Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отиспански
- , 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- harbinger
Издание:
Латиноамериканска поезия
Антология
Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев
Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев
Редактор на издателството: Николай Бояджиев
Художник: Любен Зидаров
Худ. редактор: Васил Йончев
Текн. редактор: Радка Пеловска
Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова
Дадена за печат на 31.V.1968 г.
Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.
Формат 59×84/16. Тираж 3100
Изд. №90 (2409)
Поръчка на печатницатв: №1309
ЛГ IV
Цена 1.69 лв.
Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
„Народна култура“ — София, 1968
История
- —Добавяне
Куба, буен и горещ език,
полюляван в теб самата.
Пожелавана във жарко слънце и свиреп прибой
от небето и морето.
Величава между двете синеви, зелена
вдигаш ти високо твоите ръце от палми,
които движат длани във небето
като в обред от танец първобитен.
Мене ме откърми твоята земя
с оня изобилен сок,
който храни ствола тучен на банана
и накъдрените бавни захарни тръстики.
Сокът бърз на тая захарна тръстика,
който тича като сладка нишка чак до мойте устни,
тича и през мойте вени
и пътешествието чудно на кръвта.
Духове атавистични в мен отекват
ритъма на твойта румба и гласа на твоите песни.
За насладата и за ръцете ми са сякаш сътворени
кухите гуиро[1], де танцуват семената сухи,
сътворени са за моите ръце и моята наслада.
Фигурата на китарата за мен се прави
хубава като мулатка,
пееща във меката и звездна нощ,
докато й милваме корема безучастно.
До себе си усетих да потрепва
плът креолска:
плъзнаха се нежно моите ръце
по кожа със цвета на мушмула узряла
и възлезе слънцето в една уста гореща
само за да ме целува.
Люшка ме таз музика трептяща, виеща се като смок,
сладострастна и разтърсваща като прибоя
на крайбрежията твои.
Благовонието на пресния тютюн
затваря моите очи.
И кръвта бушува в мене
като алената кърпичка на яростната румба.
Тези негри,
техните дебели устни пият винаги невидим сок тръстиков.
На устата африканска с зъбите се белва
пяната невинна на душите.
Този черен род,
гърло, отредено да говори и да пее
стародавните прадядовски поръки
на душата ни потайна.
Куба, буен и горещ език,
къпем се на твойто слънце в океана.
И се чувствувам под него
като бърза риба във водата…
Обуздал бях още от детинство
жегата на твоя климат като буен кон.
Днеска конят буен ми ръцете ближе
и се мъчи да запре люлеенето на хамака,
докато опитвам аз вкуса на ароматното кафе,
докато във ясните полянки на небето се изписва
полета на птиците спокойни.
Куба, буен и горещ език,
полюляван в теб самата:
къдрава от ручеи и от дървета сладострастна:
опасана от живо слънце.
Твоят силен ром ме къпе,
И твойта музика към мен поднася пламък,
за да види как в поезия изгарям.