Мишел Уелбек
Елементарните частици (24)

8

Пръв се събуди Брюно. Някъде високо в клоните на дърветата пееха птици. През нощта Кристиан бе отметнала завивката. Задникът й все още бе приятно закръглен и възбуждащ. Спомни си една фраза от песента „Малката русалка“, която слушаше навремето на стара плоча 45 оборота заедно с „Моряшка песен“, изпълнявана от братя Жак. След много изпитания от любов към принца русалката се отказала от своя глас, от родината си и от красивата си опашка с надеждата, че ще стане истинска жена. Посред нощ тя била изхвърлена от бурята на пясъчния бряг; там изпила вълшебния еликсир на магьосницата. Усетила как някой сякаш я разрязва на две половини; болката била толкова силна, че изгубила съзнание. Следваха няколко музикални акорда в съвсем различен дух, които сякаш рисуваха нова картина; после женски глас произнасяше фразата, която бе направила толкова силно впечатление на Брюно: „Когато се събудила, греело слънце и пред нея стоял принцът“.

После си спомни снощния разговор с Кристиан и си каза, че може би ще успее да обикне увисналите, но толкова нежни устни между бедрата й. Подобно на повечето мъже, след сутрешното събуждане беше възбуден. В утринния здрач, сред гъстите черни коси лицето на Кристиан изглеждаше много бледо. Тя едва отвори очи в момента, когато той проникваше в нея. Макар да изглеждаше леко изненадана, все пак разтвори крака. Той започна да се движи, но усети, че членът му постепенно омеква. Обзе го тъга, примесена с тревога и срам.

— Искаш ли да сложа презерватив? — запита Брюно.

— Да, ако обичаш. Те са ей там, в тоалетната чантичка.

Той разкъса опаковката; марката беше „Дурекс-Техника“. Веднага щом надяна латекса, членът му естествено съвсем омекна.

— Много съжалявам — промърмори той, — наистина съжалявам.

— Няма значение — отвърна тя. — Ела да си легнеш.

Без съмнение СПИН-ът се бе оказал истинска благословия за мъжете от неговото поколение. Понякога дори видът на презерватива беше достатъчен, за да накара члена им да омекне. Обичайната реплика бе: „Така и не можах да свикна…“ След което със съхранено мъжко самолюбие можеха спокойно отново да си легнат, да се притиснат до тялото на жена си и да се отдадат на мирен сън.

 

 

След закуска двамата излязоха и минаха покрай пирамидата. На брега на езерото нямаше жива душа. Излегнаха се върху огряната от слънцето морава; Кристиан смъкна бермудите му и започна да го мастурбира. Движенията й бяха леки и поразително чувствени. По-късно, когато благодарение на нея бяха станали част от общността на двойките със свободно поведение, Брюно си даде сметка, че в това отношение тя притежава рядко умение. Повечето жени от тази общност подхождаха грубо, без каквито и да било нюанси. Стискаха прекалено силно и блъскаха с все сила, вероятно опитвайки се да подражават на актрисите от порнофилмите. На екрана това вероятно изглежда доста зрелищно, но осезателният резултат е откровено посредствен, ако не и болезнен. Напротив, Кристиан използваше леки докосвания, непрекъснато навлажняваше пръстите си, внимателно подхождаше към чувствителните зони. Край тях мина облечена в туника жена и отиде да седне край водата. Брюно си пое дълбоко въздух и направи усилие да не свърши веднага. Кристиан му се усмихна; слънцето започваше да грее силно. Той си даде сметка, че втората седмица в Мястото ще се окаже приятна. Може би дори двамата щяха да продължат да се виждат и след това, да остареят заедно. От време на време тя ще му доставя кратки мигове на физическо блаженство, ще изживеят заедно угасването на желанието. Така щяха да изминат няколко години; и после край, ще са стари и комедията на физическата любов ще е приключила.

 

 

Докато Кристиан вземаше душ, Брюно разучи „подмладяващия крем с микрокапсули“, който предната вечер беше купил от хипермаркета „Льоклер“. Надписът върху външната опаковка поставяше ударението върху ефекта на „микрокапсулите“, но в далеч по-подробното упътване се говореше за тройно действие: филтриране на вредните слънчеви лъчи, отделяне през целия ден на активни хидратанти, елиминиране на свободните радикали. Четенето му беше прекъснато от появата на Катрин, бившата феминистка, преквалифицирана в египетските карти Таро. Тя не скри, че идва от занятие по развитие на личността на тема Превърнете работата си в танц. Целта беше човек да открие своето призвание с помощта на символични игри, които постепенно освобождават „вътрешния герой“ у всеки участник. В края на първия ден се бе оказало, че Катрин е донякъде магьосница, но също така до известна степен и лъвица; по принцип това означаваше, че би трябвало да се насочи към отговорна длъжност в областта на търговията.

— Хммм — бе коментарът на Брюно.

В този момент пристигна Кристиан с хавлия около кръста. Катрин млъкна, очевидно раздразнена. Под предлог че трябвало да отиде на занятие по Медитация дзен и аржентинско танго, тя побърза да се оттегли.

— А аз смятах, че се занимаваш с Танго и счетоводство — викна подире й Кристиан.

— Познаваш ли я?

— Ами да, от двайсет години познавам тази глупачка. Тя също идва от самото начало, на практика от основаването на Мястото.

Тя тръсна косите си и ги прибра в кърпата, която нави като тюрбан. Тръгнаха заедно нагоре и Брюно внезапно изпита желание да я хване за ръка. Така и направи.

— Открай време не понасям феминистките… — продължи Кристиан, когато стигнаха по средата на нагорнището. — Тези мръсници непрекъснато говорят за миене на съдове и за разпределение на задълженията; направо са обсебени от мисълта за кухненски съдове. Понякога бегло споменават за друга домакинска работа или за прахосмукачка, но основната им тема са мръсните съдове. Само за няколко години успяват да превърнат мъжете от своето обкръжение в невротизирани и импотентни мърморковци. От този момент нататък като правило започват да изпитват носталгия по изгубената им мъжественост. В крайна сметка пращат мъжете си на майната си, за да се чукат с някой тъп латиноамерикански мачо. Винаги съм се чудила на влечението, което изпитват интелектуалките към нехранимайковци, грубияни и дебили. Така или иначе, всяка от тях успява да прекара през леглото си поне двама-трима подобни, а по-апетитните дори повече, след което раждат по едно дете и започват да приготвят домашни сладка с рецептите от списание „Мари Клер“ в ръка.

— Открай време е било така… — отбеляза примирително Брюно.

 

 

Прекараха следобеда на басейна. Срещу тях на отсрещната страна няколко момичета подскачаха и се опитваха да си поделят един уокмен.

— Сладки са, нали? — отбеляза Кристиан. — Онази русичката с малките гърди е направо красива. — После се излегна върху хавлията и добави: — Подай ми крема…

Кристиан не посещаваше никакви занятия. Дори изпитваше известно отвращение към подобни, според нея шизофренични занимания.

— Може би съм малко груба — добавяше тя, — но познавам отлично тези представителки на поколението от шейсет и осма, които вече са прехвърлили четирийсетте. Нали и аз съм от тях. Стареят в самота и вагините им на практика са мъртви. Поговори с коя да е от тях само пет минути и ще ти стане ясно, че изобщо не вярват на всички тези чакри, кристали и светлинни вибрации. Опитват се да повярват, дори понякога успяват да го постигнат за два часа, докато трае занятието. Усещат ангелското присъствие и вътрешното цвете, което се разтваря в коремите им, но часът свършва и те отново откриват, че са самотни, остарели и погрознели. И тогава изпадат в криза и реват. Не си ли забелязал? Тук често могат да се видят жени, изпаднали в криза, особено след занятията по дзен. В действителност те и нямат избор, защото на всичко отгоре не им стигат парите. Кажи-речи всички са ходили на психотерапевт и това ги е довършило финансово. Всички тези мантри и Таро са пълна глупост, но все пак са по-евтини от психоанализата.

Ами да, психотерапевтите и зъболекарите… — добави разсеяно Брюно. Той положи глава между разтворените й бедра и почувства, че така ще заспи.

Когато се мръкна, двамата отново отидоха при джакузито; той я помоли да не го възбужда. Правиха любов, когато се прибраха в караваната. „Няма нужда…“, обади се Кристиан, когато той посегна към презервативите. Щом проникна в нея, Брюно усети колко щастлива се чувства тя. Една от най-удивителните особености на физическата любов е това усещане за близост, стига между партньорите да е налице минимум взаимна симпатия. Още в първите минути те преминават от „ви“ на „ти“ и сякаш любовницата, с която едва вчера сте се запознали, има право на откровеност, непостижима по отношение на което и да било друго човешко същество. Ето защо през тази нощ Брюно разкри пред Кристиан неща, които не бе споделял с никого, дори с Мишел, а още по-малко със своя психотерапевт. Разказа й за детството си, за смъртта на баба си и за униженията, преживени в пансиона за момчета. Описа й юношеството си и онанирането във влака на няколко метра от момичетата; описа й летните ваканции в дома на баща си. Кристиан слушаше и галеше косата му.

Прекараха заедно цялата седмица и вечерта преди заминаването на Брюно вечеряха в един ресторант за морски дарове в Сен Жорж дьо Дидон. Въздухът беше горещ и неподвижен, пламъкът на свещите върху масата дори не потрепваше. Заведението беше разположено над устието на Жиронд, а в далечината се открояваше нос Грав.

— Като гледам сиянието на луната над морето — каза Брюно, — ми става съвършено ясно, че изобщо, ама изобщо нямаме място на този свят.

— Наистина ли се налага да заминеш?

— Да, трябва да прекарам две седмици със сина си. Всъщност трябваше да си тръгна още миналата седмица, но сега вече не бива да се бавя. Самолетът на майка му е вдругиден и вече е направила резервация.

— На колко години е синът ти?

— На дванайсет.

Кристиан се замисли и отпи от чашата мюскаде. Беше с дълга рокля, а благодарение на грима приличаше на момиче. Гърдите й се очертаваха под дантелите на корсажа; светлината на свещите разпалваше игриви пламъчета в очите й.

— Струва ми се, че съм малко влюбена — каза тя.

Брюно замръзна в очакване, без да смее да помръдне.

— Живея в Ноайон — добави тя. — Между мен и сина ми всичко беше наред, докато не навърши тринайсет години. Може би е чувствал липсата на баща си, нямам представа… Дали въобще децата имат нужда от баща? Със сигурност обаче той не изпитваше никаква нужда от сина си. В началото понякога го вземаше при себе си, ходеха в „Макдоналдс“ или пък на кино и винаги ми го връщаше по-рано от определения час. После това започна да се случва все по-рядко, а когато замина да живее на юг с новата си приятелка, прекъсна всякакви връзки. Отгледах сина си почти сама и може би не ми е достигал авторитет пред него. Преди две години започна да излиза, събра се с лоша компания. Това учудва мнозина, но Ноайон е доста неспокоен град. Има много негри и араби, на последните избори Националният фронт спечели 40 процента от гласовете. Живея в един блок в покрайнините, пощенската кутия е строшена, не смея нищо да оставя в мазето. Често се страхувам, понякога се чуват изстрели. След часовете се барикадирам у дома и никога не излизам вечер. От време на време пускам по някой порнофилм и нищо повече. Синът ми се прибира по нощите, а понякога не го виждам с дни. Не смея да му кажа нищо; боя се да не ме удари.

— Ноайон далече ли е от Париж?

— Не е далече — усмихна се тя. — В департамента Оаз, на някакви си осемдесет километра.

Замълча и отново се усмихна; в този момент лицето й грееше от нежност и надежда.

— Обичах живота — добави тя. — Обичах живота, по природа бях чувствителна и внимателна, винаги съм обичала да правя любов. Нещо се обърка; не ми е ясно точно какво, но нещо в живота ми се обърка.

Брюно беше сгънал палатката и прибрал нещата си в колата; прекара последната нощ в караваната. На сутринта се опита да проникне в Кристиан, но този път не сполучи. Беше развълнуван и нервен.

— Изпразни се върху мен — каза тя. След това размаза спермата по лицето и гърдите си. По-късно, когато той беше вече на вратата, добави: — Обади ми се.

Той обеща да го направи. Беше събота, първи август.