Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (9)

8.

Курортният комплекс „Сън Вали“ със своите два хотела, открит търговски център, частни апартаменти, игрище за голф, целогодишна ледена пързалка и амфитеатър с две хиляди места, бе разположен край устието на каньона Трейл Крийк, който полека се стесняваше на изток.

Високопланинският въздух бе чист като изворна вода и Уолт сякаш го пиеше на едри глътки през отворения прозорец на колата. В небето кръстосваше червеноопашат ястреб — хищниците рядко си почиваха. Огромни джипове, натоварени с велосипеди, каяци и канута, изчакваха зелен сигнал на един от петте светофара в града.

„Сън Вали Лодж“ бе модернизирана версия на грандхотела, посрещал гости като Мерилин Монро, Гари Купър и семейство Кенеди. Точно тук, в апартамент 206, Ърнест Хемингуей бе написал част от „За кого бие камбаната“. Уолт прекоси огромния претъпкан паркинг и зае резервираната служебна клетка пред невзрачната пощенска станция на Сън Вали. Ръката му здраво стискаше черното дипломатическо куфарче, чиято отрязана верига се поклащаше като кучешки нашийник. Подмина магазин за голф екипировка, бижутериен магазин, банка и книжарница и се запъти към по-малко известния, но също толкова луксозен „Сън Вали Ин“.

Мургавата красавица на рецепцията носеше светлосив костюм, колосана бяла риза и бронзова табелка с името й, на която пишеше Сладана, а отдолу — Хърватия. Говореше с чаровен и предизвикателен, но труден за разбиране акцент. Очите й бяха толкова тъмни, че зениците им изобщо не се виждаха.

Жената стърчеше с няколко сантиметра над Уолт и неговите очи се падаха точно на нивото на устата й. Имаше хубави зъби.

— При вас е направена резервация на името на господин Малоун — каза той, без да се представя. Униформата му говореше достатъчно. — Бих искал да видя стаята му, ако обичате. Както и всякакви съобщения или пратки, които съхранявате за него.

Пръстите й с къси тъмночервени нокти затракаха по клавиатурата.

— Рандал Малоун?

Уолт кимна.

— Аз мога покаже гласова поща за господин Малоун… вие желае?

— Да, ако обичате.

— Вътрешен телефон срещу тоалетни, по коридора ляво. Стая двеста шестнайсет.

Уолт се надяваше на пратка от „Федерал Експрес“, съдържаща карта, с която да отключи куфарчето. Но наличието на гласова поща донякъде отслаби разочарованието му.

Запроправя си път през навалицата от гости на хотела, които изглеждаха като излезли от един и същ дизайнерски калъп — снежнобели зъби и силиконови гърди; слънчев загар, придобит от редовна игра на голф; кожени мокасини на бос крак.

Свърза се с хотелската телефонна централа. Човекът от гласовото съобщение не се представи. Просто издекламира телефонен номер, добави: „девет часът“ — и затвори. Часът съвпадаше с отбелязаната в телефона на Малоун среща.

Погледна часовника си и установи, че е закъснял с четирийсет и пет минути. Дразнеше се от всички тези шпионски тактики, практикувани от служителите на частните охранителни фирми в опитите им да изглеждат като тайни агенти. Обаждането едва ли идваше от офиса на Малоун; те биха звъннали на мобилния му телефон. Може би номерът от гласовото съобщение имаше нещо общо с куфарчето. Какво ли имаше вътре? Пари за откуп? Имаше ли краен срок за плащане? Висеше ли нечий живот на косъм? Отвлечен журналист в Ирак? Служител от нефтена компания, похитен във Венецуела? Това нямаше да е първият откуп за подобен случай.

Уолт се замисли на кого първо да се обади: на „Брансън Риск“ или на номера от гласовото съобщение? Дали щеше да има последствия, ако човекът, който приемеше обаждането, не чуеше гласа на Малоун? Убеден, че куфарчето ще изчезне безвъзвратно зад плътна стена от адвокати, шерифът реши да отложи разговора с „Брансън Риск“ за по-късно.

Той вдигна слушалката на хотелския телефон, натисна бутона за външно избиране, но веднага затвори. Ами ако човекът отсреща очакваше да приеме разговора от мобилния телефон на Малоун? Нищо чудно това да бе част от предварителна уговорка за потвърждаване на самоличността му.

Уолт се върна в колата си, извади телефона на Малоун и потърси в указателя номера от гласовото съобщение. Нямаше го.

Обмисли отново възможните варианти, набра номера от гласовата поща и нетърпеливо зачака отговор.