Мишел Уелбек
Елементарните частици (1)

Пролог

Тази книга е преди всичко историята на един човек, прекарал по-голямата част от живота си в Западна Европа през втората половина на XX век. Макар общо взето самотен, от време на време той влизаше във връзка с други хора. Живя в трудни и неспокойни времена. Страната, където се бе родил, бавно, но неумолимо изпадаше в категорията на средно бедните държави; нерядко заплашвани от нищета, хората от неговото поколение прекарваха дните си в самота и озлобление. Чувства като любов, нежност и човешко братство до голяма степен бяха изчезнали; в отношенията помежду си съвременниците му често проявяваха безразличие, ако не и жестокост.

По времето, когато Мишел Джерзински изчезна, той бе смятан за един от водещите биолози и сериозен кандидат за Нобелова награда, но истинското му значение като учен се прояви едва по-късно.

В епохата, когато живя Джерзински, философията най-често бе смятана за лишена от всякакво практическо значение и дори от предмет. Истината е, че мирогледът, възприет в даден момент от членовете на едно общество, определя неговата икономика, политика и нрави.

Метафизическите мутации, тоест радикалните и глобалните изменения в мирогледа на мнозинството, се проявяват рядко в човешката история. Пример за това е раждането на християнството.

Когато една метафизическа мутация се осъществи, тя се разпространява, без да срещне съпротива, докато не изчерпи своите възможности. Тя помита безогледно икономически и политически системи, естетически възгледи, обществени йерархии. Няма човешка сила, която би могла да й се противопостави, докато не се появи нова метафизическа мутация.

Не може да се каже, че метафизическите мутации се стоварват непременно върху отслабващи и залязващи общества. Християнството възниква в момент, когато Римската империя е на върха на своето могъщество; съвършено организирана, тя владее целия познат свят; техническото и военното й превъзходство нямат аналог и въпреки това тя няма никакъв шанс. Съвременната наука възниква в момент, когато средновековното християнство е изградило цялостна система от понятия за човека и за Вселената; то представлява основа за управлението на народите, движеща сила на познанието и творчеството, решаващо условие за мира и войната, определящ фактор при производството на блага и тяхното разпределение; и всичко това по никакъв начин не е в състояние да предотврати неговото рухване.

Мишел Джерзински не бе нито първият, нито главният творец на тази трета, в много отношения много по-радикална метафизическа мутация, поставила началото на нов период в световната история, ала по силата на някои доста странни житейски обстоятелства той стана един от най-съзнателните и прозорливи нейни съзидатели.

Живеем днес в едно напълно ново царство

и плетеница обстоятелства обгръща нашите тела,

къпе нашите тела

в сияние от радост.

Онова, което хората от миналото са влагали като

предчувствие в музиката,

ние днес превръщаме в обикновена реалност.

Онова, което за тях е било недостъпно, абсолютно,

за нас е близко и познато.

Но ние не презираме онези хора;

знаем какво дължим на техните мечти,

знаем, че без тяхната история, преплела радости

и болки, нямаше да бъдем нищо,

знаем, че докато са се лутали в мрака, дълбоко в себе си

те са носили нашия образ, отвъд омразата и страха,

пишейки ред по ред собствената си история.

Знаем, че без тази дълбоко стаена надежда те не биха оцелели.

не биха дори съществували без мечти.

Сега, когато ние живеем в светлината,

когато едва ли не докосваме светлината

и тя къпе нашите тела,

обгръща нашите тела

в сияние от радост,

когато сме досами реката,

в следобеди без край,

когато светлината край телата ни е вече осезаема,

когато стигнахме до крайната си цел

и оставихме далеч назад един свят на разлъка,

на разлъката на умовете,

за да се къпем в постоянната и плодовита радост

на един нов закон,

днес

за първи път

можем да отбележим края на старото царство.