Хуан Хелман
Кончето на въртележката

Движение и глъчка — вечер в Буенос Айрес.

Шуми площадът и пъхти трамваят тежко.

(Под музиката на танго в галоп препуска,

върти се кончето на пъстра въртележка.)

 

Минават, отминават хората. Старица

продава ябълки на ъгъла отсреща.

(С рисувано око и дървено сърце

върти се кончето на пъстра въртележка.)

 

Един индустриалец важен прави сделки.

На пейката един безделник спи мъртвешки.

(От смехове и от дечица придружено,

върти се кончето на пъстра въртележка.)

 

Присядат двама влюбени. Отчаян клетник

поставя край на битието си човешко.

(Издъхна славеят. Но ти недей тъгува,

върти се, конче, с твойта пъстра въртележка.)

 

Ще ви разкажа аз история чудесна.

Една студена вечер (спущаше се здрачът)

изпълни самота душата ми. Бе пуста

кръвта ми. Аз, обезкрилен, едва се влачех.

 

Вървях. Далеко здрачът свиреше с цигулки

и ставаше ми все по-тъжно и по-болно.

Душата ми обличаше се бавно в камък.

(Душата ми във самота не се разголва.)

 

Вървях без светлина, вървях разбит без роза,

без мъничко море, без ни един приятел.

Видя ме кончето от свойта въртележка,

самотен ме видя и хукна с мен в тъмата.

 

И в моето сърце самотно оттогава,

съпътствувано от деца със пъстри дрешки,

заключено във мойта музика, препуска,

върти се кончето на тая въртележка.

 

(То има нарисувано око.

Сърцето му е от полирано дърво.)