Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (67)

66.

Уолт се настани срещу Артър Реми на тапицираната с кафяв велур подковообразна пейка в дъното на Мобилния команден център. Разделяше ги сгъваема масичка, но на шерифа му се струваше, че седят твърде близо един до друг. Върху масичката имаше дигитално устройство за звукозапис, бележник, кубче самозалепващи листчета и две картонени чашки кафе със залепени върху тях черно-бели стикери, рекламиращи заведенията за бърза закуска „Кей Би“.

Уолт включи записващото устройство и отчетливо произнесе имената им, точния час и местоположението. Спазването на протокола спечели вниманието на Реми. Изглеждаше готов да каже нещо, но предпочете да замълчи.

— Разбирате ли защо сме тук, господин Реми? — попита го Флеминг.

Артър намести гипсирания си ляв крак и го протегна напред, досами ходилата на шерифа.

— Задържан съм. Повярвайте ми, това недоразумение ще бъде поправено в най-скоро време.

— Племенникът ми е в неизвестност, заедно с гост на хотела. Откраднат е самолет… частен самолет.

Реми наклони глава настрана. Ако играеше роля, се справяше страхотно: изглеждаше искрено изненадан от чутото.

— Нека ви обясня за какво става въпрос — започна Уолт.

— Ще говоря единствено в присъствието на адвоката ми.

— Вече е отбелязано. Но все пак, ето ни тук…

— Да, ето ни тук…

Шерифът кимна към крака на Реми, после го погледна право в очите.

— Подхлъзнах се в банята — обясни Артър.

— Да, и аз така чух. Предадоха ми вещите ви от болницата. Аз ви ги върнах, ако се сещате.

— А аз така и не ви благодарих както трябва.

— Няма защо.

Уолт отново се вгледа в гипсирания му крак.

— Сигурно боли.

— На приливи и отливи е. — Мъжът се ухили. — Обезболяващите вършат добра работа.

— В нашия край спортът е на голяма почит — каза Флеминг. — Ски през зимата, през лятото колоездене, тенис, разходки в планината и какво ли не още…

— Вие полицай ли сте, или член на Търговската камара? — опита се да се пошегува Реми.

— Инцидентите със счупени кости са ежедневие, така че при нас работят едни от най-добрите ортопеди в страната… За малък град с пет хиляди души население това е просто… невероятно, наистина.

— Значи съм извадил късмет, че съм се подхлъзнал тук — каза Артър. — Но със сигурност не се чувствам късметлия.

— Знаем, че не е било нещастен случай. И лекуващият ви лекар, и рентгенологът ви потвърдиха, че се касае за умишлена травма. Сигурни сме, че някой ви е причинил това.

— Не е вярно.

— Лъжете.

Реми впери поглед в шерифа.

— Знаем, че бутилките „Адамс“ са фалшиви… подправени… имитация… не съм сигурен кой точно е терминът, който се употребява за вино. Можете да се престорите на шокиран, да продължите да отричате, но не можете да промените факта, че ние разполагаме с убедително научно доказателство.

— Това е невъзможно!

— Днес следобед направихме анализ на бутилките.

Артър се намръщи. Не изглеждаше особено изненадан.

— Госпожица Финч… — започна той, но не довърши изречението.

Уолт се въздържа от коментар.

— Тя е един безразсъден, свръхамбициозен аматьор, шерифе. Аз не бих приел думите й за чиста монета…

— Някакъв анализ със звукови вълни може да определи подредбата на микрофрактурите в стъклото. Този анализ не беше проведен от госпожица Финч.

Реми спря да диша или поне така изглеждаше.

— Фалшификати — каза Уолт. — Оставам с впечатлението, че сте били наясно с това. Че всъщност носите отговорност за това. Госпожица Финч се оказа доста добър изследовател. Тя смята, че може да помогне на ФБР в разследването на този случай.

— ФБР смятат да се вслушат в мнението на специализант? — Изрече го с огромно презрение.

— Това прави теорията ми за застрахователна измама още по-правдоподобна. Което ни отвежда до смъртта на господин Малоун и опита за кражба на бутилките, а оттам пък се появяват трима нови играчи: някой си Кристофър Кантел и неговите съучастници — Роджър Макгинес и Матю Салво.

Артър присви устни.

— И ето тук ситуацията около вас започва да се заплита, господин Реми…

Шерифът изпи половината от кафето си на две глътки. Умираше от глад; дори не си спомняше кога за последен път бе слагал храна в устата си.

— Кантел стои не само зад кражбата на виното. Той е откраднал и самолета — изчезналия лиърджет, с двама тийнейджъри на борда — младо момиче и моя племенник. Това означава, че вие, господин Реми, по всяка вероятност сте свързан не само със смъртта на Малоун, но и с кражбата на самолета и отвличането на тези деца. Вие, заедно с господин Кантел и неговите съучастници, сте в голяма беда.

Уолт за трети път погледна към крака на Реми.

— Да приемем — продължи той, — чисто хипотетично, че нямате нищо общо със самолета…

— Нямам нищо общо с каквото и да било в цялата тази работа.

— Когато цялата тази работа се разнищи — а този процес вече е започнал — към вас ще бъде предявено обвинение. И вие ще трябва да се измъкнете.

— Невинен до доказване на противното…

— Аха, да. Само че аз не говоря за нашата правна система.

Флеминг блъсна крака си в гипса на Реми и мъжът изпъшка от болка.

— Вие ще трябва да се измъкнете — повтори той. — Знаете правилото за вдигнатия палец спрямо първия човек, дръзнал да си признае. Известно ви е, че съдът проявява снизхождение в подобна ситуация. Това имах предвид, когато споменах, че се намирате в доста заплетена ситуация. Защото, когато пристигне адвокатът ви, той незабавно ще прекрати разговора ни и ще ви накара да мълчите. И то съвсем основателно. В девет от десет случая това се оказва печеливша тактика. Но нашият случай не е от тях. Всъщност двамата с вас разполагаме със съвсем малко време.

Уолт извика към предната част на автобуса:

— Колко време имаме?

— Излязъл е преди пет минути — обади се някой в отговор.

— Виждате ли? Наясно сме с всичко — обърна се пак към Реми, който полагаше огромни усилия да изглежда спокоен. — Опитваме се да ви помогнем, нищо повече.

Шерифът запретна ръкава си и погледна ръчния си часовник.

— Продължавайте… — измърмори Артър.

— Аз? Аз нямам какво повече да кажа. Да оставя ли устройството на запис? — И протегна ръка към масата.

Реми хвърли още един поглед към предната част на автобуса.

— Вие решавате — рече Уолт. — Може пък да се задоволят с коляното ви и повече да не ви се случват битови инциденти.

Пръстът на шерифа докосна копчето за изключване.

— Не… оставете го да работи.

Флеминг се облегна назад. Понякога работата му се струваше скучна и еднообразна. Но имаше и моменти като този.

— Нямам нищо общо с кражбата — заяви Артър. — Нито с едната, нито с другата. Изобщо не знаех за тях.

Уолт не даде израз на емоциите си, но вътрешно кипеше. Реми изглеждаше толкова самоуверен.

— Бутилките няма да участват в търга — каза Флеминг. — Бяха изтеглени.

Артър огледа автобуса, сякаш търсеше начин да избяга, и отрони:

— В такъв случай имам нужда от защита… още тази нощ.

— Ние не се занимаваме с осигуряване на защита.

— Тогава ме арестувайте, шерифе.

— На какво основание? Вие твърдите, че нямате нищо общо нито с бутилките, нито със самолета. — Уолт изрече това с ясното съзнание, че дигиталното устройство продължаваше да записва. Почука с кокалчетата на пръстите си по гипса на Реми.

— Бутилките „Адамс“ са фалшиви — процеди Артър с наведена глава. — Имитация са. Това е мое дело, така е.

— Трябва да ме убедите, господин Реми. Трябва да ми предоставите подробности, които аз, като следовател, да приема за убедителни. Не мога да отида при прокурора с празни ръце. Малко факти няма да са ми излишни.

— Бутилките „Джеферсън“ са автентични.

— Не помня да сме споменавали бутилките „Джеферсън“…

Уолт погледна Реми право в очите. Тик-так, тик-так — помисли си той. — Адвокатът ще прекрати разговора ни.

— Спечелих доста пари от тази продажба — изрече Артър с помръкнал поглед. — После настъпи спад в икономиката и търсенето на вино намаля драстично. Тук, в Сън Вали, положението е доста по-различно, няма нужда да го обяснявам точно на вас. „Рецесия ли? Каква рецесия?“ — питат хората. Но все пак останалата част от света е разорена. Затова реших да намеря нови бутилки; нещо, което да ме задържи на повърхността. Не ми излезе евтино. Нито бутилките, нито проверката за потвърждаване на автентичността им. Намерих инвеститор, който направи сериозно капиталовложение в този проект. Но тогава един от експертите започна да задава въпроси…

— Амстердам — намеси се шерифът. Искаше Реми да е наясно, че разполага с информация, благодарение на Джанет Финч.

Артър не успя да прикрие изненадата си, но бързо се овладя.

— Кражбата… опитът за кражба… В това ли ме обвиняват?

— Звучи ми логично.

— Но аз нямам нищо общо с тази кражба. Нито пък инвеститорите. Те обаче смятат, че съм аз. Голяма каша.

— В какви отношения сте с Кристофър Кантел?

— Никога не съм го виждал. — Той изчака Уолт да каже нещо. — Вие не ми вярвате!

— А вие изненадан ли сте? — попита шерифът.

Тик-так, тик-так.

Реми изглеждаше блед като платно. Прокара пръсти през наболата си коса и за пореден път погледна към предната част на автобуса.

— Дали съм чувал за Кристофър Кантел? — каза Артър. — Разбира се.

— Така е по-добре.

— Не, не ме разбрахте… Дали съм го срещал? Не. Дали съм говорил с него? Никога. Но той получи своите петнайсет минути слава. Наясно сте с това, нали?

Флеминг усети, че му се вие свят. Прокле се, че не бе намерил време да хапне. И за това, че не бе проучил Кантел по-подробно.

— Нали ходите на кино? — попита Реми.

— Не достатъчно често очевидно.

— Кристофър Кантел. Онзи филм… „Италианска афера“? Не, този е друг. С Марк Уолбърг, нали?… Дали не беше онзи с Том Ханкс? Не, там той игра роля на мошеник, ако не се лъжа… Не знам, забравих заглавието… Но имаше един филм за обир, по истински случай, с този Кантел. Филмът е средна работа, нищо особено. Но си спомням реакцията на пресата, разнищиха истинския случай, по който е сниман филмът… Това знам за Кантел.

— Филм — повтори Уолт. Усещаше, че губи почва под краката си.

— Потърсете го в imdb.com — каза Артър. — Не мога да се сетя за заглавието.

— И вие смятате, че Кантел случайно се е заел да краде точно вашето вино?

— Попитайте него!

Над горната устна на Реми блестяха ситни капчици пот. И двамата усещаха, че адвокатът щеше да ги прекъсне всеки момент.

— Откъде бих могъл да знам? — продължи Артър. — Събитието бе широко отразено в пресата. Повярвайте, лично се погрижих за това. Да подгрея пазара, нали разбирате. А това включва и наливане на вода в мелницата за клюки. За тези бутилки се говори от шест месеца.

Вратата на автобуса се отвори и вътре влезе някакъв мъж. Уолт разпозна Тери Хог, един от най-добрите адвокати в долината. Семейство Кристенсен добре се грижеше за приятеля си.

Реми се наведе напред и прошепна с дрезгав глас:

— Аз фалшифицирах бутилките. Предявете ми обвинение.

— Филм значи?

— Предявете ми обвинение!

— Достатъчно, шерифе — извика Тери Хог от предната част на автобуса. — Приключихме тук.

— Предявете ми обвинение! — прошепна отчаяно Артър.