Фернандо Чарри Лара
Равнината на Тулуа

До изкопа на пътя

две тела едно до друго;

изглежда отдалеко, че се любят.

 

Един мъж и една девойка, мършави и тънки

със още топли форми,

лежат в тревата проснати и се разлагат.

 

И като гледа младите ръце,

около кръста им обвити плътно,

човек си мисли:

отдадени бленуват техните уста,

мълчанията, погледите и ръцете.

 

Не се целуват те, целува

ги сушавия вятър

на неподвижното горещо лято.

 

Един до друг са паднали, лежат

убити

две тела до изкопа на пътя.

 

И трябваше да са красиви

посърналите техни сенки,

прегърнати във вечерта.

 

И трябваше да бъдат страшни техните лица

срещу заплахи

и мълнии внезапни.

 

Тела подобно камък и небитие,

тела като лъжа, осакатени,

които не познават своя дял и смърт,

и в тоя миг, отблизо гледани, са плячка

на хищните и черни птици.