Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Shattered, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 58гласа)

Информация

Сканиране
Internet(2014)
Разпознаване и корекция
karisima(2015)

Издание:

Карън Робърдс. Живот в лъжа

Американска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2011

Редактор: Мая Арсенова

Техн. Редактор: Никола Христов

Художествено оформление: Огнян Илиев

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-273-4

История

  1. —Добавяне

Глава 34

Когато Скот пристигна, Лиса вече бе извадена от кладенеца, който се намираше в самото начало на гората, където децата бяха намерили медала на Мариса. Според Чейс бяха го открили — по-скоро неговия метален капак — докато претърсвали гората в неделя. След изчезването на Лиса Ринко се сетил, че всичко лошо започнало да й се ступва, след като си навряла носа в случая на семейство Гарсия. Ето защо той решил, че ключът към нейното изчезване може да се крие в имота на Гарсия. Призори двамата с Янцен и децата започнали да претърсват района и един от тях си спомнил за покрития с капак кладенец. Решили да го проверят, но не могли да го открият отново сред всичката растителност в гората, докато Ноа не се върнал у дома да вземе детектора за метал. След това всичко станало с едно щракване на пръстите.

Докато Скот слизаше от „Джипа“, колите на телевизията пристигаха една по една. Навсякъде имаше паркирани полицейски коли, които му пречеха да се придвижи по-близо до мястото, където, съдейки по тълпата, трябваше да се намира Лиса. Ванът на екипа криминолози от окръг Файет — вече бяха отново под негова юрисдикция — бе паркиран близо до гората в далечния край на къщата. Самият екип вероятно бе отишъл да прибере скелетите, намерени на дъното на кладенеца. Всички смятаха, че принадлежат на членовете на семейство Гарсия. Скот бе сигурен, че не грешат.

В близост до вана на криминолозите бе спряла линейка. Задните й врати бяха отворени и когато Скот приближи, видя, че парамедиците правят нещо на лявата ръка на Лиса. Чейс и приятелите му — Бог да благослови детето с детектора за метал — се бяха струпали наоколо и изглеждаха горди със себе си. Ринко и Янцен също бяха там и разговаряха с двама полицаи. Ринко, когото Скот бе нахокал хубаво преди по-малко от седмица, изглеждаше малко неспокоен при пристигането на шефа си. Скот почти не ги забелязваше. Цялото му внимание бе насочено към Лиса. Тя вероятно бе чула, че идва, защото гледаше право към него. Беше бледа и нервна, от дългата й черна коса се стичаше вода. Лежеше боса върху носилката, а елегантната й черна рокля, която бе облякла за погребението на майка си, сега приличаше на скъсан парцал, прогизнал от вода и покрит с тиня. Въпреки всичко тя бе най-красивото нещо, което Скот някога бе виждал.

— Хей. — Гърлото му бе толкова свито, че това беше всичко, което успя да каже. Не беше особено красноречиво, но бе най-доброто, на което бе способен в този момент. Той хвана внимателно дясната й ръка. Пръстите им се преплетоха.

— Скот. — Тя изглеждаше изтощена, но му се усмихна и се притисна към ръката му. Той я погледна и осъзна, че това красиво лице и тези очи с цвят на карамел завинаги бяха откраднали сърцето му. Теорията на Райън, че Скот е неспособен да се влюби, бе разбита на парчета. Независимо дали Лиса го осъзнаваше или не, той бе неин завинаги. — Боях се, че никога повече няма да те видя.

Той кимна, защото не бе сигурен, че от гърлото му може да излезе звук.

— Не беше баща ми.

— Знам.

— Беше Анди.

— Знам. Арестуван е. Изглежда, че той е убил и семейство Гарсия.

— Господин Бюканън? — каза един от парамедиците и уви Лиса с одеяло. Скот го познаваше, но не можеше да си спомни името му. Вероятно някога, когато най-големият страх в живота му отмине, то ще изплува в съзнанието му. — Бихте ли се отдръпнали? Трябва да я качим в линейката.

Ръката на Лиса стисна неговата. Търсеше го с очи, в които се четеше паника.

— Не ме оставяй.

Скот поклати глава.

— Не и в този живот. — Той се обърна към парамедика. — Ще се кача с нея в линейката.

Парамедикът кимна.

След като вкараха Лиса вътре, Скот също се качи. Той се настани до нея и държа ръката й през целия път до болницата. Там тя бе прегледана. Имаше мозъчно сътресение, лоша контузия на лявата ръка и други наранявания, но нищо толкова сериозно, че да се наложи да остане. Двамата със Скот чакаха до късно следобед в „Спешно отделение“, за да бъде изписана. Позволиха й да се изкъпе, след което тя облече жълта тениска, бели джинси и сандали, които й бе донесла Нола. През цялото време пристигаха толкова много посетители, че една от сестрите се пошегува, че стаята има нужда не от завеса, а от въртяща се врата. Дори Грант дойде да навести Лиса. Той и Скот си стиснаха ръце, като загърбиха враждебността от последната си среща. Барти нямаше възможност да разговаря с дъщеря си насаме, тъй като наоколо имаше прекалено много хора. И все пак Лиса бе доволна, че баща й е дошъл. Накрая сестрите бяха принудени да изгонят всички посетители, с изключение на Скот, който даде ясно да се разбере, че няма да напусне. Лиса също нямаше намерение да го пусне да си отиде. Тя бе полегнала на болничното легло, а той седеше на един стол до нея. Тъкмо бе приключил телефонния разговор с Уотсън, който му се беше обадил да му каже, че бебето, чийто скелет бяха открили, определено е страдало от АРПББ. ДНК — тестовете щяха да бъдат готови до няколко седмици, но всичко до момента потвърждаваше чие е било бебето.

Това беше още едно нещо, което трябваше да каже на Лиса. Може би утре, когато и двамата щяха да са по-малко изтощени и по-малко травмирани от случилото се.

— Какво каза той? — Лиса го гледаше намръщено. Скот въздъхна. Откакто майка й бе починала, той пазеше в тайна от нея много неща, които смяташе, че ще я натоварят и стресират допълнително. На първо място бе фактът, че Анджела Гарсия е била бременна в деветия месец с детето на Грант, когато е умряла, и че всъщност това дете е Лиса.

— Какво ще кажеш да говорим за това, когато се приберем? — попита той. Страхуваше се, че разговорът ще стане прекалено емоционален, което изискваше повече уединение. Лиса разбра това, защото, вместо да спори, кимна в знак на съгласие, след което му се усмихна малко горчиво.

— Като говореше за прибиране у дома, май ще трябва да започна да си търся жилище.

За момент Скот просто продължи да я гледа, без да каже нищо.

— Какво? — попита тя, като бърчеше вежди.

— Можеш да останеш при мен колкото искаш. — Повече го притесняваше нещо друго, но за нищо на света не смяташе да го покаже. Ето защо той се постара да запази безразличието в тона си. — Няма смисъл да наемаш апартамент, ако смяташ скоро да се върнеш обратно в Бостън.

Скот знаеше, че Лиса винаги е възнамерявала да направи това след смъртта на майка си.

— Вече не съм толкова сигурна за Бостън. — Тя не откъсваше очи от него. — Зависи.

Пулсът му се ускори. Скот познаваше добре своето момиче, за да знае, че това е изказване, което цели да повдигне определен въпрос. И той го зададе.

— От какво?

Лиса му се усмихна — спираща сърцето усмивка, която го остави сляп за всичко останало.

— От теб.

Ето го и отговора, който очакваше. Дали щеше да доведе до нещо, или той просто щеше да се опари? Каквото и да бе, смяташе да сграбчи възможността. Всичко или нищо.

— Би могла да останеш тук — каза той — и да се омъжиш за мен.

Тя го погледна с широко отворени очи.

— Предложение ли ми правиш?

— Да.

— Не мога да повярвам.

Внезапно Скот се почувства неспокоен и се изправи.

— Това отговор ли е?

— Не.

Той присви очи.

— Не, не е отговор — уточни тя и се ухили. Това бе дяволитата Лиса, която познаваше. — Отговорът ми е „да“.

Скот си пое дълбоко дъх и се приближи. Нежната целувка се превърна в страстна, когато внезапно завесата зад тях се дръпна.

Сестрата, която се бе грижила за Лиса цял ден, ги погледна неодобрително и влезе.

— Това са документите ви за изписване, госпожице Грант.

По-късно, когато двамата се прибраха у дома, Скот направи всичко както подобава: коленичи и й каза, че я обича повече от всеки и всичко на света. Изрече всички сантиментални неща, които си бе мислил, че никога няма да каже, след което я целуна и я отнесе в леглото. Бяха прекалено изтощени, за да се любят, и мигновено заспаха.

Правиха любов на следващата сутрин. След това, докато двамата бяха все още в леглото, а Лиса се гушеше в прегръдките му, Скот взе трудното решение да й каже истината за родителите й.

— Това означава, че… майка ми не е истинската ми майка. През всичките тези години тя ме обичаше толкова много. И аз я обичах. А всичко, целият ми живот е бил лъжа.

В гласа й се четеше такава покруса, че Скот усети болката й да го пронизва като нож. В този момент той осъзна, че до края на живота му страданието на Лиса ще бъде и негово страдание. Любов като тази беше плашеща, но вече не можеше да направи нищо, освен да й се отдаде.

Той я притисна силно към себе си и се остави чувствата да го завладеят.

— Любовта не е била лъжа. Тя те обичаше повече от всичко в живота си. Ти беше нейното слънце, причината да се буди сутрин. А ти я обичаше всеотдайно, както всяка дъщеря обича майка си. Това я прави твоя истинска майка, а теб — нейна истинска дъщеря. Няма по-здрава връзка от тази.

Скот я целуна и я люби отново и отново.