Карлос Кастро Сааведра
Дни и стихове

Излязоха си всички тоя ден неделен

и аз останах у дома самичък.

Мълчанието в стаите е влязло

и сякаш е заспало на леглата бели.

Едничка нишката кристална на водата

съдбата си от мокрота тъче на двора.

В набъбналата самота на тихата неделя

отново ранните си стихове прочетох,

онези стихове, които пишех неспокойно

и моята душа детинска назоваваше поеми.

Злочести и наивни стихове,

със поривите първи на сърцето сътворени.

Сърце злочесто, ти ги пя тогава

и вложи цяла своята надежда в тях.

Ала какво ли мога аз да сторя,

ако закон е всичко да умира,

ако неделята умира също?

От прага мълчалив на мойта стая

отишло си е слънцето на пръсти

и да запали в тъмното звездите,

на покривите вятърът се качва.