Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (80)

79.

От лодката реката изглеждаше спокойна, дори застинала, като гигантски къс сиво стъкло, плъзгащ се покрай околния пейзаж. Но щом попадна във водата, Кевин веднага усети нейната мощ и бързина. Реката му даде да разбере, че опитите му да я преплува са слаби и безполезни; студенината й парализира дробовете му, а безпощадната й сила го подмяташе стремително надолу. Той риташе и гребеше срещу течението, а едновременно с това се стараеше да не изпуска от поглед целта си — купчината срутили се камъни в основата на скалите, които лъщяха като шлифовани под струята на малък сребрист водопад.

Кевин плуваше с всички сили. Нямаше време да мисли. Плуваше, за да спаси живота си.

Момчето надигна глава, за да си поеме въздух, и хвърли поглед назад. Каубоят бе попаднал в плен на бързея, който се носеше право към Вдовишката стена.

Кевин отново наведе глава и мощно загреба към водопада. Вече се намираше в спокойната вода между двата противоположни потока на водовъртежа. Ако успееше да стигне до бързея пред водопада — накъдето се бе запътил — и плуваше достатъчно мощно, за да го прекоси, течението би могло да го отнесе точно там, където искаше.

Усети прилив на оптимизъм, който го зареди със сили.

Още няколко метра… и ще съм в безопасност.

Хвърли още един поглед зад себе си и разбра, че Джон се намира в голяма беда. Водата го влачеше право към Вдовишката стена и щеше да го запокити в скалите.

Деляха ги поне двайсет метра разстояние и коренно различни обстоятелства, но въпреки това погледите им успяха да се намерят.

— Тръгвай! — извика Джон.

В този момент, само за част от секундата, Кевин взе решение и промени посоката.

Измъкна се от спокойната вода в окото на водовъртежа и пое към каубоя с мощни, уверени движения. Прекоси разстоянието за секунди.

— Глупак — нахока го Джон.

Силите на каубоя бяха изчерпани. Кевин го сграбчи с ръка и се опита да се оттласне с крака, но Джон бе подгизнал от водата и едва мърдаше. Двамата набраха скорост и стремглаво се понесоха към кипящата бяла пяна в основата на скалата. Младежът се мъчеше да плува към брега, влачейки Джон след себе си, но усилията му бяха напразни. Реката владееше положението.

Двата противоположни бързея на водовъртежа — единият се движеше нагоре по течението, а другият надолу — се срещаха при Вдовишката стена, която вече се намираше само на няколко метра от тях. До този момент Кевин се бе опитвал да се отдалечи от тях с плуване към брега. Изведнъж осъзна грешката си.

Ако тръгнеш да се бориш с течението, ще останеш без сили. Трябва да се носиш по него, а не срещу него. Разбра ли?

* * *

Кевин се наклони назад и започна бясно да рита с крака в опит да се отдалечи от брега.

— Какви ги вършиш, по дяволите? — попита каубоят.

— Това беше твоя идея!

— Плувай към брега! — извика Джон.

— Не! Дръж се!

Момчето започна да гребе със свободната си ръка и отчаяно риташе с уморените си крака. Каубоят му помагаше, макар и съвсем вяло. С общи усилия успяха да се придвижат към левия край на скалната стена, откъдето реката ги подхвана и с мощни тласъци ги повлече още по-близо към нея.

— Ще се ударим — извика Кевин. — Поеми въздух и го задръж!

Тогава бързеят ги засмука с мощната си, неконтролируема сила и те потънаха под клокочещата бяла пяна.

Дробовете на Кевин горяха. Имаше чувството, че гръдният му кош ще се пръсне всеки момент. После усети промяната: течението вече не ги влачеше надолу, а сякаш застина за кратко. Точно в този момент не се налагаше да се борят с него и можеха да си починат.

И тогава, докато все още се намираха изцяло под повърхността на водата, те бяха повлечени наляво, сякаш някой ги теглеше с кука, и изхвърлени нагоре по течението. Двамата подадоха глави от водата и започнаха да поемат въздух на едри глътки.

Младежът продължи да плува с всички сили. Каубоят риташе с крака, обзет от прилив на енергия. Но течението вече бе техен приятел. Движеше ги нагоре по реката, почти до мястото, където бяха скочили от лодката. Кевин промени посоката, повлече Джон през спокойната вода и се остави на течението, което се носеше надолу. С последни сили двамата най-после успяха да стигнат до срутените скали в основата на водопада.

Краката им усетиха дъното и те се заклатушкаха към плиткото.

Кевин се свлече на брега. Джон изпълзя от водата и седна до него. Едрата му напукана длан се протегна към момчето и го потупа по бузата. Веднъж, дваж, три пъти.

Каубоят кимаше и се усмихваше до ушите с беззъбата си уста. Беше изгубил изкуствените си зъби в неравната битка с реката.