Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (87)

86.

Сутрешното слънце започваше да напича, когато Кевин се скри в един от процепите на скалата и за кой ли път вдигна бинокъла пред очите си, за да огледа тясната пътека.

Най-после!

Край него се носеше симфонията на гората: борови клони въздишаха, врани грачеха, нахални катерици цвърчаха, и всичко това — под съпровода на вечния монотонен ромон на реката. Когато слънцето напече варосаните от птичи изпражнения скали, наоколо му се разнесе зловоние, което прогони не само сладкия аромат на градински чай, но и горчивия вкус на заседналия в гърлото му прахоляк. Жужаха насекоми, червенокрили косове прелитаха над пътеката към блатото и обратно, а пурпурната окраска по крилете им създаваше илюзията за военни пагони.

Каубоят лежеше по корем, скрит от високата до кръста трева край брега на блатото. И макар че Кевин знаеше накъде да гледа, дори той не можеше да го види с невъоръжено око. Трябваше да използва бинокъла си и да го движи бавно между ориентирите си, докато най-накрая откри скривалището му и видя бинокъла на Джон, насочен към него. Кевин вдигна три пръста и каубоят кимна. Младежът повтори знака, за да е сигурен, че старецът е разбрал съобщението му.

Трима души, казваше му той, а не четирима, както предполагаха. Дребният мъж — луд и абсолютно непредсказуем — не се виждаше никъде.

Къмбърланд направи знак с ръка във формата на пистолет и натисна въображаемия спусък. Играта започваше. От Кевин се очакваше да пристъпи към изпълнението на плана.

А той буквално умираше от страх. Усещаше мозъка си задръстен от всички съвети, получени от каубоя, от чичо му, от майка му… Поне половин дузина гласове в главата му се бореха за неговото внимание.

Къде беше Мат? Дали бе претърпял злополука по време на катеренето? Или бе тръгнал в друга посока? Или просто дебнеше някъде наблизо?

Странни неща се случваха с времето в подобни ситуации. В един момент Самър и двамата й похитители се намираха на стотина метра разстояние от него, а само секунда по-късно — на шейсет. Адреналинът, който бушуваше в тялото на Кевин, му пречеше да се съсредоточи.

Четиридесет метра.

Съзнанието му потъна в мъгла. Не беше готов за това предизвикателство, не заслужаваше доверието на Джон.

Той посегна към револвера. Каубоят го бе предупредил, че никелираната повърхност може да проблесне от отражението на слънчевите лъчи, затова Кевин го уви в носна кърпа и остави оголена само тъмната дупка в цевта.

Съзнанието му бавно започна да се прояснява. Всъщност нямаше чак толкова много за помнене. Старецът се бе постарал да не го претоварва с информация.

— Можеш ли да го направиш? — беше попитал Джон.

— Да.

— Кажи го на глас. Искам да го чуя.

— Мога да го направя.

— Съсредоточи се.

Трийсет метра. Намираха се достатъчно близо, за да чуе тътренето на ботушите им по пътеката. Някой от тях се изкашля леко.

Пръв вървеше вторият пилот. Стискаше пушката с две ръце. След него се появи Самър, с омотано около глезените й въже като конски букаи: можеше да върви, но не и да тича. Пилотът вървеше последен, три метра след нея; носеше пистолета в лявата си ръка и зяпаше задника й.

Кевин се запита дали фактът, че Самър се движеше с вързани крака, нямаше да осуети плановете на каубоя. Той вдигна бинокъла пред очите си: Джон също ги наблюдаваше, без да помръдва от мястото си.

Двойка врани излетяха от гората и се стрелнаха към блатото. Момчето ги проследи с поглед, движейки главата си съвсем бавно.

И точно тогава видя Мат — от лявата си страна, в края на гората. Движеше се паралелно с другите трима по пътеката и изпълняваше разузнавателна мисия, криейки се в сенките на дърветата.

Той също носеше пистолет. Дали Джон бе наясно с цялото им налично въоръжение? Мат се движеше напълно безшумно; издаваше го единствено лекото поклащане на някоя клонка по пътя му.

Кевин не смееше да помръдне главата си. Завъртя очи надясно и успя да хвърли бърз поглед към другите трима.

Двайсет метра.

И още десет до пръчката край пътеката, която му служеше като ориентир за местоположението на каубоя.

Дали появата на Салво променяше плана?

С всяка стъпка Мат идваше все по-близо до него.

Ако Кевин изпълнеше заръките на Джон, щеше да се превърне в лесна мишена, заклещен в процепа на скалата.

Хвърли още един поглед към Самър. Трябваше да направи избор… същия избор, който бе направил, когато реката влачеше Джон към Вдовишката стена. Само че този път не бе изправен срещу Майката Природа, а срещу въоръжен безумец.

Кевин разбираше колко важен бе моментът на изненадата. Разбираше, че това бе подходящо място за засада. Разбираше, че всичко щеше да се реши точно тук. Спасяването на Самър зависеше от този последен шанс. Ако се провалеше, тя можеше да загине. А вероятно и Джон.

Но трябваше да промени момента за действие.

Щеше да изпълни инструкциите на каубоя, ала трябваше да действа сега, преди Мат да го е забелязал. Трябваше да се опита да улучи Мат, но знаеше много добре, че не би могъл да застреля човешко същество. Къмбърланд беше прав за това.

Именно Кевин бе открил баща си мъртъв. Не можеше да причини това на друго човешко същество — никога, по никаква причина. Дори заради Самър.

Така че ако направеше онова, което искаше каубоят — а решението трябваше да се вземе за секунди — знаеше, че стрелбата щеше да е само в една посока: неговата.

Кевин започна да трепери. Мускулите му блокираха. Побиха го ледени тръпки. Револверът се изплъзна от ръката му и падна в запълнена с пръст вдлъбнатина в скалната тераса на около метър под него.

Самър и нейните похитители стигнаха до пръчката край пътеката и я подминаха.

Твърде късно…

Той погледна надолу към оръжието. Нямаше начин да го вземе навреме. Не можеше да открие стрелба, за да привлече вниманието, според плана на Джон.

Но Мат бе чул шума от падането на оръжието и забеляза Кевин.

Дребният мъж вдигна пистолета си и внимателно се прицели.

Младежът осъзна, че ако го прострелят, ще предизвика същото отвличане на вниманието, което искаше от него каубоят, когато го помоли да използва оръжието си. Дори не се налагаше да стреля; единственото, което трябваше да направи, бе да накара Мат да натисне спусъка.

Кевин се изправи и разпери ръце встрани.

Нямаше как да не го улучи.