Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
harbinger

Издание:

Латиноамериканска поезия

Антология

 

Превели от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

Биографични бележки за авторите: Лъчезар Мишев

 

Редактор на издателството: Николай Бояджиев

Художник: Любен Зидаров

Худ. редактор: Васил Йончев

Текн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Наталия Кацарова

 

Дадена за печат на 31.V.1968 г.

Печатни коли 20. Издателски коли 16,60.

Формат 59×84/16. Тираж 3100

Изд. №90 (2409)

Поръчка на печатницатв: №1309

ЛГ IV

 

Цена 1.69 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София, 1968

История

  1. —Добавяне

Господи,

                от небесата слез, забравих

тез молитви, на които ме научи баба,

клетата, сега във гроба тя почива,

няма тя какво да мие и да чисти, няма

да се грижи и да тича денем за прането,

няма нощем за какво да бди и да се моли,

да ти иска нещо, да те мъмри кротко.

 

Слез от небесата, ако съществуваш,

слез, че мра от глад на тоя ъгъл,

че не зная за какво съм се родил,

че ръцете ми отблъснати увисват

и че няма работа за мене, няма,

слез за малко и се полюбувай

на това, което съм, и виж обувката разпрана,

мъката ми, празния стомах,

този град без хляб за мене,

треската, която ми плътта дълбае,

и това спане върху земята мокра,

под дъжда, наказан от студа, преследван,

не разбирам, господи, това защо е, слез,

докосни душата ми и виж ми

сърцето,

аз не крадох, не убивах, бях дете

и в награда за това ме бъхтят непрестанно,

казвам ти го, господи, че не разбирам, слез,

ако съществуваш, ето търся

примирение във себе си и не намирам,

аз ще сграбча яростта, ще я наостря,

за да бия,

и до кръв във гърлото ще викам,

тъй като не мога вече, имам слабини

и човек съм,

                                слез, какво са

сторили от твоето създание, господи? —

                                                                                Животно

яростно, което дъвче калдъръма!

Край