Андрес Елой Бланко
Слънце

Човекът от затворнишкия лагер

ни разпределя слънце всеки ден;

през тесните пролуки на стрехата

парчета слънце влизат;

в най-хубавия ден,

когато има много слънце във небето,

ние, политическите във затвора,

имаме пак само толкоз слънце,

колкото ни дава тъмничарят.

 

Пет прозорчета, под всяко

се намества по един затворник;

и остават други сто, които правят

опашка заедно със тях.

Пред слънчевата лавка

— гише на гара —

очакват без пътуване стотина пасажери

билет да купят

за железницата на небето.

Слънчевите дни

са дни на празник

и ние си поделяме квадратчетата бели

като кутия със бисквити.