Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (65)

64.

Самър отвинти капачката на бидона и подуши съдържанието му. Не правеше никаква разлика между бензин и нафта, но вътре определено имаше някакво гориво, така че тя го измъкна от гаража. Цялата операция й отне по-малко от минута. Миг по-късно вече стоеше пред огромната купчина нацепени дърва. Поля ги, а после напръска със запалителната течност тревата в радиус десетина метра.

Нямаше представа колко голям щеше да бъде огънят, но се надяваше да е достатъчно висок, за да изкара мъжете навън. Ако не успееше, поне щеше да е направила доста голям сигнален огън, който да бъде забелязан от самолет, макар че не беше нито чула, нито видяла такъв.

Стоеше там с празния бидон в едната ръка и със запалката в другата и си мислеше, че трябва да хвърли бидона далеч от себе си, преди да щракне запалката.

Завинти здраво металната капачка и постави бидона най-отгоре върху купчината дърва.

Изтича обратно до тревата и намери запалката там, където я бе оставила. Наоколо се носеше силна миризма на гориво.

В далечината, отвъд моравата, се появи трапец от светлина. Чуха се гласове!

Самър се засуети със запалката; имаше защитна опция, която изискваше едновременно натискане с палеца и показалеца, за да запали.

Щрак-щрак.

Върху осветения участък от моравата се появи издължен мъжки силует.

Запалката произведе искра и в края на хромирания цилиндър затанцува синьо пламъче.

Тя доближи запалката до тревата, очаквайки пламъкът да плъзне полека, но огънят лумна изведнъж и за част от секундата обхвана цялата купчина дърва. Въздухът се изпълни с черен пушек. Самър залитна от уплаха и падна назад, но бързо се изправи и хукна към гората.

— Пожар! — извика някой.

Тя тичаше надолу по склона през гъстите шубраци, а зад нея мъжете викаха като обезумели. Огънят се разрастваше и обливаше гората в жълти отблясъци.

Последва мощна експлозия. Бидонът се бе взривил като бомба. Самър спря и се обърна тъкмо навреме, за да види огнената топка, която изхвърча на десетина метра в почернялото от пушек небе. Заваляха искри като от фойерверки.

Продължи да тича надолу по склона, огрян от светлината на огъня, и най-после стигна до равната писта. В далечината се чуваше ромонът на реката. Хвърли поглед през рамо и се наслади на собственото си дело — оранжевите отблясъци вече огряваха скалистите склонове на Шейди Маунтин.

Без да напуска очертанията на гората, Самър продължи да тича край пистата в посока към самолета, чиито криле и опашка бяха покрити с борови клони.

Извади ключа от джоба си и здраво го стисна в ръка.