Мишел Уелбек
Елементарните частици (9)

8
Животното омега

Брюно се навежда над мивката. Свалил е горнището на пижамата и гънките на бялото му коремче се диплят над фаянсовия ръб. Той е на дванайсет години. Иска да си измие зъбите, както прави всяка вечер; надява се тоалетът му да премине без произшествия. Ала ето че се приближава Вилмар, засега сам, и блъска Брюно по рамото. Той започва да отстъпва, разтреперан от страх, защото е почти сигурен какво ще последва, и успява да промърмори едва чуто: „Остави ме…“

Ето че на свой ред пристига и Пеле. Той е нисък, набит и много силен. С все сили зашлевява Брюно, който се разплаква. Сетне го събарят на земята и започват да го влачат за краката. Когато стигат до тоалетните, свалят долнището на пижамата. Пенисът му е малък, още детски, без каквото и да било окосмяване. Двамата го хващат за косите и го принуждават да разтвори уста. Пеле тика в лицето му четката за тоалетна. Той усеща в устата си вкуса на изпражнения. Започва да пищи.

Брасьор се присъединява към тях; той е четиринайсетгодишен, най-големият от шестокласниците. Изважда си члена, който се струва на Брюно дебел и огромен. Застава над него и се изпикава в лицето му. Предния ден той е принудил Брюно да му го смуче, а след това да му ближе задника, но тази вечер няма подобно желание. „Клеман, пишлето ти е съвсем голо — казва подигравателно той. — Трябва да му помогнем да се сдобие с косми…“ Дава знак на другите, които мажат слабините му с пяна за бръснене. Брасьор разтваря бръснача, приближава острието. От страх Брюно се изпуска.

През една мартенска нощ на 1968 година възпитателят го откри омазан в изпражнения, сгушен в клозета в ъгъла на двора. Накара го да си облече пижамата и го отведе при главния възпитател Коен. Брюно се боеше, че ще му се наложи да говори и да произнесе името на Брасьор. Ала макар измъкнат от постелята посред нощ, Коен го посрещна приветливо. За разлика от своите подчинени, той се обръщаше към учениците на „вие“. Това бе третият пансион, където заемаше тази длъжност, и знаеше, че почти винаги жертвите отказват да разкрият своите мъчители. Единственото, което можеше да направи, бе да накаже възпитателя, който отговаряше за спалнята на шестокласниците. Повечето от децата в пансиона бяха изоставени на произвола на съдбата от своите родители и за тях той бе единствената власт.

Би трябвало да ги държи изкъсо, да се намесва, преди да е станала някоя беля, но нямаше възможност да го прави, тъй като разполагаше само с петима възпитатели за двеста ученици. Когато Брюно си отиде, той си приготви кафе и прелисти списъка на шестокласниците. Подозираше Пеле и Брасьор, но нямаше никакви доказателства. Успееше ли да ги хване на местопрестъплението, имаше намерение наказанието да стигне дори до изключване от пансиона; само няколко прояви на жестокост и насилие бяха достатъчни, за да увлекат останалите и да пробудят у тях най-свирепи инстинкти. В повечето случаи момчетата особено когато са обединени в банди, изпитват желание да унижават и измъчват по-слабите от тях. Най-вече в началото на пубертета подобна диващина придобива нечувани размери. Той не хранеше никакви илюзии по отношение на поведението на човека особено когато не е подчинено на закона. Още с постъпването си в пансиона в Мо бе успял да внуши страхопочитание у своите възпитаници. Знаеше, че на това място той олицетворява последния бастион на законността и че без неговата намеса разправите над момчета като Брюно ще минат отвъд всякакъв предел.

Брюно прие с облекчение факта, че ще трябва да повтори шести клас. Пеле, Брасьор и Вилмар преминаха в по-горен клас и бяха настанени в друга спалня. За нещастие пристигнаха директиви от министерството, приети след събитията от шейсет и осма година, съгласно които длъжността главен възпитател бе съкратена, за да отстъпи място на система на самодисциплина. Подобна мярка бе в съответствие с духа на времето и освен това водеше до икономии на фонд работна заплата. Преминаването от едно спално помещение в друго стана много по-лесно и големите възприеха обичая веднъж седмично да извършват нападение над по-малките; прибираха се в своето спално, отвличайки една, понякога две жертви, и представлението започваше. Към края на декември Жан-Мишел Кемпф, слабичко и кротко момче, се хвърли през прозореца, за да избяга от своите мъчители. Падането би могло да се окаже смъртоносно, но детето се отърва с множество счупвания. Единият му глезен бе силно пострадал, хирурзите трудно свързаха парчетата от строшената кост и стана ясно, че то ще си остане куцо. Коен свика всички на разпит, в резултат на който подозренията му се засилиха; въпреки възраженията на Пеле той го отстрани за три дни от пансиона. Почти всички животински общности почиват върху система на подчинение в зависимост от вътрешното съотношение на силите. Тази система се отличава със строга йерархия: най-силният самец се нарича животно алфа; след него идва вторият по сила, животно бета, и така нататък, докато се стигне до най-слабия от групата, наречен животно омега. Мястото в йерархията се определя чрез ритуални двубои; животните с по-нисък ранг се стремят да подобрят позициите си, предизвиквайки по-привилегированите с надеждата при победа положението им да се подобри. Високият ранг дава на животните известни предимства: правото да се хранят първи, да се съвкупяват с женските от групата. В същото време най-слабото животно по принцип има възможност да избягва схватките, приемайки поза на подчинение (присядане, разкриване на ануса). Положението, в което се намираше Брюно, бе далеч по-неизгодно. Надмощието на основата на силата, присъщо на животинските общности, при шимпанзетата вече е придружено от актове на безпричинно насилие над най-слабото животно. Тази тенденция достига кулминация при първобитните човешки общности, а в развитите общества — при децата и юношите. По-късно се появява жалостта, тоест идентификацията с чуждото страдание; тази жалост бързо получава систематизация под формата на нравствен закон. В пансиона на лицея в Мо олицетворение на нравствения закон бе Жан Коен и той нямаше никакво намерение да се отклонява от тази си мисия. Ни най-малко не смяташе за изопачение начина, по който нацистите бяха прилагали идеите на Ницше: отхвърляйки състраданието, поставяйки се над нравствения закон, Ницше провъзгласяваше за най-висша ценност волята, а според Коен царството на волята водеше по естествен път към фашизма. Като се вземеше предвид неговият образователен ценз и стаж, той спокойно можеше да бъде назначен за директор, но доброволно бе предпочел да остане главен възпитател. Бе изпратил до академичната инспекция няколко докладни записки, в които се оплакваше от намаляването на щатовете за възпитатели в пансиона, но те така си и останаха без последствие. В зоологическата градина мъжкото кенгуру (macropodides) често възприема изправеното положение на тялото на пазача като призив за двубой. Служителят може да избегне нападението, като се наведе и заеме позата, характерна за покорното кенгуру. Жан Коен нямаше никакво намерение да се превръща в покорно кенгуру. Злобата на Мишел Брасьор, типична проява на егоизма, присъщ на животните от по-долните стъпала на еволюцията, бе осакатила завинаги един от неговите другари и вероятно щеше да нанесе непоправими щети върху психиката на момчета като Брюно. Когато извика в кабинета си на разпит Брасьор, той нямаше никакво намерение да крие презрението, което изпитва към него, и намерението си да настоява за изключването му от пансиона.

Всяка неделна вечер, когато баща му го връщаше обратно с мерцедеса, Брюно се разтреперваше още с приближаването на Нантьой ле Мо. Приемната на лицея бе украсена с барелефите на двама придобили известност бивши възпитаници: Куртелин и Моасан. Писателят Жорж Куртелин е автор на разкази, в които се осмива нелепото битие на буржоата и чиновника. Анри Моасан е френски химик (получил Нобелова награда през 1906 година), който разширява приложението на електрическата пещ и отделя силиция и флуора. Баща му винаги успяваше да го докара навреме за вечерята в седем часа. Най-често Брюно успяваше да се наяде само на обяд, когато се хранеха заедно с приходящите ученици, а за вечеря оставаха само обитателите на пансиона. Масите бяха за осем души, като най-добрите места бяха заети от големите. Те си сипваха обилно, а след това плюеха в чиниите, за да не могат малките да доядат остатъците.

Всяка неделя Брюно се чудеше дали да не поговори откровено с баща си, но накрая решаваше, че това е невъзможно. Баща му смяташе, че едно момче трябва да се научи само да се брани, и действително някои от по-големите оказваха съпротива, биеха се и успяваха да си извоюват уважение. На четирийсет и две години Серж Клеман бе преуспял човек. Неговите родители държаха малка бакалничка в Пти Кламар, докато сега той притежаваше три клиники за пластична хирургия: една в Ньойи, друга във Везине, а третата в Швейцария, недалеч от Лозана. Когато бившата му жена замина да живее в Калифорния, той отново бе поел ръководството на клиниката в Кан, отделяйки за нея половината от приходите. Отдавна бе престанал сам да оперира, но бе станал, както казват, добър мениджър. Не знаеше как точно да се държи със сина си. Несъмнено му желаеше доброто, стига това да не му струва прекалено много време, и изпитваше известна вина. През уикендите, когато Брюно беше при него, той най-често избягваше да се среща с любовниците си. Купуваше готова храна и вечеряха само двамата, а после заедно гледаха телевизия. Не знаеше никакви игри. Понякога Брюно ставаше нощем и се промъкваше до хладилника. Напълваше купа с корнфлейкс, добавяше мляко и сметана, като поръсваше обилно сместа със захар. После ядеше. Ядеше до пръсване, изпразваше няколко купи. Коремът му натежаваше. Беше му приятно.