Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Shattered, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Виолета Периклиева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 58гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Карън Робърдс. Живот в лъжа
Американска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2011
Редактор: Мая Арсенова
Техн. Редактор: Никола Христов
Художествено оформление: Огнян Илиев
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-273-4
История
- —Добавяне
Глава 22
Това, което най-много я вбесяваше, беше, че в ръцете на Скот се чувстваше абсолютно на място. Те се затвориха здраво около нея и я придърпаха, без да й дадат възможност да се противопостави. Но тъй като това беше Скот, тя и не искаше. Отпусна се в прегръдката му. Ръцете й се плъзгаха леко по гърдите му, така че усещаше яките му мускули под меката памучна риза. Беше свободна да го докосва и се наслаждаваше на възможността, сякаш това беше лукс. Движеше се заедно с него и музиката, радваше се на здравите форми под дланите си и вдишваше свежия му аромат. Скот носеше черен костюм с бяла риза и бледосиня вратовръзка. Цяла вечер Лиса си мислеше колко е красив. Готиният бивш работник във фермата беше все така готин, но вече важна особа. През дрехите му тя усещаше топлината на тялото му, която я примамваше още по-близо. Като плъзгаше ръцете си бавно и чувствено към раменете му, Лиса обгърна врата му и се сгуши в него. Усети мощния му гръден кош под гърдите си, което моментално накара зърната й да реагират на досега. Бедрата му бяха толкова близо, че чувстваше допира на долната част на тялото му до своята. Катарамата на колана му представляваше малък и твърд правоъгълник, който опираше над пъпа й. Краката му бяха дълги и силни. Финият вълнен плат на панталона му жулеше леко голите й колене и прасци.
Внезапно сърцето й заби лудо, а в корема си усети гъдел. Всичко в него — от четвъртитата му гладко обръсната челюст до топлината на врата му под пръстите й — я привличаше. Харесваше й увереният начин, по който я държеше. Харесваше й да усеща силното му и мускулесто тяло. Харесваше й липсата на мирис на алкохол в топлия му дъх, който галеше бузата й.
Като се полюляваше на бавния ритъм на музиката, тялото й започна да трепти от удоволствие. Тя се усмихна леко, наклони глава назад и отвори очи, за да го погледне. Лицето му беше в сянка, но когато срещна погледа й, Лиса бе убедена, че й се усмихна.
— Умишлено ли се опитваш да възбуждаш мъжете? — Тихият му глас определено беше остър. — Или това просто не зависи от теб?
Тонът му може и да беше неприятен, но езикът на тялото му — жестът, с който навеждаше глава близо до нейната, властният начин, по който плъзгаше ръце по гърба й, интимността на движенията му — й говореше, че той бе в плен на огъня, който пламтеше между тях, също като нея. Разликата беше в това, че Скот се опитваше да се пребори с него. Както винаги.
Лиса се изкикоти.
— Чакай малко. Да не би да си признаваш, че те възбуждам?
— Разбира се. Знаеш го и това ти харесва, нали?
— Може би. Добре, харесва ми. Както и на теб. Да не мислиш, че не знам какво ти минава през ума? Знам.
— Скъпа, ако знаеше какво ми минава през ума, щеше отдавна да си избягала.
Тя бавно поклати глава.
— Нямаше.
Последва кратко мълчание.
— Това вече не очаквах да чуя.
— Поне съм откровена по отношение на желанията си.
Като се усмихваше, тя се притисна още по-близо. Скот не се шегуваше. Доказателството за неговата възбуда беше точно между тях. Беше невъзможно да се сбърка. Той знаеше, че тя го усеща. Устните му се свиха, челюстта му се стегна, а погледът му се впери в нея.
— Само за твое сведение, това няма да се случи.
— Нямам представа за какво говориш.
— Напротив. Ти и аз. Няма начин.
Тя повдигна вежди.
— Можеш да се опиташ да се отпуснеш и да се насладиш.
— Бих могъл, ако исках да свърша като поредната бройка в списъка ти.
— Това вече е обидно. — Тонът й беше спокоен, а не гневен и укорителен. Ръцете й се стегнаха около врата му, когато той я завъртя в ритъма на танца. Тялото му беше мъжествено и това й харесваше. Държеше я толкова близо до себе си, че Лиса усещаше топлината, която се излъчваше изпод дрехите му, допира на ризата му върху кожата си, възбудата му. Тя не се съмняваше, че я желае силно, въпреки че усещаше съпротивата му. — Басирам се, че твоят списък е много по-дълъг от моя.
Поредното кратко мълчание.
— Туше.
— Така си и знаех.
Ръцете му я държаха здраво. Хълбоците и бедрата му се притискаха към нейните. При всяко движение усещаше безспорното доказателство, че я желае. Приятният гъдел в нея се превърна в нещо много по-силно и устата й внезапно пресъхна. Тя навлажни устни с език и срещна погледа му.
— Приятно, не можеш да отречеш.
— „Приятно“ не е точната дума. — Дрезгавината в гласа му го издаваше. Беше толкова възбуден, колкото и тя.
— А каква дума би употребил?
— Нямам думи.
— Не е нужно вечно да се правиш на остроумен. Или да владееш положението.
Лиса преднамерено погали топлата и гладка кожа на тила му. Докосването беше леко и закачливо. Устните му се свиха. Очите му се замъглиха. Хвана я още по-здраво, завъртя я отново и тя се прилепи за него. Гърдите й се притискаха към гръдния му кош. Хълбоците й се движеха съблазнително. Бедрата й докосваха неговите.
Сърцето й биеше лудо. Костите й се разтапяха. Тялото й гореше.
— Спиш ли с Пейтън? — Въпросът беше безцеремонен и почти гневен.
Лиса наклони глава назад, за да го погледне.
— Ти как мислиш?
Пръстите му се впиха още по-дълбоко в плътта на гърба й.
— Не знам. Затова питам.
Очите му проблясваха, бледи и твърди като аквамарини. Около тях танцуваха други двойки. Някои бяха толкова близо, че една погрешна стъпка и можеха да се сблъскат. Лиса усети полъха от прекалено сладникавия парфюм на една жена до себе си. Смях и разговори се смесваха с музиката. Беше доволна, че някак се бяха озовали в центъра на дансинга, където можеха да се насладят на относителното единение. Въпреки че имаше климатична система, под тентата беше прекалено горещо. Или може би само на нея й се струваше така. Вероятно причината беше по-скоро Скот и начинът, по който я гледаше.
В погледа му се четеше желание.
— Не е твоя работа — каза тя мило.
Лицето му стана напрегнато.
— Ръцете му не спряха да те докосват тази вечер.
— Наистина не е твоя работа.
— По дяволите, Лиса…
Прекъсна го глух тътен. Групата спря да свири. Някой извика: „Фойерверки“. Всички спряха да танцуват и вкупом напуснаха дансинга. Скот също спря и се огледа с изненада. Двамата бяха прекалено вглъбени един в друг, за да обърнат внимание на останалите. Лиса не се опита да се отскубне от ръцете му, а и той не я пусна.
— Лиса, ето те!
Джоел идваше към тях под съпровода на още силни тътени. Проправяше си път през тълпата, която напускаше тентата. Веселото му лице се смръщи и Лиса осъзна, че все още се намира в ръцете на Скот. Телата им бяха все така притиснати едно към друго и двамата продължаваха да тръпнат от електричеството, което се бе зародило помежду им. Тя все още чувстваше коленете си омекнали от възбуда.
Моментално усети реакцията на Скот, когато видя Джоел. Ръцете, които я обгръщаха, се напрегнаха, а лицето срещу нея стана свирепо и грозно.
— Скот, пусни ме — заповяда Лиса тихо и отдръпна ръцете си от врата му. Той не помръдна. — Скот.
Скот погледна към нея и я пусна. Когато ръцете му се махнаха, тя се отдръпна от него и отиде при Джоел. Зад Пейтън идваше Нола, последвана от Алексис, Бен, Мейси и Торнтън.
Ако станеше скандал — а начинът, по който Скот гледаше Джоел, караше Лиса да се опасява именно от това — новината щеше да се разчуе из цялата област в рамките на час. Това нямаше да се отрази хубаво на никого от тях, а особено на Скот.
— Хайде, изпускаме фойерверките. — Лиса хвана Джоел за ръката и го повлече навън, далеч от Скот. Нола я стрелна с поглед и се отправи към кавалера си за вечерта. Фойерверките излитаха една след друга в небето над игрището за голф ярка експлозия от цветове.
— Става ли нещо между теб и този? — В гневния глас на Джоел се усещаше отказът му да повярва. Той я гледаше подозрително, докато вървяха в тъмнината. Беше се появил лек ветрец, който носеше аромат на барут от фойерверките. Въпреки острия мирис, Лиса посрещна с радост хладния полъх върху горещата си кожа.
— Нищо повече от това, което е било до момента — отговори кратко тя. Това не беше тема, която искаше да разисква. Не точно сега, не и с Джоел. Пръстите й се впиха в ръката му през ръкава на елегантния летен костюм, за да го подканят да побърза. — Познаваме се от сто години. Той ми осигури работа. В момента ми е шеф. Това е всичко.
Джоел изсумтя, с което заяви своя скептицизъм, но не каза нищо повече. Лиса беше благодарна за това, както и за дистанцията, която Скот поддържаше между тях, докато вървеше заедно с Нола. Приятелката й не беше толкова резервирана. Когато вече всички бяха на игрището за голф и гледаха светлинното шоу, тя остави Скот, който стоеше в края на групичката и гледаше мълчаливо с ръце в джобовете, и отиде при Лиса.
— Скъпа, пускам нашия приятел отново на свобода, така че ако искаш да тичаш след него, твой е. — Нола почти шепнеше в ухото й.
— Какво? Нола…
— Трябва непременно да го направиш. Не можеше да свали очи от теб цяла вечер. А това, което направихте на дансинга беше адски страстно.
— Ние танцувахме.
— Аха.
Лиса се отказа от опитите да се преструва, че не знае за какво става въпрос.
— Нищо няма да излезе от това. Аз почти му направих предложение за секс, а знаеш ли той какво отговори? „Ти и аз. Няма начин.“
— Звучи като самозалъгване от негова страна. — Нола я стисна приятелски за ръката. — Знам какво видях, повярвай ми. Този мъж е хлътнал по теб.
Внезапно Лиса осъзна колко много хора има около тях. Погледна приятелката си, но не каза нищо повече. Предпочете да насочи разговора в друга посока, в случай че гърмът от фойерверките не заглушава напълно гласовете им.
Когато светлинното шоу свърши, партито приключи и всяка двойка тръгна нанякъде. Лиса не си каза нищо повече със Скот, двамата само си размениха погледи. Докато Джоел я караше към хотела, тя си мислеше за малката вероятност да успее да заспи сама в хотелската си стая. Катрина бе в гардероба, а в главата й се въртяха мисли за опасни преследвачи, бели автомобили и прочее. Изведнъж й хрумна възможно решение на проблема — да не спи сама. Това означаваше да прекара нощта с Джоел, който — доколкото го познаваше — вече обмисляше идеята. Накрая тя си даде сметка за нещо, което поне частично знаеше от известно време насам: идеята да спи с Джоел не я привличаше изобщо.
Никога нямаше да се случи. Време беше да си го признае.
Половин час по-късно Джоел я остави на добре осветения вход на болницата и запраши с „Поршето“ си, без дори да я изчака да влезе.
Като гледаше след него, Лиса реши, че не може да го вини, особено след като той нямаше и най-малка представа, че тя беше в опасност. Влезе вътре, доволна от присъствието на дежурната охрана и множеството хора, които се движеха из коридорите въпреки късния час. Забави крачка, като вървеше към асансьора, и пое дълбоко въздух, когато се присъедини към останалите чакащи. Асансьорът дойде и тя се отправи към четвъртия етаж, придружена от санитар с количка и една възрастна двойка, която възбудено сподели, че внучката им току-що е родила. Лиса ги поздрави усмихнато и слезе от асансьора. Възнамеряваше да каже на Робин, която трябваше да прекара нощта с Марта, че тя ще я замести, а на сутринта ще вземе такси до хотела. Просто не можеше да си представи да бъде сама в хотелската си стая.
Но това, което откри, когато отвори вратата, я накара да си промени решението. Обратно на очакванията й, стаята беше тъмна, телевизорът беше изгасен, а Робин и майка й спяха дълбоко.
Робин дори хъркаше.
За момент Лиса остана объркана до леглото на Марта. От коридора се процеждаше слаба светлина. Накрая тя с неохота се изправи лице в лице с действителността: не можеше да остане. Нямаше да събуди Робин от дълбокия й сън и да я накара да си тръгне. Не и в такъв късен час. Вместо това щеше да си тръгне тя. Щеше да се прибере в хотелската си стая и да спи сама като голямо момиче. Можеше да викне такси, което да я вземе от входа на болницата и да я откара до входа на хотела. Нямаше никакъв риск.
Лиса тихо излезе от стаята, затвори вратата след себе си и бавно и неохотно се запъти към асансьора. Ровеше в чантата си за телефона. Коридорът не беше пуст. Една сестра и един стажант-лекар обсъждаха нещо, а друга сестра дежуреше в сестринското отделение. Възрастен мъж с жилетка, която вероятно носеше заради климатика, вървеше срещу нея с плик с храна. Лиса точно подушваше пикантния аромат, който се носеше от плика, когато видя друг мъж да слиза от асансьора. Той се насочи към нея, като се усмихваше кисело.
Скот.
Тя опули очи от изненада и напълно забрави за телефона, който търсеше. Спеше й се, имаше леко главоболие и се чувстваше малко самотна и уплашена, но в един миг всичко това се изпари. Забави крачка и изчака той да стигне до нея.
— Майка ми спи — посрещна го тя.
— Не съм дошъл да видя майка ти. — Скот спря пред нея и двамата се измериха с поглед. Косата му се беше начупила — доказателство за влажността навън — а драскотината на бузата му ясно се очертаваше на болничното осветление. Очите му бяха леко зачервени, по лицето му имаше бръчици, които Лиса не бе забелязвала досега, а наболата му брада тъмнееше. Той все още беше с костюма, но горните копчета на ризата му бяха разкопчани, а вратовръзката му — разхлабена.
Пулсът на Лиса се ускори само докато го гледаше.
— Би могъл да ме откараш до хотела ми — каза тя внезапно и се отправи към асансьора. — Щях да пратя Робин да си върви, но тя спи и не искам да я будя.
— Няма проблем. — Той закрачи заедно с нея.
— Е, какво правиш тук? — Стигнаха до асансьора и Лиса натисна копчето за надолу.
— Ами виж сега, имам една теория.
Тя го погледна остро.
— Каква теория?
— Когато се замислих, разбрах, че те познавам достатъчно добре, за да съм напълно сигурен, че ако спеше с Пейтън, нямаше да ми се натискаш. А ако не спиш с него, ще дойдеш тук. Така че реших да изпробвам теорията си.
Гласът й бе пропит от възмущение.
— Проверяваш ме!
— Доказвам теория.
Очите й хвърляха искри.
— Това са пълни глупости и ти го знаеш.
— Признай. Теорията ми беше правилна. Не спиш с Любовника.
Асансьорът дойде и вратите се отвориха. Лиса влезе вътре и го стрелна със заплашителен поглед.
— Знаеш ли какъв ти е проблемът? — Тя натисна ядно бутона за фоайето и се обърна към него. Стояха очи в очи. Лиса бе облегнала гръб на стената и бе скръстила ръце. — Ревнуваш.
— До лудост — съгласи се Скот с печална усмивка, след което се наведе и я целуна.