Мелвин Рене Бараона
Ода за едно плашило

Аз знам, че ти стоиш на стража като часовой

и пазиш хляба, който зрее от потта непобедима

на клетия орач от равнината.

Ръце простираш, като че зората поздравяваш

или дирижираш на живота хора —

растителен. Знам, че се грижиш за браздата,

където свойта нежност плодоносна е заровил

добрият селянин, бащата на брашното.

 

Аз знам, че те почитат птиците покорни,

тъй както се почита на прадядо древен

лицето неподкупно.

Знам, че към птиците ти се отнасяш добродушно

и позволяваш им да пеят в твоите очи,

онез очи, които си изгубило в нощта, посоката за да укриеш

на твоя неуверен поглед.

 

Знам, че умееш да мълчиш и вятъра да слушаш,

който свири в твоите уши на просяк

и за нищо не ламти, защото има всичко.

Кой казва, че си бездиханно и самотно

и имаш само своята въртяща се около тебе сянка?

 

Заблуждава се тоз, който предполага, че си претърпяло

корабокрушение в пшеницата, о адмирале на зората,

лъже тоз, комуто идва на ума, че нямаш ти живот,

ни преданост, ни блянове, ни пориви първични.

Защото си…

Защото на пшениците си годеникът

и зрелостта им неизвестна пазиш най-ревниво.

 

Защото знам — мечтаеш за по-чисти дрехи,

ушити от домашно ленено платно и с копчета от сняг.

И знам, че се нуждаеш от по-здрава шапка,

по която зимата се хлъзва,

без да ти нарани лицето, без душата да измъчи.

Защото вечно си мечтало да управляваш по-широки

и процъфтяващи земи, о адмирале на зората.

Защото твойта зоркост умножава винаги зърната

и пълни житниците по земята.

 

Знам, мълчаливецо, че ти надеждата обичаш.

Знам, че се мъчиш да разкъсаш злия бурен,

който се увива около врата ти

като растителна нечиста кърпа на сплетнята.

 

Защото знаеш превъзходно, че селякът,

който крал на посева те е ръкоположил,

не е владетел на земята, за която ти стоиш на стража,

ни господар на плодовете, вардени от тебе.

 

Ще дойде този ден, към който ти пътуващ

от една бразда към друга, като плевелите побеждаваш

и класове слънчасали възправяш.

Ще дойде оня ден, когато ще говориш:

зърна ще изброяваш

и ликуващи повели ще диктуваш

на природата, не вече победителка надменна,

а победена.

        Герою на мълчанието скромно.

На птиците прадядо.

Обичам те, плашило, както те обича малкото дете:

с учудваща любов.

Обичам твойто бойно мъжество в житата.

Исполине на белтъчините.

Защото свойта белота без теб не би ни давало брашното,

ни своята усмивка жълта и благоуханна кукурузът.

Какво би станало без тебе с хляба,

на класовете неми капитане!

Какво би станало с овеса, брате,

без твоето износено великолепие?

 

И тъй като по образ и подобие

на човека беше сътворено,

като човека ще растеш победоносно на земята.

О, адмирале на зората,

прадядо несравним на всички птици,

исполине на белтъчините,

на класовете капитане!