Карън Робърдс
Преследване (33)

Глава 33

— Мистър Купър. Лоуъл.

Марк кимна мрачно на двамата мъже зад бюрото. Едва тогава Джес разбра кой е вторият мъж — Харис Лоуъл, шефът на охраната на президента. С Фийлдинг все така зад него, Марк тръгна към тях. Всички в стаята го наблюдаваха внимателно, но тъй като дулото продължаваше да е опряно в гърба му, а съотношението беше седем към едно, той очевидно не беше смятан за заплаха. Оставиха го да се движи свободно. Джес забеляза косия поглед, който той хвърли към Мади, както и едва забележимото присвиване на очите и устните. Мади беше изправила гръб, сълзите бяха размазани в мокри петна по лицето й, но тя гледаше Марк с нова надежда.

„Глупаво е да се надяваме“, каза си строго Джес, защото улови зараждането на това чувство и у себе си. Залогът беше прекалено висок. Марк беше още жив, да, но не беше в по-добро положение от нея и Мади. И той беше пленник като тях. И вероятно всички ги очакваше един и същи край — смърт.

— Марк. — Купър го закова с поглед. Изражението му беше враждебно, меко казано. — Ако беше държал Анет под контрол, както те помолих, това нямаше да се случи. А сега — как ще го поправим?

— Мис Форд е качила клиповете с президента в Интернет — каза Лоуъл и посочи, с нещастен вид, екрана, където те все още се въртяха. — Много лошо. Непоправимо.

Марк стигна до бюрото. Беше толкова близо до нея, че ръкавът му допираше нейния — толкова близо, та тя виждаше колко лоша е раната му. Много приличаше на огнестрелна. Дали наистина беше прострелян и това ли беше резултатът?

Въпреки че Фийлдинг стоеше с пистолета зад него, Джес така се радваше, че го вижда, че я изпълни топлина, която стопли погледа й. Марк също я гледаше с любов. Той й се усмихна бързо, но неочаквано интимно.

— Телефонът под седалката е бил на президента и него съм прибрала в джоба си — осведоми го тя. — Мисис Купър вероятно го е взела същата нощ преди бягството си от Белия дом. Намерих клипове в него… — Тя посочи монитора. Образите бяха достатъчно красноречиви.

— Моят въпрос е как узнахте, че телефонът е у нея. — Марк запита Купър. Беше много спокоен, но тя усещаше, че е под напрежение. Болката личеше в изопнатите му черти, в стегнатите му рамене. Лицето на Фийлдинг, който беше все така зад него, беше като издялано от камък.

— Дейвид ми се обади. Разбрал, че телефонът му липсва, веднага щом се прибрал от приема. Беше изпаднал в паника, защото знаеше, че най-вероятно е в ръцете на Анет, а знаеше какво има в него. Тя го заплашваше с развод, както знаеш. Той предположи, че е готова да използва клиповете срещу него. Моето момче винаги е било абсолютен глупак, когато е ставало въпрос за жени.

— И така, ти си поръчал смъртта на Анет, за да не може тя да използва материала при евентуален развод?

Купър направи гримаса.

— Не, по дяволите. Убих я, за да може той да остане президент. Ако откриеха слабостта му, с него щеше да е свършено. Сега, както видях, той ни най-малко не е преувеличил.

— Хора по целия свят гледат клиповете — отбеляза Джес. — Всичко свърши, мистър Купър.

— Никога нищо не свършва, мис Форд. — Погледите им се срещнаха. — Ако беше умряла при злополуката като всички останали, това щеше да е краят на историята. Следващите мерки нямаше да са необходими. Но не стана така — ти оживя, после си спомни и накрая проговори. И ето ти сега тези отвратителни клипове по Интернет!

— Ще бъдете обвинен в убийство, мистър Купър. — Лоуъл говореше като човек, изпаднал в шок. — По дяволите, възможно е дори аз да бъда обвинен в съучастничество, макар да нямам нищо общо с убийството на Първата дама. Аз се включих едва по-късно — в опитите да бъде оправена тази каша. Президентът…

— Той подозира, но не знае нищо със сигурност — каза Купър.

— Той ще трябва да подаде оставка, пък дори и само заради клиповете — каза Лоуъл.

— Не. — Уейн поклати глава. — Непрекъснато мисля. Можем да заявим, че клиповете са умела фалшификация и записаният на тях мъж не е Дейвид. Ще има приказки, разбира се. И може би дори някои боклуци като „Нешънъл Инкуайърър“ ще пишат за това, обаче не могат да докажат, че това е Дейвид. Няма доказателства за убийство. Анет загина в автомобилна злополука — чисто и просто е. Девънпорт се самоуби, което не е изненада, след като се знае, че години наред краде от фирмата. Жалко, че не успя да повлече със себе си и тази млада дама, както беше планирано. Секретарката му беше блъсната от автомобил. Репортерът също загина в автомобилна злополука. Нищо не може да се докаже. Хората, които знаят истината, са тук, в тази стая.

Джес знаеше какво ще последва. По гръбнака й полазиха тръпки на ужас. Купър огледа хората си.

— Искам всички вие да изведете тези тримата оттук и да ги застреляте, а после да скриете телата така добре, че никога да не бъдат открити. Хенеси, ти ще отговаряш за това. Не можем да си позволим провал, нали разбираш?

— Да, сър. — Хенеси, по-стройният агент, кимна и извади оръжието си.

— О, моля ви, аз ще имам бебе! Не искам да умра! — извика Мади, скочи от стола и се втурна към Джес. А тя я погледна и сърцето й се качи в гърлото. Стомахът й се сви на топка. Протегна ръце към сестра си… А ужасът я стисна за гърлото, когато видя, че пистолетът на Хенеси следва неотлъчно Мади.

— Мади! — извика тя и се хвърли към нея.

— Моля ви, моля ви…

— Залегнете!

Марк се хвърли и върху двете им. В мига, в който падна тежко на каменния под, Джес разбра, че Марк има пистолет. Той се претърколи, изправи се, прицели се… И извика в микрофона, скрит в ръкава му:

— Къде се бавите, момчета?

Само след части от секундата в стаята нахлуха въоръжени мъже и завикаха:

— Останете по местата си, ФБР!

А още след час всичко беше приключило. Мистър Купър и Лоуъл бяха отведени първи, след това — и останалите, които им служеха вярно. Екипът на Купър се състоеше от бивши федерални агенти, които притежаваха необходимите умения, както и неограничена власт. Марк беше безкрайно щастлив, когато узна, че хората, заплашващи със смърт Джес, са наети от него, а не са федерални. Защото го измъчваше мисълта, че може би е убил двама агенти. Съзнанието му беше наистина облекчено, когато разбра, че те са просто наемници.

— Толкова се радвам, че дойде!

Завита в одеяло, Мади седеше на задната седалка на колата на Фийлдинг, която Марк беше взел назаем. Той откарваше Мади и Джес обратно във Вашингтон. Мади щеше да остане засега при сестра си, а Джес… Е, той имаше други планове за Джес.

— Бях така уплашена!

— Аз също.

Джес седеше на предната седалка до него и му се усмихваше. Тя му се усмихваше още откакто й беше помогнал да стане от онзи каменен под в къщата на Уейн, а от време на време и го прегръщаше. Когато успееха да останат насаме, той щеше да й демонстрира на практика колко много му харесва това. Тя го погледна и я разтърсиха сладостни тръпки.

— Мислех те за мъртъв.

— И затова ли толкова те беше страх? — В гласа на Мади се долавяше възмущение. — Мислела си го за мъртъв? А аз мислех, че ние ще умрем. И това ме плашеше.

Марк се усмихна на Джес.

— Да, е, когато научих, че Хенеси и Смит са те заловили в къщата на майка ти, целият ми живот премина пред очите ми. Те убиват хората веднага, на място.

— Джес успя да ги разубеди — каза Мади. — С приказки за компютърните си умения. А може би включената камера помогна, кой знае.

— И така, какво стана, след като беше прострелян? — запита Джес.

И той й каза това, което тя вече знаеше: Раната на челото му била от куршум, който, за щастие, рикоширал от дебелия му череп.

— Бях в безсъзнание известно време. Когато се свестих, двама яки мъжаги ме влачеха през парка. Предполагам, че другите двама бяха отишли за колата. Което направи бягството ми лесно. Върнах се да те търся, но теб те нямаше. Като не знаех къде си, нито какво ти се е случило, изпаднах в стрес, който вероятно скъси живота ми с няколко години, защото знаех, че те ще те преследват безмилостно. Бях отчаян, затова се обадих на Харви Брукс — нали се сещаш, лаборанта, който, може да се каже, ми е приятел. Бях го помолил да проведе няколко теста върху „Линкълн“-а — неофициално, разбира се, за да разберем какво е причинило катастрофата. И така, звъннах му и той ме осведоми, че е бил изстрелян куршум в задната дясна гума, което вероятно е станало основната причина за злополуката. Както и да е, той дойде да ме вземе от парка, а докато го чаках, аз отново прегледах разпечатките с онези телефонни номера. И знаеш ли какво открих?

Той погледна Джес, която вдигна вежда.

— Какво?

— Помниш ли, Прескът се е обадил на Фийлдинг, Уендъл и Матюс преди катастрофата.

— Да. И?

— Веднага след като Прескът се е обадил на Фийлдинг, той се е обадил на Уейн Купър. На частния му мобилен телефон. Знам номера, та се сетих. И трябваше да призная, че Фийддинг е предателят, колкото и да ми беше неприятно. — Вече беше казал на Джес, че Фийлдинг е мъжът, нападнал я в болницата и произнесъл думата „захарче“ в кухнята му.

— И после — какво?

— Накарах Брукс да се обади на Фийлдинг и да му каже, че разполага с наистина ценна информация за злополуката, както я наричат всички, и да го помоли да дойде, за да я чуе лично. Знаех, че това ще свърши работа, ако Фийлдинг е замесен. Така и стана. А когато той пристигна запъхтян, успях — имам си методи — да го накарам да признае всичко.

Нямаше нужда да сподели с Джес и Мади, че беше така разтревожен за живота на любимата си, че беше доближил пистолета до слепоочието на стария си приятел и го беше заплашил, че ще му пръсне мозъка. Работата беше в това, че наистина щеше да го направи. Беше разбрал, че ако нещо се случи с Джесика, за него това щеше да бъде удар, от който не би могъл да се възстанови.

— Съжалявам, че Фийлдинг е бил замесен.

Джес се усмихваше със съчувствие. Потупа го по бедрото. А Марк трябваше да положи усилие, за да устои на желанието да хване ръката й и да я поднесе до устните си. Но се въздържа заради сестра й, която ги наблюдаваше от задната седалка.

— Между другото, напомних на Фийлдинг, че е първият предател в редиците на тайните агенти. И знаеш ли какво каза той? — Хвърли поглед на Джесика, която го погледна въпросително. — Каза, че не е предател. Че просто си вършел работата, защитавал президента и институцията, която той представлява. Разбира се, удобно за него, пренебрегна факта, че също е наемник на Уейн Купър.

— Предполагам, че като всеки човек, е изпитвал необходимост да оправдае действията си — каза Джес.

— Предполагам.

Марк смръщи вежди и загледа втренчено през предното стъкло. Вече бяха във Вашингтон и се движеха по „Белтуей“, където движението не беше натоварено по това време сутринта.

— Веднага щом узнах, че той е единственият замесен агент, се обадих на колегите. Те направиха необходимите уточнения и предложиха изгодна сделка на Фийлдинг, ако сътрудничи. А Фийлдинг се обади на няколко места и ни информира, че Хенеси и Смит държат в ръцете си теб и сестра ти. — Хвърли поглед на Мади. — Не знаех за коя твоя сестра става въпрос, докато не дойдох на мястото.

— Доволна съм да знам, че имам значение за теб — измърмори Мади. Джес й се усмихна.

— След това трябваше да действаме бързо.

Нямаше нужда да им казва как се беше поболял от тревога за тях, от страх, че вече е прекалено късно. В онзи момент беше разбрал колко силно я обича. Но този въпрос щеше да обсъди с нея по-късно. Насаме.

— Сделката беше, че Фийлдинг ще ме доведе при теб. Останалите щяха да почакат, докато двамата с Фийлдинг се окажем вътре в нещата, и да влязат по-късно — просто в случай, че някой от охраната беше задействал алармената инсталация. Всички ние искахме едно и също — да ви изведем оттам живи и здрави.

— Което и направихте. — Усмивката на Джес беше достатъчно ярка да освети вътрешността на колата.

— Никога през живота си не съм се радвала толкова да видя някого — каза Мади. — О, чакай, къщата на Сара е на две пресечки оттук. На „Клей“.

Марк излезе от булеварда на следващия изход. Навлязоха в тих жилищен квартал, улиците на който бяха тъмни и безлюдни. Дори дърветата изглеждаха самотни. Погледът му затърси табелата с надпис „Клей“.

— Няма начин Уейн Купър да подкупи някого и да се измъкне от тази каша, нали? — запита Джес.

Марк поклати глава, откри указаната улица и навлезе в нея.

— Носех подслушвателно устройство, така че всичко, което Купър каза — а то беше равносилно на признание — е записано. Като се добавят клиповете, които всички могат да видят в Интернет, цялата негова операция се срива из основи. Уейн Купър ще прекара остатъка от живота си зад решетките, а Дейвид ще трябва да подаде оставка. Вицепрезидентът Сиърс ще се събуди тази сутрин и ще чуе радостната за него новина. Той ще бъде следващият президент на Съединените щати.

— Знаеш ли, възможно беше мисис Купър да не покаже тези записи на широката общественост — каза Джес, а Мади ги насочи към третата къща вляво. Тя беше едноетажна тухлена сграда в стил ранчо, а на алеята беше захвърлен велосипед. Марк се зарадва, че го е видял, преди да го прегази. — Може би е искала само да го заплаши, за да получи развод.

— Очевидно Уейн Купър не е искал да поеме никакъв риск. — Марк изгаси фаровете и двигателя. Къщата беше абсолютно тъмна. Той не искаше да събуди всички. — Амбицията му е била синът му да стане президент, бил е щастлив и е смятал това за своя заслуга. Работил е за това през целия си живот.

— Имам ключ. — Мади разкопча колана си. — Няма нужда да ме изпращате до вратата, ако не искате. Всъщност, ако не трябва да казваме на никого за събитията от тази нощ, по-добре е да се прибера сама.

Джес и Мади бяха помолени да си държат устите затворени, защото това беше в интерес на националната сигурност. Бяха дали съгласието си да премълчат своето участие.

— Да, и аз не се чувствам комфортно при мисълта да се изправя в този момент срещу мама и Сара — призна Джес. Марк не каза нищо, но беше абсолютно съгласен с двете.

Мади слезе.

— Беше ми забавно, момчета, но…

— Ще те изпратя до вратата.

Джес също слезе. Затвориха вратите и Марк ги загледа как вървят, рамо до рамо, по пътеката към входната врата. Там спряха, прегърнаха се, Мади влезе, а Джес тръгна обратно. Беше дребничка и по момчешки стройна, красотата й беше ненатрапчива. Но определено я имаше. И не само това: Джес беше умна, смела, предана, любяща, с мило и добро сърце.

Всъщност тя беше жената, която беше търсил през целия си живот. Кой да знае, че ще я открие буквално под носа си?

Тя влезе в колата, а той се наведе и я целуна, преди да включи двигателя. Дълга и страстна целувка. А когато се отдръпна, каза:

— Помниш ли, имаше един разговор, който трябваше да проведем по-късно?

— Да?

— Луд съм от любов по теб — каза той и отново я целуна. И я целува дотогава, докато не видя лампата да светва в спалнята.

Едва тогава се отдръпна, запали двигателя и потегли бавно по алеята. Този момент искаше да сподели само с нея, роднините й не му бяха необходими точно сега. Тя го гледаше щастливо, в очите й блестяха милиони звезди. Сърцето му преливаше от щастие.

— О, нима? — каза тя.

— Да. — Колата излезе на уличното платно и потегли към кръстовището. — Ако искаш, мога да ти покажа, ако дойдеш у дома.

— Планът ми се струва добър — каза тя и му се усмихна.