Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (89)

88.

Уолт измъкна от раницата си комплект за оказване на първа помощ, почисти раната на Кевин, превърза ръката му — куршумът беше излязъл от другата страна и кървенето значително бе намаляло — и натовари момчето в четириместния самолет. Гарман премести клетъчния ретранслатор — с размерите на дипломатическо куфарче — в малкото багажно отделение и освободи място за Самър на предната седалка. Чичото и племенникът се настаниха зад тях. Уолт здраво притискаше ръката на младежа, за да предотврати разместването на превръзката. Кевин нямаше нищо против, въпреки болката.

Според информацията от управлението, екип на ФБР пътуваше с хеликоптер към ранчо „Морган Крийк“, за да „установи контрол над операцията“. Друг хеликоптер, на „Спешна помощ“, бе изпратен от Бойси, за да се погрижи за Салво. Кантел беше мъртъв, ала Мат се намираше в критично състояние и имаше нужда от лекар. Но евакуацията на Кевин и Самър беше с предимство.

Самър, оборудвана с комплект слушалки на главата, следеше съобщенията за въздушния трафик и разговаряше с Гарман. От време на време поглеждаше през рамо, за да се увери, че Кевин е все още в съзнание. Момичето изглеждаше в изненадващо добро настроение.

— Как изобщо ти хрумна да… да се изправиш пред него, просто ей така? — попита Уолт на висок глас, за да надвика шума от двигателя.

— Не знам — отвърна Кевин.

— Можеше да те убие.

— Предполагам.

— Джон каза, че твоята задача е била да стреляш няколко пъти, за да създадеш объркване.

— Така ли каза?

— Ти ли даде тази идея за отвличане на вниманието?

Младежът сви рамене и се намръщи от болка. В скоро време не възнамеряваше да свива рамене.

— Плановете се променят — каза той.

— Имал си късмет с Джон. Малцина са като него.

— Познаваш ли го? — попита Кевин.

— Познавам го професионално. Той е добър човек, попаднал в лоша ситуация преди осем-девет години. Двама загинали. В област Леми, случаят не е наш. Станало е при самозащита, така разправят. Така е преценил и съдията. Делото беше в Хейли, за да са безпристрастни съдебните заседатели. Джон така и не успя да се съвземе, макар че го оправдаха. Започна да пие, забърка се в още по-големи неприятности. После се появиха разни хора в Чалис и Салмън, роднини и приятели по чашка на двамата убити. Те никога няма да се примирят с решението на съда и Джон никога нямаше да е в безопасност там. Затова той просто се отказа от всичко и се хвана на работа в ранчо „Мичъм“. Оттогава живее като отшелник.

— Без него… — започна Кевин, но гласът му затрепери и той наведе глава. Не искаше чичо му да вижда лицето му.

Уолт разроши косата на момчето със свободната си ръка; бащински жест на нежност и прошка, какъвто Кевин не помнеше някой да е правил за него от години.

— Той каза същото за теб. Разказа ми как си спасил живота му в реката.

Кевин продължи да държи главата си наведена. Не искаше Самър да вижда лицето му. Минута по-късно избърса очите си с лявата си ръка.

— Не задържай преживяното в себе си — посъветва го Уолт. — Говори, остави го да се излее навън. И на теб, и на Самър ще ви е нужна консултация с психолог. Нещата постепенно ще се оправят, ще видиш.

— Дядо се ядоса, че не можа да дойде с нас в самолета.

— Дядо ти обича да си измисля проблеми.

Кевин се изсмя на глас. Самър успя да го чуе дори през слушалките и отново се обърна да го погледне.

Уолт не възнамеряваше да навлиза по-дълбоко в тази тема, затова си наложи да замълчи. Забеляза, че раната е спряла да кърви, и пусна ръката на момчето.

Но Кевин веднага се протегна, върна дланта на чичо си обратно и я притисна със своята. Ранената му ръка трепна, после потърси плахо свободната ръка на Уолт и пръстите им се преплетоха.

Двамата изминаха останалата част от пътуването мълчаливо, хванати за ръка. И точно преди Гарман да направи заход за кацане над Хейли, Кевин отпусна глава върху рамото на чичо си и потъна в дълбок сън.