Ернесто Карденал
Настъпва пак часът на службата вечерна

Настъпва пак часът на службата вечерна и във здрача

изпълнена със демони е черковата сякаш.

Това е час на празниците и на тъмнината.

Часът на мойте пиршества. И мойто минало се връща.

                                                „И моят грях е винаги пред мене.“

И псалмите дордето пеем с уморени сухи устни,

нахлуват във молитвата ми спомените като радий.

Изникват стари сцени от кината, часове самотни

в хотелите, пътувания, барове, целувки.

Възкръсват образи забравени. Неща злокобни.

Сомоса умъртвен от мавзолея си излиза.

(Със Ог басански цар и царя на месопотамците Сеон.)

Преливат светлините на „Копакабана“ във водата черна,

нахлула от каналите помийни на Манагуа по кея.

Нелепи нощни разговори на пияни,

повтаряни едни и същи като грамофонни плочи.

И крясъците на рулетките, и гръмола на панаира.

                                                „И моят грях е винаги пред мене.“

Настъпва пак часът, когато светват тъмните вертепи

и лавките. Домът на Кантас е пълен с хора.

Настъпва пак часът, когато се военните съвети

събират и палачите в затворите отиват.

Часът на тайните агенти и шпионите, когато

крадците и прелюбодейците къщята обикалят

и труповете се укриват. Пада нейде тяло във водата.

Настъпва пак часът, когато в мъки болните умират.

Часът на изкушенията и на потта в градината среднощна.

Вън първите събудили се птици пеят тъжни

и призовават слънцето. Настъпва пак часът на мрака.

И черковата е студена, сякаш с демони е пълна.