Р. Л. Стайн
Кажи „Зе-е-ле-е“ и… умри! — 2 (4)

4

През останалите часове едва чух и дума от това, което се говореше. Мисля, че имахме диктовка. Мисля, че играхме на волейбол в салона. Мисля, че някой ме удари с топка.

Дали болеше? Дали трябваше да напусна играта за малко?

Наистина нищо не помня.

По музика мис Джейкс забеляза, че зяпам отнесено през прозореца. Тя си помисли, че причината за това е случката по физическо. Искаше да ме изпрати при сестрата.

Но аз й обясних, че съм добре. Казах й, че ми няма нищо, само съм отнесен.

Не й казах, че всъщност много усилено мисля. Мислех за онзи злокобен фотоапарат, скрит в къщата на Кофман. Мислех как ще се измъкна след вечеря. Ще отида с колелото си до хълма със старата изоставена къща. Ще се вмъкна в мазето… и ще извадя фотоапарата от тайника в стената…

Ще докажа, че апаратът е злокобен, Кисел господинчо. Ще Ви докажа, че грешите и сте несправедлив, мислех си горчиво аз.

Ще докажа също на Брайън и на Дони, както и на останалите деца, които се смяха на моята история.

Ще получа шестица за разказа си. А не двойка.

Мислех за всичко това. Мислех и за Шари, Майкъл и Птицата.

Не обвинявах приятелите си, че се уплашиха. Аз също бях уплашен. Обещах си наистина да внимавам.

Ще го донеса в училище. Но няма да снимам никого, реших аз.

Тогава как ще докажа на господин Сор, че фотоапаратът е злокобен?

Замислих се сериозно. Ще снимам празната стая, реших аз. Или може би столовата, или салона по физическо, когато там няма никой.

Веднага след като господин Сор ми пише шестица, ще върна апарата, бях категоричен аз. Ще го пъхна в тайника. И никога повече няма да го изваждам оттам.

След часовете потърсих Шари. Тя живее в съседната къща и обикновено се прибираме заедно. Но сега не я видях никъде.

Пресякох улицата, подритвайки капачка от бутилка, която намерих на бордюра. Продължавах да обмислям плана си. Продължавах да мисля за фотоапарата.

Бях минал около половин пресечка, когато някой ме извика.

— Грег! Ей, Грег!

Две ръце ме сграбчиха за раменете и грубо ме завъртяха.

Брайън Уеб!

— Грег, двамата с Дони отидохме до къщата на Кофман! — хилеше се той, държейки ме на място. — И намерихме коварния фотоапарат!

— Кажи „Зе-е-ле-е!“ — извика Дони.

Той насочи апарата и в лицето ми блесна светкавица.