Метаданни
Данни
- Серия
- Войната на братовчедите (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The White Queen, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Деница Райкова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 49гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Филипа Грегъри. Бялата кралица
Английска. Първо издание
ИК „Еднорог“, София, 2010
Редактор: Боряна Джанабетска
Художник: Христо Хаджитанев
Коректор: Борислава Велкова
История
- —Добавяне
Лятото на 1478
Викам моето момче Едуард, сина си Ричард Грей и брат си Антъни да дойдат в личните ми покои, за да се сбогувам с тях. Би било непоносимо за мен да се разделя с тях пред всички. Не искам никой да ме види как плача, когато си тръгват. Навеждам се да притисна Едуард към себе си, сякаш никога няма да се отделя от него, а той ме поглежда с топлите си кафяви очи, хваща лицето ми в ръчичките си, и казва:
— Не плачи, мамо. Изобщо няма за какво да плачеш. Ще дойда пак другата Коледа. А знаеш, че можеш и да ми идваш на гости в Лъдлоу.
— Знам — казвам.
— А ако доведеш Джордж, тогава ще го науча да язди — обещава ми той. — И знаеш, че можеш да повериш малкия Ричард на грижите ми.
— Знам.
Опитвам се да говоря ясно, но сълзите се долавят в гласа ми.
Ричард ме прегръща през кръста. Вече е висок колкото мен — млад мъж.
— Ще се грижа за него — уверява ме той. — Трябва да ни посещаваш. Доведи също братята и сестрите ми. Елате за лятото.
— Ще дойда, ще дойда — казвам и се обръщам към брат си Антъни.
— Повярвай ни, можем да се грижим за себе си — казва той, още преди да успея да започна да изреждам нещата, които ме карат да се страхувам. — И ще го доведа жив и здрав при теб у дома догодина. И няма да го оставя, дори не и заради Йерусалим. Няма да го оставя, докато той не ми нареди да си тръгна. Разбрано?
Кимвам, примигвайки, за да прогоня сълзите. Нещо в мисълта Едуард да остави Антъни да си отиде ме тревожи. Сякаш върху нас е паднала сянка.
— Не знам защо, просто винаги се боя за него толкова много, всеки път, когато трябва да се сбогувам с вас тримата. Почти непоносимо ми е да го оставя да замине.
— Ще го пазя с цената на живота си — обещава Антъни. — Той ми е по-скъп от самия живот. Нищо лошо няма да му се случи, докато е под моите грижи. Имаш думата ми.
Той се покланя и се запътва към вратата. Едуард, до него, повтаря със съвършена точност изящния жест. Синът ми Ричард допира юмрук до гърдите си в поздрава, който означава: „Обичам те“.
— Бъди спокойна — казва Антъни. — При мен момчето ти е в безопасност.
После те си отиват от мен.