Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (41)

40.

Кантел, Макгинес и Салво влязоха в авиационната служба на Сън Вали — облечени в пилотски униформи, с ниско нахлупени шапки с козирки — и се запътиха с твърда крачка към гишето.

Дежурен служител — Реба Клайн, пишеше на табелката.

Кристофър постави върху гишето малък ключ, писалка и сноп документи.

— Бих искал да оправя сметката на „Лиърджет“ танго-алфа-девет-пет-девет.

— Разбира се — отвърна Реба и затрака по клавиатурата на компютъра. Откри сметката, разпечата я и му предостави копието за оглед.

Кантел плати хиляда сто седемдесет и пет долара в брой.

— Проблем ли има? — попита той.

— О, не, напротив — отвърна тя. — Просто тук рядко виждаме пари в брой.

Служителката му подаде касовата бележка.

— Къде е Уилям тази вечер? — попита жената пилота. — Нали така се казваше?

— Уилям Завоевателя? — пошегува се мъжът. Салво и Макгинес се засмяха заедно с него. — Той ще извърши полета сутринта. Ние сме екипът по поддръжката.

— Трябва да приведе организма си в техническа изправност — засмя се Роджър.

— Да не би да е прекалил с питиетата? — Реба Клайн веднага схвана шегата.

Кристофър се подписа върху документа с лекарски почерк.

— Заредихте ли бордовата кухня с провизии? — попита тя и взе да разлиства документите пред себе си.

— Имаме си провизии. — Макгинес измъкна от джоба си кутийка с ментови бонбони.

Реба отново се засмя.

— Ще летим до Бойси. Възникна малък проблем с дивидито и трябва да го оправят — обясни Салво.

Кантел го стрелна с поглед, но бързо прикри негодуванието си.

— Тук имаме много кадърни момчета, които могат да погледнат електрониката — предложи служителката.

Кристофър се усмихна накриво.

— Шефът държи да е в Бойси.

— Ясно — отвърна тя.

— Би трябвало да се върнем към девет сутринта — добави Роджър.

— Е, ще се видим утре тогава — каза тя. — Желая ви ясно небе, господа.

Зад нея имаше матирано огледало, което създаваше илюзията за облаци. Кантел не пропусна да се огледа в него.

* * *

Реба Клайн усети леко безпокойство, когато тримата мъже се обърнаха и тръгнаха към самолета.

Не беше свързано със суетата на пилота — Господи, всички пилоти смятат, че светът се върти около тях! Нито пък с плащането в брой… не точно, макар че това също й направи впечатление.

Редовно срещаше похотливи погледи и ги приемаше като нещо нормално за високото самочувствие на летците. Затова изобщо не се притесни, че най-ниският от тримата буквално я разсъбличаше с поглед. Онова, което я подразни и смути, бе мръсотията, която оставиха след себе си. Дървени стърготини, трески, кал: все едно бяха рязали дърва минути преди да влязат в залата.

Странна работа, помисли си Реба.

После отново затрака по клавиатурата и приключи документалната част от плащането.