роза

притиска твойте устни!

 

След туй под черната земя ще бъда само пепел.

Край