Хорхе Гаитан Дуран
Откъс

Ще дойде време,

когато хората ще разберат безкрая,

когато крачка

към вечността ще е животът,

когато плодоносната земя

на всички ще предлага своите щастливи жътви

и съкровения си мед. Ще дойде време,

когато ще се извисят големи бели градове,

с възправяни неспирно към небето

постройки хубави, оголени от суета,

с колони чисти като жезъл и от мрамор,

със улици, обнизани от дървеса спокойни.

Това ще бъде времето, когато

ще се орат полетата свободно,

безбройните стада, изпъстрени от светлина,

като вълни великолепни ще блещукат

върху зелената трева;

и винаги ще има в стомните вода,

в харманите пшеница златна

и мъничко любов във всяка шепа,

и топлинка от прелестна надежда.