Мишел Уелбек
Елементарните частици (33)

17

Писмото завари Мишел в момент, когато беше изпаднал в пълна концептуална криза. Съгласно хипотезата на Маргенау индивидуалното съзнание може да бъде сравнено с поле от вероятности в пространството на Фок, определено като пряка сума от Хилбертовите пространства. По принцип това пространство може да бъде построено на основата на елементарни електронни събития на синаптично ниво. При това положение нормалното поведение се асоциира с гъвкава деформация на полето, а свободното действие — с разкъсване на полето: в каква топология обаче? Изобщо не е очевидно, че естествената топология на Хилбертовите пространства непременно дава възможност за отчитане на появата на свободно действие; дори не е сигурно дали в наши дни е възможно проблемът да бъде поставен по друг начин освен чрез изключително метафорични по своята същност понятия. Въпреки това Мишел беше убеден, че е назряла необходимостта от нова концептуална рамка. Всяка вечер, преди да изключи компютъра, той включваше търсене в Интернет на публикуваните през изтеклия ден експериментални резултати. На другата сутрин се запознаваше с тях и установяваше, че навсякъде по света научните центрове започват все повече да напредват слепешката, лутайки се в лишен от всякакъв смисъл емпиризъм. Нито един от тези резултати не водеше към каквото и да било заключение, нито дори към формулирането на някаква що-годе теоретична хипотеза. Индивидуалното съзнание се появява внезапно и без видима причина в животинското царство; без всякакво съмнение то далеч предхожда речта. В своето несъзнателно преследване на определена цел дарвинистите обикновено изтъкват на преден план във връзка с неговата поява хипотетичните предимства на естествения подбор, което, както винаги, не обяснява нищо, тъй като в действителност става въпрос за една приятна митологична конструкция; в случая обаче антропогенният принцип изобщо не е по-убедителен. Светът се сдобива с око, способно да го съзерцава, с мозък, способен да го разбира; е, и какво? Това ни най-малко не допринася за обяснението на феномена. Самосъзнанието, липсващо у нематодите, напълно ясно се наблюдава у обикновените гущери като Lacerta agilis; твърде вероятно е неговото наличие да предполага съществуване на централна нервна система и дори нещо повече. Именно това нещо си остава абсолютно тайнствено; появата на съзнанието не може да бъде свързана с каквито и да било анатомични, биохимически или клетъчни дадености, а това е доста отчайващо.

Как би постъпил Хайзенберг? Как би постъпил Нилс Бор? Би се дистанцирал, за да размисли; би се разходил сред полята, би слушал музика. Новото никога не се ражда от простата интерполация на старото; постъпилата информация се прибавя към наличната подобно на шепи пясък, предварително предназначена по силата на своето естество за определени концептуални рамки, ограничаващи полето на експериментите; днес повече от всякога беше необходима нова гледна точка.

Дните бяха горещи и кратки, преминаваха печално. През нощта срещу 15 септември Мишел сънува необичайно хубав сън. Беше редом с момиченце, което яздеше кон в гората, а наоколо беше пълно с пеперуди и цветя (при събуждането си даде сметка, че тази картина, изникнала трийсет години по-късно, идва от първите кадри на сериала „Принц Сафир“, който той гледаше по телевизията всяка неделя следобед в къщата на баба си и който така безпогрешно намираше път към сърцето му). Миг по-късно крачеше сам сред високата трева на огромна хълмиста ливада. Не можеше да обхване хоризонта, тревистите възвишения се ширеха до безкрай под светлото гълъбовосиво небе. Въпреки това напредваше без колебание и без припряност; знаеше, че на няколко метра под краката му тече подземна река и че стъпките му по силата на безпогрешен инстинкт следват нейното течение. Край него тревата се вълнуваше от вятъра.

Събуди се весел и изпълнен с енергия, както не се бе чувствал, откакто преди два месеца беше напуснал работа. Излезе от къщи, зави по авеню „Емил Зола“ и закрачи под липите. Спря на ъгъла на улица „Антрепреньор“. Магазинът „Золаколор“ тъкмо отваряше врати и продавачките от азиатски произход заемаха местата си зад касите; беше около девет часа. Между високите сгради на Богрьонел небето беше удивително ясно; от всичко това се излъчваше усещане за безизходица. Може би трябваше да поговори със съседката от отсрещния блок, момичето от редакцията на „Вент ан“. Списанието, в което работеше, не беше специализирано и тя сигурно имаше широк поглед върху обществените процеси; освен това вероятно беше добре запозната с механизмите, чрез които се осъществява връзката с околния свят, и не й бяха чужди съответните психологически фактори; уверен беше, че от това момиче могат да се научат много неща. Той тръгна обратно с бързи крачки, едва ли не тичешком, и се втурна нагоре по стълбите, които водеха към апартамента на неговата съседка. Три пъти натиска продължително звънеца. Никой не отвори. Объркан, той слезе обратно и се отправи към своя вход; когато стигна пред вратата на асансьора, спря и се замисли над себе си. Дали имаше склонност към депресии и въобще какъв беше смисълът на подобен въпрос? От няколко години насам в квартала постоянно разлепяха листовки, които призоваваха към бдителност и към отпор на Националния фронт. Пълното безразличие, което той проявяваше както към привържениците, така и към противниците на тази партия, само по себе си беше доста тревожен признак. Традиционната „яснота на съзнанието у болните от депресия“, описвана често като съвършена незаинтересованост към човешките дела, се проявява на първо място като липса на внимание към действително маловажни проблеми. Ето защо в краен случай бихме могли да си представим изпаднал в депресия влюбен, но в никакъв случай изпаднал в депресия патриот.

Когато влезе в кухнята, той си помисли, че естествената за демократичното съзнание вяра в свободния избор и разумната основа на човешките постъпки, особено що се отнася до политическата ориентация на конкретния индивид, по всяка вероятност е резултат от смесването на понятията свобода и непредвидимост. Водовъртежите, които течението на реката образува около подпората на мост, са структурно непредвидими; на никого обаче не би хрумнало да ги определя като свободни. Той си наля чаша бяло вино, дръпна завесите и полегна, за да размисли. Уравненията на теорията за хаоса изобщо не вземат предвид физическата среда, в която се проявяват техните резултати; тази общовалидност позволява те да бъдат прилагани както в областта на хидродинамиката, така и в генетиката на популациите, в метеорологията и в социологията на групите. Техните възможности за морфологично моделиране са безспорни, но способността им да предсказват е почти равна на нула. За разлика от тях уравненията на квантовата механика позволяват да се предвиди с голяма и дори съвършена точност поведението на микрофизичните системи, ако се откажем от всякаква надежда за връщане към онтологията на материалния свят. Вероятно би било преждевременно и може би въобще невъзможно да се установи математическа връзка между тези две теории. Въпреки това Мишел беше убеден, че изграждането на атрактори чрез развиващата се система от неутрони и синапси е ключ към разбирането на човешките становища и постъпки.

Докато търсеше фотокопия на последните публикации, се сети, че повече от седмица не е проверявал пощенската кутия. Естествено в нея имаше много рекламни проспекти, фирмата TMR наскоро беше пуснала в движение лайнера „Коста Романтика“ и с негова помощ се опитваше да наложи нова форма в областта на луксозните морски круизи. Въпросният кораб се описваше като същински плаващ рай. Ето какви мигове бихме могли да преживеем, стига да поискаме, в началото на едно плаване с него: „Най-напред влизате в просторна, обляна в слънце зала под огромен стъклен купол. С помощта на панорамни асансьори се изкачвате до горната палуба. Там можете да съзерцавате морето през грамадния прозорец на носа като на гигантски екран“. Той остави проспекта настрани с намерението да го прегледа по-подробно. Да се разхождаш по горната палуба, да съзерцаваш морето иззад прозрачната стена, да плаваш седмици наред под еднообразния небосвод… защо не? През това време Европа спокойно може да рухне под бомбите. Когато пасажерите се завърнат обратно, гладки и загорели, ще ги посрещне съвсем различен континент.

Междувременно човек трябва да живее и да се стреми да прави това по-весело, по-умно и отговорно. В своето последно издание бюлетинът „Последни новости в супермаркетите «Монопри»“ поставяше както никога досега ударението върху понятието гражданска инициатива. За пореден път авторът на редакционната статия влизаше в схватка с общоприетата представа, че гастрономията е несъвместима с физическата форма. Според него цялостната политика на „Монопри“, насочена към внимателен подбор на определени гами продукти, е доказателство за обратното. „Всеки от нас може да постигне баланс и най-добре да се заеме с това веднага“, без всякакво колебание твърдеше редакторът. След войнствения и ангажиран дух на първа страница идваха развлекателни материали, познавателни игри и рубриката „знаете ли, че…“. Така Мишел се позабавлява, изчислявайки калорийното съдържание на храната, която изяжда за един ден. През последните седмици не беше се занимавал нито с чистене и гладене, нито с плуване и тенис, нито пък беше правил любов; единствените три занимания, които можа да отметне, бяха: седене, лежане и спане. След съответните изчисления се оказа, че потребностите му възлизат на 1750 килокалории дневно. В писмото си Брюно съобщаваше, че много е плувал и много е правил любов. Направи изчисление с неговите данни и се оказа, че енергийните му нужди достигат 2700 килокалории дневно.

Имаше и второ писмо, от кметството в Креси ан Бри. В резултат от разширението на автобусната спирка се бе наложило преустройство на общинското гробище и преместването на няколко гроба, сред които и този на баба му. Съгласно правилника член на семейството трябва да присъства на преместването на тленните останки. Приемното време на погребалната служба беше от десет и трийсет до дванайсет на обяд.