Еухенио Флорит
Отсъствуващият

„И над кой ли мъртъв аз живея?“

Р.Ф.Р.

Кажи, кой за живота мой умря?

Чий повик задушаван диша,

от въздуха на острова излиза

и тук долита, за да ме издигне

над моето отсъствие опечалено?

 

Не зная кой бе тоя упорит език,

който и осакатен така растеше,

нито окото, сляпо за щика,

когато го разяждаше металът,

нито сломената ръка, нито плещите,

изпълнени със застояла кръв.

Не зная кой е бил, кой беше,

ни кой умря зарад живота мой.

 

Ни кой умря. Но тук далече

от кладата висока на гнева,

със мъката по малкото, което

спасената ми кръв изкупи,

желая аз свидетелка да бъде

тревожната ми вяра за живот,

да дам на връхлетелия ме вятър

глас да звучи ведно със моя остров

и да благословя със силен поплак

тоз, който там умря, за да живея аз.

1959