Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les particules élémentaires, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 10гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis(2015)

Издание:

Мишел Уелбек. Елементарните частици

Френска. Първо издание

Превод: Красимир Петров

Редактор: Александра Велева

Редактор на издателството: Георги Борисов

Художник: Яна Левиева

Коректор: Мери Великова

ISBN: 978-954-9772-71-5

ИК Факел експрес, София, 2010

 

Формат 16/60×90. Печатни коли 23

История

  1. —Добавяне

6

През нощта в петък срещу събота спа зле и сънува кошмар. Присъни му се, че е прасе с гладко, пухкаво тяло. Заедно с останалите свински събратя бе повлечен от течението в огромен мрачен тунел с ръждясали стени. Водата го носеше бавно и понякога той успяваше да докосне с крака дъното; сетне идваше по-висока вълна и го тласваше няколко метра по-нататък. От време на време различаваше белезникавото тяло на някой от своите другари, който безпощадно биваше засмукван надолу. Всички се бореха отчаяно в тъмнината и тишината, нарушавана само от кратко изквичаване и от драскането на копитцата им по металните стени на тунела. Някъде отдолу, към края на тунела се дочу глухото буботене на машини. Постепенно започна да осъзнава, че течението го влачи към турбини с гигантски остри перки.

По-късно отрязаната му глава лежеше върху моравата, на няколко метра по-ниско от гърлото на тунела. Черепът му беше разцепен на две от горе надолу; въпреки това непокътнатата част, която лежеше на тревата, бе запазила съзнание. Знаеше, че не след дълго мравките ще проникнат в мозъчната тъкан, все по-дълбоко, за да разкъсат невроните; тогава щеше безвъзвратно да изпадне в несвяст. Засега единственото му оцеляло око все още наблюдаваше хоризонта. Затревената площ сякаш се простираше до безкрая. Под небето с цвят на платина се въртяха в обратна посока грамадни зъбчати колела. Може би беше свидетел на края на света или поне светът такъв, какъвто го познаваше, се намираше пред прага на своята гибел.

На закуска се запозна с някакъв бретонец, вероятно от поколението на шейсет и осма, който водеше занятия по рисуване с акварел. Наричаше се Пол Льо Дантек, брат на настоящия директор на Мястото и един от неговите основатели. С индианските си одежди, дългата сива брада и висящия на лента през рамото му трискел той напомняше симпатичен праисторически хипи. Този отломък от миналото беше прехвърлил петдесет и пет години и вече водеше мирен живот. Ставаше на разсъмване, правеше дълги разходки сред хълмовете, наблюдаваше птиците. После се настаняваше пред чаша кафе с калвадос и сред сновящото наоколо гъмжило спокойно си свиваше цигара. Занятието по акварел започваше чак в десет часа, така че имаше достатъчно време да побъбри.

— Като стар обитател на тези места — изкиска се Брюно, за да установи поне някаква привидна близост — сигурно си спомняш началото, сексуалната свобода, седемдесетте години…

— Свобода друг път! — изръмжа родоначалникът. — Открай време е имало кучки, готови да легнат с всеки по време на групов секс. И открай време е имало пичове, които си развяват кросното наляво и надясно. Нищо ново под слънцето, приятел.

— Чувал съм обаче да казват, че СПИН-ът променил положението…

— Вярно — съгласи се акварелистът, като се изкашля. — Особено за мъжете някога нещата бяха по-прости. Понякога имаше готови разтворени уста и вагини, в които човек можеше да влезе, без дори да се представи. Но истинският групов секс предполагаше първоначален подбор, контрол на входа и участниците идваха по двойки. Случвало ми се е да видя жени, възбудени до крайност, които по цяла вечер мастурбираха и никой, ама никой не отиваше да им го вкара, мой човек. Нямаше кой поне от малко-малко да им достави радост; за тази работа беше нужно поне донякъде да ти е станал.

— С една дума — вметна замислено Брюно, — никога не е имало какъвто и да било сексуален комунизъм, а просто разширен периметър на свалка.

— Точно… — съгласи се старото куче. — Свалки винаги е имало.

Всичко това не звучеше никак насърчително. Все пак беше събота и би трябвало да има нови попълнения. Брюно взе решение да се отпусне, да приема нещата такива, каквито са, като рокендрол; ето защо денят мина без произшествия и честно казано, без каквото и да било събитие за отбелязване. Към единайсет вечерта отново намина към джакузито. Над гальовно плискащата се вода се издигаше лека пара, която сияеше на лунната светлина. Приближи се тихо. Басейнът беше три метра в диаметър. На отсрещната страна имаше прегърната двойка; изглежда, жената бе яхнала мъжа. „В крайна сметка и аз имам право…“, помисли си злобно Брюно. Той бързо свали дрехите си и влезе в джакузито. Топлата вода приятно контрастираше с хладния нощен въздух. Между сведените над басейна борови клони се виждаха звездите; той се поотпусна. Двойката не му обръщаше никакво внимание; момичето все така се клатеше върху мъжа и започваше да стене. Чертите на лицето й не се виждаха. Мъжът също започна да пъхти шумно. Движенията на момичето се ускориха; по едно време тя отметна глава назад и луната за миг освети гърдите й, но лицето й остана скрито под булото на гъстата коса. После се притисна до партньора си и го обгърна с ръце; той задиша още по-учестено, продължително изръмжа и млъкна.

Останаха прегърнати няколко минути, после мъжът се надигна и излезе от басейна. Преди да се облече, свали презерватива от члена си. Брюно с удивление забеляза, че жената не мърда. Стъпките на мъжа се отдалечиха и отново настана тишина. Тя изпъна крака във водата. Брюно направи същото. Ходилото й се плъзна по бедрото му, докосна члена му. С лек плисък тя се оттласна от отсрещния край и се приближи до него. Луната се беше скрила зад облаците; жената се намираше само на половин метър от него, но той така и не можеше да различи чертите й. Тя положи едната си ръка върху бедрото му, а с другата го прегърна през раменете. Брюно се прилепи до нея с лице на височината на гърдите й, които бяха малки и твърди. Откъсна се от края на басейна и се отпусна в прегръдките й. Почувства, че тя го влачи към средата, после започна бавно да се върти. Мускулите на шията й внезапно омекнаха и главата й натежа. Плискането на водата, което беше съвсем леко на повърхността, само на няколко сантиметра дълбочина се превръщаше в могъщо бучене. Звездите бавно се въртяха точно над лицето му. Той се отпусна в прегръдката й и възбуденият му член щръкна над водата. Тя леко разтвори ръце и той почти престана да усеща ласката й, чувстваше се в пълна безтегловност. Дългите й коси гъделичкаха корема му, после езикът на момичето докосна върха на члена му. Цялото му тяло потръпна от щастие. Тя събра устни и бавно, много бавно го пое в устата си. Той притвори очи, разтърсван от спазми на екстаз. Подводното бучене му действаше успокоително. Когато устните на момичето достигнаха основата на члена му, той усети движенията на гърлото й. Вълните на блаженство, които пробягваха по тялото му, ставаха все по-мощни, в същото време чувстваше как го люлее подводното течение; внезапно го обля гореща вълна. Тя леко свиваше гърлото си и цялата енергия на тялото му за миг се съсредоточи в члена. Оргазмът го накара да нададе рев; никога преди не бе изпитвал подобно наслаждение.