Файад Хамис
Не миришат на земя

Не донесоха цветя, ни семена,

не дойдоха да напълнят наш’те къщи

с музика и хляб;

не дойдоха да приседнат в пруста,

за да поприказваме за хубавите дни,

за труда и любовта.

 

Ръцете им не миришат на земя.

 

Не дойдоха тухлите да зидат на дома спокоен;

не дойдоха да доят герданестата крава,

влажна от звезди и от роса;

не дойдоха да отрежат старите дървета,

от които да направим маси;

не дойдоха да ни учат да четем,

нито да лекуваме ръцете си ранени;

не дойдоха заедно да помечтаем

за света, от нас изграждан

с пот и радост.

 

Ръцете им не миришат на земя.

 

Не донесоха ръцете им качулест гълъб,

ни чували с царевица, ни сандъци с книги;

не донесоха ръцете им варели със зехтин,

ни чукове, ни кани, ни цигулки;

не донесоха ръцете им надежда,

не донесоха ръцете им любов,

не донесоха ръцете им другарство,

не донесоха ръцете им веселие,

не донесоха ръцете им спокойствие и мир,

не донесоха ръцете им живот.

 

Ръцете им не миришат на земя.