Ричард Кондън
За честта на Прици (40)

Тридесет и девета глава

Подвижният дом, нает от Айрин, беше монтиран върху шаси Мактрак от 1961 година и беше добре поддържан в продължение на петнадесет години, или тогава са правили автомобилите много по-добре. Имаше две спални, комбинация от всекидневна и столова, кухничка, тоалетна и душ. Отпред, горе зад шофьорското място, имаше широко удобно легло. Чарли сменяше Водопроводчика на кормилото за два часа на всеки пет. Когато не караше, Водопроводчика спеше в шофьорското легло, като за двата дена вече го бе разкрасил със снимки на голи брадати мъжаги, изрязани от централните списания. От групата само Водопроводчика следеше пресата, но той не поглеждаше новинарските колонки. Другите и не помисляха да четат вестници, защото смятаха, че знаят какво става, а и поместеното във вестниците бяха само догадки. Нямаха нито радио, нито телевизор със себе си.

Не че не знаеха какво става. Айрин винаги хвърляше по едно око на заглавията, когато отиваше да пазарува в градовете. Но тя не пазаруваш често, защото Чарли смяташе, че това не е твърде разумно.

— Италианските емигранти винаги са въртели бизнес със зеленчуците, а те имат братя и братовчеди, които биха могли да ни търсят — говореше той. — Повярвай ми, дон Корадо има дълги ръце.

И все пак, попаднеше ли Айрин на заглавия за пожара в „Градините на Палермо“, тя донасяше вестника. Чарли и Водопроводчика се разстройваха, когато четяха списъка с имената на хората, изгорели там. Те познаваха всеки от тях и целия им живот.

— Това е най-лошото нещо, което съм виждал през живота си! — казваше Водопроводчика. — Господи! Мери Джингарола! Почти се бях оженил за Мери Джингарола. — Той хвърли вестника и се обърна. Те бяха прекалено разстроени, за да четат нещо повече освен списъка и първата страница. Никога не свързваха пожара с Бока. После бяха отишли на Острова и затова пропуснаха новината за убийството на Винсънт.

Айрин и Чарли се грижеха за пазаруването, готвенето и чистенето. Филарджи беше настанен в предната спалня. Чарли беше поставил тежък плътен капак на прозореца за престоя им по паркингите, но го оставяше отворен, докато пътуваха, което всъщност правеха почти през цялото време.

Караваната се движеше по определен маршрут между Ривърхед и Монтаук, отиваха до края на Лонг Айланд по пътищата на Южния бряг, чак до Монтаук, и се връщаха през Саг Харбър и взимаха ферибота от Шелтър Айлънд до Грийнпорт, за да обикалят Северния бряг. Избягваха по възможност главните магистрали. Нощем, винаги когато можеха, паркираха в лагерите с фургони на строителите от канализационните системи.

На четвъртия ден, а това беше вторият ден, след като писмото на Чарли се получи в Ню Йорк, Айрин се качи в сутрешния влак от Ривърхед, взе такси от Гара Пен до Петдесет и шеста улица и видя че знамето на Ню Йоркския спортен клуб се развява на пилона на тридесет и третия етаж на сградата. След това потвърждение, тя изпрати човек до Ед Прици с второ писмо.

Второто писмо съдържаше елементарни искания. В него се казваше, че Анджело Партана трябва да вземе влака за Лонг Айлънд до гара Джамайка, да се качи в четвъртия вагон и да чака на перона да го потърсят. Чарли знаеше, че беше изключено Прици да съобщят на полицията, за да изпратят някой на мястото за срещата и че не можеха да направят нищо друго, освен да приемат условията на договора, заради размера на сумата, от който те бяха силно заинтересовани.

Перонът на гара Джамайка беше претъпкан с хора. Бяха пристигнали три пълни влака, и разменяха пътниците си. Навалицата му помогна да измъкне Поп.

Чарли преведе Поп през два влака, през три перона, след това надолу по стълбите към изхода до улицата, заключвайки след себе си вратата, за да попречи на всеки, на който евентуално би му хрумнало да ги проследи. Шевролетът ги чакаше на изхода на стълбите и те потеглиха убедени, че са в безопасност, така както и двете страни бяха планирали.

— Как си, Поп?

— Имам няколко изненади, Чарли. Искаш ли да говорим за това сега?

— Кога сега, Поп?

— Бока убиха Винсънт.

— Какво? Какво?

— Очистиха го пред зданието.

— Какво е това? Какво започват да правят те?

— Официалната причина е, че Винсънт се нахвърли върху Бока пред всички на срещата за жената на полицейския капитан и Бока просто нямаха избор. Но истинската причина е това, за което беше самата среща — ченгетата са полудели да пипнат втория човек, който уби жената на ченгето.

— Не разбирам, Поп.

— Ами, Бока убиха Винсънт, за да ни кажат, че ако не дадем втория човек, те ще убиват и други членове на семейството до тогава, докато не им дадем втория човек, за да го предадат на ченгетата, защото ченгетата си го изкарват на Бока, които са най-уязвими в Ню Йорк заради техния бизнес.

— Да им… майката — викна Чарли. Той караше бавно, пътувайки на юг. — Не виждат ли накъде вървят нещата или не ги е грижа? — попита той.

— Чарли, отговорът е, че всеки, който знае, може да разбере безизходното положение. Ако им дадем Айрин, то тя ще каже на ченгетата всичко за отвличането на Филарджи. Тя или ще им каже, или ще си замълчи, защото те не могат да докажат, че тя е била при отвличането, докато не арестуват Филарджи. Прици не могат да получат печалбата си от седемдесет милиона долара, когато си вземем банката отново, но когато задържат Филарджи, той ще идентифицира Айрин като убийцата на жената на ченгето.

— Според теб Бока това ли искат? Значи, каквото и да направят Прици, ако те върнат втория човек, така или иначе, ще загазят?

— Ако те предадат Айрин, Бока печелят точки пред ченгетата. Те ще ги оставят на мира. Когато Айрин проговори и лепне на Прици отвличането на Филарджи и двете убийства, Бока ще постигнат това, което искат. Не казвам, че точно сега те знаят нещо определено, но всички ще го разберат, когато вторият човек започне да говори.

— Ето защо е трябвало да си го изкарат на Винсънт.

Анджело сви рамене.

— Те също си имат своята чест, Чарли. Погребението на Винсънт е утре. Ще се тръгне от Санта Грация.

— Съжалявам, но не мога да дойда. Погребенията, кръщенетата и венчавките са от голямо значение за семейство Прици.

— Искаш ли да говорим за сделката или предпочиташ да изчакаш, за да чуят и твоите хора?

— Искам сега.

— Получавате парите, които искате. Дон Корадо лично одобри всичко.

— Искаш да кажеш, че това е всичко? Че няма да преговаряме? Те просто ще отстъпят, така ли?

— Ами, не съвсем, Чарли. Но нека първо да ти разкажа нещо. Отидох при дон Корадо веднага щом видях смъртния акт на Винсънт в болницата и след като му съобщих лошата новина, той започна да говори веднага. Говори за Винсънт, после ми каза, че бил уредил всичко Винсънт да поеме спортния справочник във Вегас и да представлява Комисията там. Съобщи ми, че вече ти бил казал, че ще заемеш мястото на Винсънт като Бос. Какво ще кажеш?

Чарли онемя. Спря колата, отбивайки я от пътя.

— Искаш да кажеш, че ме е издигал ли? Че ни е слагал наравно? Че е искал да отстрани Винсънт, а мене да ме издигне?

— Така е.

— Господи, не зная какво да кажа.

— Само едно нещо се въртеше в главата му, след като му прочетох твоето писмо. На два пъти той каза, че трябва да сложи в ред нещата с Чарли. Това е всичко, за което мисли. Той трябва да разреши всичко само с тебе.

— Поп…

— Знаеш ли как аз вижда нещата, Чарли? Той иска тия седемдесет милиона, разбира се. Но Винсънт вече го няма. Корадо и аз сме възрастни хора. Той трябва да те върне, за да движиш работата. Кой друг ще го прави? Никой. Останалите са втора ръка.

Ето защо ти казах, че той е готов да ти даде всичко. В случая аз съм само пратеник. Не съм преговаряща страна. Корадо иска да отидеш и да говориш с него, за да може да уреди всичко. Това е страхотна сделка!

Чарли седеше втренчен в един надпис „ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ“. Мислеше как ще стане Бос на фамилията Прици. Целият му живот го беше тласкал към това. Беше се учил за това от тринайсетгодишна възраст и сега това бе реалност. Той можеше да почувства властта, като че ли тя беше тъканта на фина, здрава материя между пръстите му. Можеше да усети вкуса й, като че ли майка му се беше върнала, за да приготви едно по-великолепно ястие за него. Той си мислеше за парите. Винсънт трябва да е получавал осем милиона на година, всеки цент без данък, всеки цент спестен в Швейцария, а след това инвестиран отново, по хиляди начини, уредени от Ед Прици. Той си мислеше за уважението, което всеки щеше да му оказва.

— Това е добре, но е и опасно — рече той.

— То значи много Чарли, но не е опасно.

— Смяташ ли, че ти лично можеш да гарантираш, Поп?

— Винаги бих могъл да поема отговорност за тебе. И за себе си. По дори след петдесет години, прекарани с Корадо, не бих могъл да дам гаранция за него. Винсънт обаче е мъртъв и Корадо има нужда от тебе, Чарли. Той трябва да те има като застраховка за семейството, а също така счита сделката с банката за седемдесетте милиона долара като негов паметник. Като имам предвид всичко това, мога да ти гарантирам, че няма никаква опасност за тебе, ако се срещнеш с него в дома на Сестеро.

— Кога?

— На следващия ден, след като застрахователната компания плати за Филарджи.

— Дон Корадо ще получи тия пари, а аз не. Няма да дам Филарджи, докато не се уреди всичко за нас.

— Виж Чарли, трябва да стане на следващия ден след плащането на откупа, защото изплащането ще стане едновременно на всички места по света, така както е уредил. Но когато ти се срещнеш с него, получаването на парите ще бъде потвърдено и Филарджи ще трябва да бъде освободен. Това решава напълно нещата. Те плащат за Филарджи. Ти се срещаш с Корадо и си правиш своята сделка, след това пускаш Филарджи, ченгетата го спипват и Корадо получава възможност да си откупи банката за десет цента на долар.