Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (85)

84.

Помощник-шериф Стратъм не попречи на Фиона да влезе в стаята за разпити, макар тя да очакваше точно обратното. Младата жена застана зад камерата и реши да запише втория разпит, за да оправдае присъствието си в стаята. Нямаше никакво намерение да го пропусне.

Теди Съмнър се бе състарил през последния час. Под очите си имаше торбички — най-вероятно от плач — а бронзовият му тен бе заменен от пепелява бледност. Видът му я накара да се сети за презрял плод, забравен върху кухненската маса.

Фиона не искаше да го съжалява, не разбираше как би могла. Но разкаянието му беше заразно: то просто молеше да бъде споделено, сякаш чуждото съжаление би могло да облекчи товара на Теди Съмнър.

— В застрахователната компания е получено обаждане — уведоми го Глория Стратъм.

— И…?

— Дали са им срок от четиридесет и осем часа, за да преведат осем милиона долара в банкова сметка…

— В Бишкек, Киргизстан — кимна Съмнър. — Е, поне се придържат към плана.

— Не точно — каза Стратъм. — Поне не към плана, който вие ни описахте. Бяхте прав за джипиес координатите. Ако парите пристигнат навреме, координатите ще бъдат изпратени. Но бил споменат и някакъв „пакет“. — Тя сви пръсти в знак за кавички. — Казали са, че „пакетът“ ще бъде върнат, когато получат потвърждение за банковия депозит.

— Самър — изстена той. — Господи…

— Можете ли да се свържете с него… с Кантел?

— Опитах, не помните ли? Не вдигна.

— Бихме искали да опитате отново.

— Ще направя всичко… каквото трябва, разбира се. Но не виждам каква полза…

— Ако той вдигне сателитния телефон, веднага ще установим местонахождението му — обясни Глория.

Клюмналата глава на Съмнър трепна и той застана нащрек. Очите му се разшириха от внезапно обзелата го надежда.

— Къде е телефонът? — попита я.

— Трябва да се обадите от вашия телефон, за да види номера ви на екрана си — обясни тя и плъзна към него собствения му „Блекбъри“. — Бихме искали да го включите на високоговорител, ако обичате. Дайте му да разбере, че обаждането за откупа е прието и са ви уведомили, че сумата ще бъде платена.

Теди държеше телефона в ръката си и за миг го погледна така, сякаш за пръв път го виждаше.

— Божичко, каква каша — изпъшка той и затърси номера в указателя. — Това не влизаше в уговорката ни… да му се обаждам. Идеята беше изобщо да не осъществяваме контакт помежду си.

— Загрижен сте за дъщеря си, нормално е да настъпят промени в плана. Бъдете рязък с него. Напомнете му, че картата, която държите, е също толкова силна, колкото и неговата. Ако се предадете в полицията, няма да има никакви пари.

— Но защо ми е да го правя? Това поставя Самър между чука и наковалнята.

— Тя вече е между чука и наковалнята. Ако преговаряте с тях да я пуснат преди получаването на откупа, може и да се съгласят. Това е единствената ни възможност.

Според Фиона, Съмнър нямаше такова намерение.

Но той набра номера и натисна зеления бутон.