Мишел Уелбек
Елементарните частици (18)

2
Тринайсет часа полет

Много бързо „Мястото на промяната“ се сблъска с проблема на застаряването. За младежта от осемдесетте години идеалите на основателите изглеждаха остарели. Като се изключат павилионите за спонтанен театър и за калифорнийски масаж, Мястото бе преди всичко къмпинг, който по удобства и качество на храната не можеше да съперничи с официалните ваканционни селища. Освен това анархисткият дух, който го характеризираше, затрудняваше качеството на контрола върху достъпа и заплащането; финансовото равновесие, крехко от самото начало, ставаше все по-трудно достижимо. Първата мярка, която бе приета единодушно от основателите и предвиждаше намалена такса за младежите, се оказа недостатъчна. В началото на бюджетната 1984 година, на ежегодното общо събрание Фредерик Льо Дантек предложи промяна, която би трябвало да осигури разцвет на Мястото. Според неговия анализ предприемчивостта бе предпочитаното качество на търсачите на приключения през осемдесетте години. Всички те бяха натрупали ценен опит в областта на различни техники и терапии, основани на хуманистично ориентираната психология (гещалт терапия, прераждане, до-ин упражнения, ходене по жарава, транзактен анализ, дзен медитация, паранормални способности…). Защо всички тези знания да не бъдат инвестирани в разработването на програма за стаж, предназначен за служители на различни фирми? След бурни разисквания предложението беше прието. Именно тогава започна изграждането на пирамидата, както и на петдесетина бунгала със скромни, но приемливи удобства, предназначени за бъдещите стажанти. Същевременно беше поставено началото на интензивна, но целенасочена кореспонденция, предназначена за директорите на човешки ресурси на различни големи фирми. Някои от основателите с явно леви убеждения трудно понесоха подобна промяна в ориентацията. Започна кратка борба вътре в ръководството, в резултат на която сдружението, учредено по закона от 1901 година, беше разпуснато и на негово място беше регистрирано дружество с ограничена отговорност, чийто основен акционер беше самият Фредерик льо Дантек. В крайна сметка собственици на имота бяха родителите му, а банката „Креди Мютюел“ в департамента Мен е Лоар беше склонна да подкрепи проекта.

Пет години по-късно Мястото беше успяло да привлече солидна клиентела („Банк насионал дьо Пари“, Ай Би Ем, бюджетното министерство, Управлението на парижкия градски транспорт, концерна „Буиг“). През цялата година се организираха вътрешнофирмени и междуфирмени стажове, така че дейността на „ваканционното селище“ вече съставляваше само 5 процента от годишния оборот.

Брюно се събуди със силно главоболие и без кой знае какви илюзии. Беше научил за това място от една секретарка, наскоро завърнала се от стаж „Личностно развитие — положителна нагласа“, чиято цена беше пет хиляди франка на ден. Помолил бе да му изпратят брошурата за лятната отпуска, която се бе оказала приятна, издържана в дух на приветливост, с известен анархистки оттенък. При това вниманието му беше привлечено от статистическа бележка най-отдолу на страницата: през миналото лято, юли-август, 63 на сто от посетилите Мястото са били жени. Това означаваше, че се падаха по две жени на един мъж, което беше едно твърде примамливо съотношение. Незабавно бе решил да отдели една седмица през юли, за да види как са там нещата, още повече че летуването на къмпинг излизаше далеч по-евтино, отколкото в „Клуб Медитеране“ или чрез Националния съюз на спортните центрове. Беше му ясно, естествено, що за жени бяха това: бивши левичарки, вероятно наркоманки, ако не и серопозитивни. Въпреки това при наличието на две жени за един мъж имаше шанс да свали една, а може би дори две.

От гледна точка на секса годината беше започнала добре. Напливът на момичета от страните на Източна Европа беше свалил цените и сега можеше да си осигури релаксация за 200 франка, при положение че само няколко месеца преди това му се бе налагало да дава по 400 франка. За съжаление през април му се отвориха сериозни разходи по ремонта на колата след произшествие, което при това бе по негова вина. Банката започна да го притиска и се бе наложило да стегне колана.

Надигна се на лакът и си сипа първото за деня уиски. Броят на „Суинг Магазин“ беше отворен на същата страница, върху която някакъв тип само по чорапи с видимо усилие виреше члена си срещу обектива, името му беше Ерве.

Не си падам по това, повтаряше си Брюно, не си падам. Обу гащетата си и се отправи към санитарния възел. В крайна сметка, мислеше си с надежда той, вчерашната индианка например става за чукане. Големите, леко увиснали цици вървят чудесно с една испанска близалка, каквато от три години не му бяха правили. Много му харесваха испанските близалки, но проститутките не ги обичаха много. Може би мразеха да им пръскат сперма право в лицето? Дали за тях влагаха повече време и повече от себе си, отколкото за обикновената свирка? Испанската близалка се смяташе за нетипична, не беше включена в ценоразписа и затова човек трудно можеше да накара да му я направят. Изглежда, за момичетата тя беше нещо интимно. Елемент от личните отношения, и толкова. Много пъти Брюно бе искал испанска близалка, а в замяна бе получавал обикновена свирка, тоест минет. Все пак понякога бе успял да постигне своето, но испанската близалка си оставаше рядка стока, поне така смяташе той.

В този момент Брюно стигна до корпус №8. Беше се примирил с мисълта, че ще види стари кранти, и затова бе направо потресен, когато попадна на тийнейджърки. Бяха четири, между петнайсет — и седемнайсетгодишни, стояха при душовете, точно срещу редицата умивалници. Две от тях, само по долнище на банския, чакаха реда си, докато другите две се плискаха с вода, мятаха се като мренки под струите и пискаха; бяха съвсем голи. Гледката беше прелестна и необикновено еротична; за него това бе като незаслужен подарък. Усети напрежение в гащетата си; извади с една ръка члена си и се притисна до стойката на умивалника, докато с другата пъхна четката за зъби в уста. Главичката на члена бе гореща, издута, в плен на ужасяващ сърбеж; на върха вече се бе появила една капка.

Едно от момичетата, слабичка брюнетка, излезе изпод душа, взе една хавлия и доволно попи водата от младите си гърди. Дребно червенокосо момиче свали слипа си и застана под струите; космите на слабините й бяха златисторуси. Брюно тихо простена и усети, че му се вие свят. В мислите си вече онанираше. Съвсем спокойно би могъл да свали гащетата си и да отиде да чака пред душовете. Представяше си как стои възбуден пред тях, как им казва нещо от рода на „Топла ли е водата?“. Разстоянието между двата душа беше не повече от петдесет сантиметра; ако застанеше редом с рижата, твърде възможно беше тя неволно да докосне члена му. При тази мисъл още по-силно му се зави свят и се наложи да се хване за ръба на фаянсовия умивалник. В същия момент отдясно изскочиха две момичета, които се смееха гръмко; бяха по черни шорти на флуоресциращи ивици. Брюно прибра клюмналия си член в гащите и започна да си мие зъбите.

Малко след това, все още под впечатлението на преживяното, тръгна надолу към подредените за закуска маси. Седна настрани и не заговори никого; дъвчеше корнфлейкса с добавка на витамини и си мислеше за вампиризма на сексуалното влечение, за неговия фаустовски аспект. Съвсем погрешно според него говореха за хомосексуализъм. Самият Брюно на практика никога не беше срещал хомосексуалисти, но в замяна на това познаваше мнозина педерасти. Някои от тях, за радост малцина, предпочитаха момченца и най-често се оказваха задълго в затвора с неподлежащи на съкращаване присъди. Повечето педерасти обаче харесват младежи между петнайсет и двайсет и пет години; отвъд тази възраст всички бяха дърти скапани задници. Вижте как се отнасят помежду си двама стари педали, обичаше да казва Брюно, наблюдавайте ги внимателно и ще забележите, че между тях може да има симпатия и дори взаимна привързаност, но изпитват ли те желание един към друг? Ни най-малко. Мерне ли се наоколо някой млад, закръглен задник на възраст от петнайсет до двайсет и пет години, те са готови да се разкъсат един друг подобно на грохнали пантери, в надпревара кой по-напред да се добере до въпросния закръглен задник; ето за какво си мислеше Брюно.

Както в много други случаи, разсъждаваше той, така наречените хомосексуалисти се превръщат в образец за останалата част от обществото. Самият той например беше на четирийсет и две години, но дали изпитваше желание към жените на същата възраст? По никакъв начин. Напротив, за едно младо котенце в минипола беше готов да стигне до края на света. Или поне до Банкок. Та това са само тринайсет часа със самолет.