Филипа Грегъри
Бялата кралица (20)

Април 1472

Умението на майка ми да предсказва бъдещето се потвърди. По-малко от година след като ме предупреди, че сърцето й няма да издържи още много дълго, тя вече се оплаква от изтощение и не излиза от покоите си. Бебето, което носех в утробата си в градината в деня на надбягванията и венците от иглики, подрани и за първи път се оттеглям в очакване на раждането, лишена от присъствието на майка си. Изпращам й съобщения от затъмнената си стая, а тя отговаря бодро от своята. Но когато излизам с крехко новородено момиче, намирам майка си в покоите й, твърде изтощена, за да се надигне. Вземам невръстното момиченце, леко като птичка, и го полагам в обятията на майка ми всеки следобед. В продължение на седмица-две, двете гледат как слънцето потъва под прозореца, а после, подобно на златото на залеза, заедно се изплъзват от мен.

По здрач, в последния ден на април, чувам призивен звук, подобен на бухането на белокрилата улулица, отивам до прозореца си, отварям капаците и поглеждам навън. Далече отвъд хоризонта изгрява нащърбена луна, бяла на фона на бяло небе: тя също чезне и в студената й светлина чувам призив, сякаш пее хор, и знам, че това не са крясъци на кукумявки, нито певци, нито славеи, а Мелузина. Нашата прародителка-богиня вика от покрива на къщата, защото нейната дъщеря Жакета от кралското семейство на Бургундия умира.

Изправям се и за известно време се заслушвам в зловещите звуци, а после рязко затварям капаците и отивам в стаята на майка си. Не бързам. Знам, че вече няма нужда да бързам към нея. Тя лежи в леглото си, а новороденото бебе е в обятията й; малката главица се притиска към бузата на майка ми. И двете са бледи като мрамор, и двете лежат със затворени очи, и двете изглеждат спокойно заспали, докато вечерните сенки затъмняват стаята. Лунната светлина по водата пред прозореца на стаята хвърля отражението на леки вълни върху белосания таван на стаята, затова те изглеждат сякаш са под водата, носещи се заедно с Мелузина във водите на извора. Но аз знам, че и двете са си отишли от мен, и нашата водна майка ги изпраща с пеене на пътуването им надолу по сладководната река към дълбоките води на родния дом.