Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (79)

78.

Уолт нагази до коленете в леденостудената вода на малкия поток, който се вливаше в реката. Водеше коня си за поводите, тъй като дъното бе твърде неравно и не му се рискуваше да язди до отсрещния бряг.

— Колко път ни остава? — извика той към Брандън, който вървеше пред него.

— Ранчото се намира точно на два километра оттук в западна посока — отвърна Томи. — А на пет километра в южна посока е пристанът.

— Говорете по-тихо! — подвикна баща му.

— Престани да даваш нареждания — сряза го Уолт. — Опитваме се да вземем решение.

Баща му цяла нощ се държеше като сърдито старче и предпочиташе мълчаливо да язди най-отпред, вглъбен в себе си. Вероятно смяташе, че щом язди най-отпред, той е водачът. Джери Флеминг не бе участвал в полева операция от двайсет години. Уолт подозираше, че той отново преживяваше преследването на Д. Б. Купър — повратен момент за кариерата му в Бюрото, но едновременно с това белязан с неудовлетворение. Баща му бе продължил да се движи нагоре по служебната стълбица, смятаха го за водещ експерт в областта на антитероризма, но залавянето на Купър щеше да го превърне в легенда. Това го караше да кипи отвътре вече цели трийсет години. Разказваше тази история на семейството си непрекъснато.

Гарман продължаваше да кръжи над ранчото, но на такава височина и по такъв маршрут, че да не го виждат от земята. Ала съвсем скоро слънцето щеше да издаде присъствието му. Имаше време да направи още само няколко обиколки.

Уолт успя да остави три съобщения на телефона на Кевин. Тогава Стивън започна да кръжи над ранчото по такъв начин, че телефонът на Кевин остана свързан с ретранслатора в продължение на цели петнайсет минути. Това, от своя страна, позволи на GPS предавателя да открие местоположението му. Според координатите телефонът се намираше в ранчо „Мичъм“.

Гарман продължаваше да набира номера му всеки път, когато прелиташе над ранчото. Кевин не прие нито едно от обажданията. И не отговори на нито едно от съобщенията на чичо си.

Добрата новина бе, че успяха да установят местоположението на телефона. Лошата — че нямаше как да скрият тази информация от ФБР. До обяд ранчо „Мичъм“ щеше да се превърне в обект на атака както от въздуха, така и по суша.

Разполагаха с три до шест часа време, за да открият и спасят Кевин преди намесата на Специалните части на ФБР, която — според Джери — щеше да завърши с броене на трупове.

Брандън бе открил върху картата необозначена пунктирана линия, пресичаща реката в близост до Мичъм Крийк. Находката събуди интереса на Уолт, но проучването й налагаше отклоняване от маршрута. Джери категорично се противопостави на каквото и да било забавяне. В момента той водеше товарния кон и настояваше да тръгнат към пристана нагоре по реката, а оттам да се спуснат с лодка до ранчо „Мичъм“. Спорът им продължаваше вече четиридесет и пет минути — от мига, в който Томи откри пунктираната линия. Обаждането до управлението също не им помогна. Никой не знаеше какво точно обозначаваше тази линия върху картата.

— В резервата няма енергийна мрежа — разсъждаваше Джери. — Пунктираната линия може да обозначава какво ли не. Язовирна стена? Напоителен канал? Но каквото и да е, не си струва да се бавим, за да разберем.

Той прекоси потока, възседна отново коня си и поведе товарния кон в западна посока.

— Татко! — извика Уолт след него.

Джери се извъртя на седлото си.

— Нямаме време за експерименти. Знаем, че можем да стигнем до ранчото по реката. Ще заложим на сигурното.

— Тази линия неслучайно е отбелязана на картата. Ако тръгнем по реката, ще изгубим още два часа.

— Не. Ще изгубим време, ако тръгнем по някаква пунктирана линия, която не означава нищо и няма да ни отведе доникъде. Нямаме време за това. Кевин няма време за това.

Баща му не би могъл да се справи сам с лодката. И тримата го знаеха.

— Добре — каза Уолт. — Ти и Брандън ще занесете екипировката за плаване до пристана. Имаме радиостанции. Аз ще продължа напред, за да огледам обстановката. Ще държим връзка.

— Няма да те чакаме — изсумтя Джери. После се обърна, смушка коня си и изчезна.