Мишел Уелбек
Елементарните частици (32)

16
За една естетика на добрата воля

Още от зазоряване девойките отиват

да берат рози. Полъх на съпричастност

преминава над долините, над столиците,

подхранва въображението на най-възторжените

поети, издухва завивките от люлките

на новородените, венците от главите

на младежите, вярата в безсмъртието

от умовете на старците.

Лотреамон — Стихове II

Повечето от хората, с които Брюно се беше срещал през живота си, бяха изцяло отдадени на търсенето на удоволствия — естествено, ако към удоволствията бъде включена и насладата от нарцистичното самосъзерцание, тясно свързана с уважението и възхищението от страна на другите. По този начин биваха пускани в ход различни стратегии, наречени човешки живот.

Би трябвало да се признае и съществуването на едно изключение от това правило — природения брат на Брюно; самото понятие удоволствие трудно би могло да се асоциира с личност като него; всъщност каква беше силата, която движеше Мишел в живота, и имаше ли въобще такава? Равномерното праволинейно движение продължава до безкрайност при отсъствие на триене и на намеса от страна на външна сила. Организиран, рационален, от социологическа гледна точка медиално ориентиран към висшите категории, животът на неговия природен брат сякаш до този момент беше протичал без триене. Твърде възможно беше в затворения свят на молекулярните биофизици да се водят скрити и ожесточени борби за влияние, но искрено казано, Брюно се съмняваше в това.

 

 

— Гледаш твърде мрачно на живота… — обади се Кристиан, нарушавайки мълчанието, което постепенно беше започнало да става тягостно.

— Гледам на него по ницшеански — уточни Брюно. — По ницшеански, но в най-примитивния смисъл на думата — намери за нужно да добави той. — Искам да ти прочета едно стихотворение.

Той извади тефтерчето си и издекламира следните стихове:

Стига с тия скапани, еба ти,

истини за вечни кръговрати,

докато дояждам на закуска

сладоледа с вишни в „Заратустра“^[1].

— Зная какво трябва да се направи — обади се тя след ново продължително мълчание. — Хайде да си организираме един групов секс в нудисткия сектор на плажа край Кап д’Агд. Там има медицински сестри от Холандия, чиновници от Германия, все свестни хора, нещата са организирани в буржоазен дух, като в скандинавските страни или Бенилюкс. Защо да не се омешаме с полицаи от Люксембург например?

— Свърши ми отпуската.

— Моята ваканция също, във вторник е първият учебен ден, но все още имам нужда от почивка. Писна ми да преподавам, децата са тъпи. Ти също се нуждаеш от почивка, от секс с различни жени. Това е напълно възможно. Знам, че не ти се вярва, но мога да те уверя, че е така. Имам приятел, който е лекар и може да ни даде болнични.

 

 

Пристигнаха на гарата в Агд в понеделник сутринта и взеха такси до нудисткия сектор. Кристиан не носеше почти никакъв багаж, защото не й беше останало време да отиде до Ноайон.

— Трябва да изпратя пари на сина си — каза тя. — Той ме презира, но ще се наложи да го търпя още няколко години. Само се притеснявам да не вземе участие в насилствени действия. Общува с какви ли не хора: мюсюлмани, нацисти… Ако някой ден се пребие с мотоциклета, ще ми бъде много мъчно, но честно казано, ще се почувствам по-свободна.

Беше вече септември и те лесно намериха свободна квартира. Нудисткият комплекс в Кап д’Агд се състои от пет отделни сгради, строени в края на седемдесетте и началото на осемдесетте години, и има общ капацитет от десет хиляди легла, което представлява световен рекорд. Наетият от тях апартамент имаше площ 22 кв. м. и се състоеше от дневна с диван-легло, кухненски бокс, две кушетки, разположени една над друга, баня, тоалетна и тераса. В него можеха да се настанят максимум четири души, най-често семейство с две деца. Мястото веднага им хареса. Терасата беше обърната на запад, към яхтеното пристанище и на нея човек можеше да си пие аперитива, наслаждавайки се на последните лъчи на залеза.

Макар да разполага с три търговски центъра, терен за миниголф и велосипеди под наем, нудисткият комплекс в Кап д’Агд се стреми да съблазни летовниците с далеч по-прости радости като плажа и секса. В крайна сметка той представлява доста обособено от социологическа гледна точка място, при това твърде странно поради факта, че не е резултат от предварително разработен проект, а от съвпадение на поредица лични инициативи. Поне така го описа Брюно в началото на статията, в която направи равносметка на двете седмици, прекарани тук, и която озаглави „ДЮНИТЕ НА МАРСЕЙАН-ПЛАЖ: ЗА ЕСТЕТИКАТА НА ДОБРАТА ВОЛЯ“. Въпросната статия за малко не беше публикувана в списание „Еспри“.

 

 

„Първото нещо, което прави впечатление в Кап д’Агд, отбелязва Брюно — е съвместното съществуване на обикновени търговски обекти, които се срещат във всеки европейски курорт, и такива, които са изцяло и открито ориентирани към секса и към всякакви прояви на свободните нрави. Така например удивително е да се види хлебарница, бакалница и редом с тях магазин за облекло, в който се продават преди всичко прозрачни миниполи, бельо от латекс и рокли, които оставят открити гърдите и задника. Удивителна е също така гледката на жени и семейни двойки с деца и без деца, които сноват без всякакво стеснение между щандовете и преминават от един магазин в друг. Освен това човек се изненадва искрено, когато открие, че по реповете в този комплекс наред с обикновения набор всекидневници и периодични издания се предлагат много порносписания и брошури с обяви за групов секс, без това да прави каквото и да било впечатление на курортистите.

Обикновените центрове за колективен отдих могат да бъдат разположени върху ос, в единия край на която се намират «семейните» курорти («Мини Клуб», «Кидс Клуб» с уреди за подгряване на бебешката храна и маси за повиване), а в другия — «младежките» комплекси (водни ски и сърф, водени от аниматори нощни партита, на които не се допускат деца под 12 години). Нудисткият център в Кап д’Агд стои извън тази дихотомия поради факта, че се посещава предимно от семейни двойки, а от друга страна, в него се отдава значение преди всичко на сексуалните наслаждения извън обичайния за тях контекст на «свалката». Той се отличава също така — и за посетителя това е поредната изненада — от традиционните нудистки центрове. В тях ударението е поставено върху «здравия дух» на голото тяло, изключващ пряката сексуална интерпретация; на почит е природосъобразното хранене, а пушенето е на практика забранено. Клиентите, често привърженици на екологията, вземат участие в групи по интереси като йога, рисуване върху коприна, източна гимнастика; те охотно приемат първобитния начин на живот в лоното на дивата природа. Напротив, апартаментите под наем в Кап напълно отговарят на стандартните удобства, които се предлагат в курортите; природата тук присъства преди всичко под формата на затревени площи и цветни масиви. Заведенията за обществено хранене са от класически тип: пицарии, рибни ресторанти, павилиони за пържени картофи и сладолед. Самата голота, ако мога така да се изразя, носи други одежди. В традиционния нудистки център тя е задължителна всеки път, когато атмосферните условия го позволяват; за това се следи строго и всякакви прояви, напомнящи воайорство, подлежат на сурово порицание. В Кап д’Агд от баровете до супермаркетите е налице мирно съвместно съществуване на всякакъв вид тоалети, като се започне с пълната голота и се стигне до традиционното облекло, а често откровено еротични одежди (мрежести миниполи, бельо, прилепнали гащета). Воайорството негласно се допуска: нерядко на плажа могат да се видят мъже, които спират и открито надничат между бедрата на жените; много жени придават на това съзерцание по-интимен характер, като предварително се епилират и по този начин дават достъп на мъжките погледи до клитора и големите устни. Всичко това създава, дори за онези, които не вземат активно участие в дейността на центъра, изключително необичайна атмосфера, която няма нищо общо нито с еротичната и нарцистична обстановка на италианските дискотеки, нито пък с «нездравия» климат на съмнителните квартали в големите градове. С една дума, това е класическа, доста безобидна почивна станция, с тази разлика, че сексуалните удоволствия са приети и заемат значително място. Човек се изкушава да определи обстановката като сексуална «социалдемокрация», още повече че мнозинството чужденци са германци, без да изключваме един доста значителен контингент от холандци и скандинавци“.

 

 

Още на втория ден Брюно и Кристиан се запознаха на плажа с Руди и Ханелоре, които им помогнаха по-лесно да вникнат по същество в дейността на центъра от социологическа гледна точка. Руди беше техник в център за насочване на спътници, който между другото контролираше геостационарното позициониране на комуникационния спътник „Астра“; Ханелоре работеше в голяма хамбургска книжарница. От десет години насам те редовно идваха в Кап д’Агд, имаха две поотраснали деца, които този път бяха оставили при родителите на Ханелоре, за да прекарат една седмица само двамата. Същата вечер седнаха четиримата в един рибен ресторант, където предлагаха чудесна рибена чорба „буябес“. След това отидоха заедно в апартамента на германската двойка. Брюно и Руди последователно проникваха в Ханелоре, докато тя лижеше Кристиан, след което двете жени смениха местата си. После Ханелоре направи свирка на Брюно. Имаше много красиво тяло, пълно, но стегнато, очевидно резултат от редовно спортуване. Освен това смучеше доста чувствено; за съжаление Брюно беше превъзбуден от ситуацията и се изпразни прекалено бързо. Руди имаше повече опит и успя да задържи еякулацията цели двайсет минути, докато Ханелоре и Кристиан дружно го лижеха, кръстосвайки приятелски езици върху главичката на члена му. Като заключение на вечерта Ханелоре предложи по чаша вишновка.

Двете дискотеки за двойки в района на курорта не играеха кой знае каква роля в разпътния живот на двамата германци. „Клеопатра“ и „Абсолю“ жестоко страдаха от конкуренцията на „Екстазия“, разположена извън територията на нудисткия център, в общината Марсейан: снабдена с впечатляващо обзавеждане (black room, peep room, топъл басейн, джакузи, а съвсем отскоро и mirror room, най-забележителната в цялата област Лангедок-Русийон), „Екстазия“ не бе останала да почива върху лаврите, спечелени в началото на седемдесетте години, и с помощта на великолепната околност бе успяла да съхрани репутацията си на „митично заведение“. Все пак Ханелоре и Руди им предложиха да прекарат следващата вечер в „Клеопатра“. По-малка по размери и с типичната за нея топла и интимна обстановка, според тях „Клеопатра“ бе подходяща като отправна точка за двойка новаци, а освен това се намираше в самия център на курорта, което позволяваше след вечеря да пийнат по чашка в приятелски кръг, а освен това предоставяше възможност на жените да изпробват сред задушевна обстановка действието на новопридобитите еротични тоалети.

Руди отново извади бутилката вишновка. Никой от четиримата не се беше облякъл. Брюно откри с възхита, че отново е получил ерекция по-малко от час след като се бе изпразнил между устните на Ханелоре, и с наивен възторг сподели това с Кристиан. Трогната, тя се зае да работи върху члена му под разнежените погледи на новите им приятели. Малко преди да свърши, Ханелоре коленичи между краката му и започна леко да го смуче, а през това време Кристиан не спираше да го гали. Леко пийнал, Руди машинално повтаряше „Gut… gut…“ Разделиха се полупияни, но в отлично настроение. Брюно започна да разказва на Кристиан за „Клуба на петте“, като не пропусна да спомене, че тя открай време му напомня героинята от романа на име Клод; според него липсваше единствено доброто куче Даго.

На другия ден следобед отидоха заедно на плаж. Времето беше хубаво и твърде горещо за месец септември. Брюно си помисли колко е приятно да вървят четиримата заедно покрай самата вода. Приятна му беше мисълта, че между тях няма да има никакви разногласия и че сексуалните проблеми вече са решени; приятна бе увереността, че всеки от тях ще направи всичко по силите си да достави удоволствие на останалите.

 

 

Плажната ивица на Кап д’Агд е дълга повече от три километра, дълбочината се увеличава постепенно, което позволява безопасно къпане дори на малки деца. Впрочем по-голямата част от него е предназначена за летуващи семейства и за плажни спортове (уиндсърф, бадминтон, хвърчила). Както обясни Руди, съществува негласно споразумение двойките, които дирят по-волни развлечения, да се събират в източния край, отвъд заведението „Марсейан“. Укрепените с дървени подпори дюни образуват там леко възвишение. Ако се качи на него човек, ще види от едната страна плажа, който плавно се спуска към морето, а от другата — хълмиста местност от дюни и равни участъци, обрасли с туфи каменен дъб. Те се разположиха на плажа, в подножието на възвишението. На това тясно пространство се бяха струпали близо двеста двойки; имаше и такива, които се изкачваха нагоре, оглеждайки се последователно в двете посоки.

„През двете седмици на нашата почивка неизменно прекарвахме следобедите на този плаж — пишеше по-нататък в своята статия Брюно. — Естествено човек може всеки момент да умре, да мисли за смъртта, да гледа строго на човешките наслади. Ако не се вземе предвид това крайно становище, дюните на Марсейан-Плаж представляват — аз ще се опитам да докажа това — място, съответстващо на хуманистичната идея, според която всеки трябва да се стреми към колкото се може по-пълно удовлетворение на нуждата от наслади, без при това да причинява на никого нетърпими морални страдания. Сексуалната наслада (най-силната измежду всички, дадени на човека) почива преди всичко върху осезателни усещания, по-конкретно върху целенасочено възбуждане на особени епидермални зони, осеяни с корпускули на Краузе, които от своя страна са свързани с неврони, способни да предизвикат мощно отделяне на ендорфини от хипоталамуса. Към тази проста система, благодарение на огромния брой културни поколения, в кората на главния мозък се наслагва по-сложна ментална конструкция, предизвикваща фантазмите и (предимно у жените) любовта. Дюните на Марсейан-Плаж — поне такава е моята хипотеза — не бива да бъдат разглеждани като място за неразумно изостряне на фантазмите, а напротив, като средство за възстановяване на равновесието на сексуалните цели, като географска опора на опит за завръщане към нормалното на основата преди всичко на принципа на добрата воля. По-конкретно всяка от двойките, събрани в пространството между очертанията на дюните и линията на прибоя, може по своя инициатива да започне публично сексуална игра; често жената е тази, която с ръка или език възбужда своя партньор, но в много случаи мъжът й отвръща със същото. Съседните двойки наблюдават тези ласки с особено внимание, приближават се, за да виждат по-добре, и постепенно започват да им подражават. По този начин първата двойка се превръща в изходна точка, от която на плажа бързо се разпространява вълна от изключително възбуждащи ласки и сладострастие. Сексуалната екзалтация расте и много двойки се събират, за да продължат заедно; трябва да се отбележи обаче, че всяко сближаване става само с предварителното съгласие на партньора, което той дава най-често по недвусмислен начин. Когато жената иска да отклони нежелана ласка, тя прави това съвсем непосредствено, с обикновено поклащане на глава, което кара мъжа да се впусне в церемониални, едва ли не смешни извинения.

Изключителната коректност на мъжката част от тази общност е още по-поразителна в случаите, когато някоя двойка се залута във вътрешността на сушата, отвъд очертанията на дюните. Всъщност този участък по принцип е владение на шумните, в мнозинството си мъжки, компании. Там първоначалният сигнал също се дава от двойка, която започва да разменя интимни ласки — най-често орален секс. Много скоро партньорите се оказват заобиколени от десетина или двайсетина самотни мъже. Седнали, прави или клекнали, те наблюдават сцената и онанират. Понякога всичко свършва дотук, двойката се завръща към първоначалната статична прегръдка, а зрителите постепенно се разотиват. Друг път жената дава знак с ръка, че има желание да мастурбира, лиже или да прави класически секс с някой от другите мъже. В такива случаи мъжете без каквото и да било притеснение разменят местата си. Ако тя пожелае да спре, за това е достатъчен един жест. През цялото време участниците не разменят нито дума; чува се ясно свистенето на вятъра сред дюните, който люлее туфите трева. Понякога вятърът утихва и тогава настава пълна тишина, нарушавана единствено от сладострастните стенания.

Намерението ми изобщо не е да представям нудистката станция в Кап д’Агд в идилична светлина на работническите комуни на Фурие. Както навсякъде другаде, така и в Кап д’Агд жената с младо и хармонично тяло и привлекателният и потентен мъж са обект на непрекъснати съблазнителни предложения. Както навсякъде другаде, така и в Кап д’Агд един затлъстял, остарял или грозноват индивид е обречен на мастурбация, с тази разлика, че подобни действия, които по принцип биват осъждани на публични места, тук се приемат благосклонно. Освен всичко друго твърде удивителен е фактът, че толкова разнообразни сексуални действия, далеч по-възбуждащи от показваното в кой да е порнографски филм, не предизвикват каквито и да било прояви на насилие или дори на най-малката липса на любезност. Въвеждайки отново понятието «сексуална социалдемократичност», що се отнася до мен, аз съм склонен да виждам в него необичайното приложение на същите онези качества на дисциплина и на уважение към сключения между две страни договор, които позволиха на германците в разстояние на едно поколение да минат през две изключително кървави световни войни и след това да превърнат една страна в развалини в могъща икономика, способна на мащабен износ. В този смисъл любопитно би било да се види какво биха казали за социологическата практика в Кап д’Агд представителите на страни, където са на почит същите културни ценности (Япония, Корея). Подобно поведение, основано на уважение и лоялност, осигуряващо на всеки, който се придържа към правилата на договора, многобройни моменти на мирно наслаждение, несъмнено се оказва изключително убедително, след като успява да се възприеме безпрепятствено извън какъвто и да било правилник от малцинствените елементи в станцията (средни французи от Лангедок, членуващи в Националния фронт, араби с минало на дребни престъпници, италианци от Римини)“.

 

 

На това място Брюно прекъсна писането на своята статия; беше в края на първата седмица от неговия престой. Онова, което остана неизказано, беше далеч по-нежно, деликатно и несигурно. Стана им навик след плажа да пият заедно аперитив към седем часа. Той поръчваше кампари, а Кристиан най-често бяло мартини. Съзерцаваше как слънцето играе по мазилката — бяла отвътре и леко розова на повърхността. Приятно му беше да гледа как Кристиан снове из апартамента, как отива да донесе лед или маслини. Изпитваше странно, много странно усещане: дишаше по-леко, можеше в продължение на няколко минути да не мисли за нищо, вече не го беше толкова страх. Един следобед, на осмия ден от пристигането им, той каза на Кристиан: „Струва ми се, че съм щастлив“. Тя замръзна за момент, стиснала в ръка чашата с лед, и изпусна продължителна въздишка.

— Искам да прекарам живота си с теб — продължи той. — Струва ми се, че достатъчно дълго бях нещастен. По-късно ще дойдат болестите, старческата немощ и смъртта. Имам чувството, че бихме могли да бъдем щастливи заедно до самия край. Във всеки случай ми се ще да опитам. Мисля, че те обичам.

Кристиан заплака. По-късно, седнали в ресторант „Нептун“ пред плато морски дарове, се опитаха да обсъдят въпроса от практическа гледна точка. Тя би могла да отива при него всяка събота и неделя, дотук нещата бяха лесни; далеч по-трудно беше обаче да получи назначение в Париж. Като се има предвид издръжката, която трябваше да плаща Брюно, заплатата му нямаше да стигне за двамата. Освен това налице беше и синът на Кристиан; още една причина да изчакат. И все пак бе възможно; за първи път след толкова много години нещо изглеждаше възможно.

На другия ден Брюно изпрати до Мишел кратко и развълнувано писмо. В него заявяваше колко е щастлив и съжаляваше, че така и не бяха успели никога да се разберат докрай. Пожелаваше му и той да достигне в рамките на възможното някаква форма на щастие. Подписът бе: „Твой брат Брюно“