Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (77)

76.

Небето доби синкав оттенък; черният като въглен мрак взе да отстъпва пред първите проблясъци на далечните утринни лъчи. Излъчваше сияние, подобно на бледите нишки светлина, танцуващи в дълбините на океана. Съвсем скоро мъглявините на Млечния път щяха да избледнеят и да останат само най-известните планети и съзвездия.

В четири и половина сутринта Фиона трябваше да е в леглото си, в сладкия плен на последните няколко часа сън. Но вместо това тя, заедно с Теди Съмнър, висеше в полицейското управление и със свит на топка стомах чакаше новини от Уолт. Когато я попитаха дали може да замести видеографа, прие единствено заради обекта на видеозаписа: Теди Съмнър. Уолт бе помолил да го разпитат, като го заснемат с камера.

В стаята за разпит — която се намираше точно срещу кабинета на шерифа и бе едно от трите помещения надолу по коридора — имаше закована за пода метална маса и метални столове. Две флуоресцентни лампи обливаха стаята в твърде ярка светлина. Фиона стоеше в единия ъгъл зад триножника с камерата и следеше измъченото лице на Съмнър върху екрана.

Помощник-шериф Глория Стратъм оповести на висок глас датата, точния час, мястото и имената на присъстващите в стаята. За протокола бе отбелязано, че Съмнър се е съгласил да участва в разпита доброволно.

Теди кимаше. Фиона забеляза у него някакво одобрение, което остана непонятно за нея.

— Наясно сте, че този разпит се провежда по настояване на шерифа — започна Стратъм, за да обобщи казаното до този момент.

— Да. Освен това съм наясно, че нямаме никакво време за губене. Вие просто не можете да си представите как се чувствам.

Фиона наблюдаваше лицето му в близък план. Болката на този човек бе очевидна. Тя мобилизира силите си, осъзнавайки, че това нямаше да бъде рутинен разпит.

Глория се размърда неспокойно на стола си.

— Надявам се, че и вие сте наясно: аз знам какво става — добави Съмнър.

— Шерифът… това е малко необичайно, но… шерифът настоя да ви предам само две думи. Освен това пожела да добавя, че шансът му да спаси дъщеря ви изисква пълни самопризнания от ваша страна…

Мъжът прехапа устни до бяло и кимна тържествено.

— Престъпен ум — каза Стратъм.

После зачака, но не последва никаква реакция.

— Това е — добави тя най-накрая. — Това са двете думи, които той искаше да ви кажа. Престъпен ум.

Съмнър замръзна за миг. После устните му се изкривиха и изписаната на лицето му агония се замени с облекчение.

— Аз… — започна той. — Работата е там, че… никой не знае какво е да…

Погледът му гневно се стрелна към камерата. Говореше на обектива, а не на Стратъм.

— Да не мислите, че ми е лесно да се справям с това без майка й… да се опитвам наново да открия топлата вода, за да постигна нещо… Особено при това състояние на икономиката. Вие будалкате ли се с мен?

Глория мълчеше.

— Но ето ме тук, нали? — продължи той. — Искам да й помогна. Ако сега не направя нещо, което… и впоследствие се окаже, че бездействието ми е изиграло фатална роля за… Ако това ще помогне на шерифа да…

— Всичко опира до пари, нали? — вметна Стратъм. — Любов и пари. Всичко е толкова деликатно, толкова крехко. Нещата се променят толкова бързо. Единственото ви желание е да я закриляте, да се грижите за нея, да я предпазвате от неприятности. Да я държите настрана от нещата, които правят живота труден, и да я насочвате към онези, които го правят лесен… колеж, добри приятели. Да изградите за нея стабилна основа, върху която да стъпи. Права ли съм?

Той се облегна на стола си толкова рязко, че изчезна от рамките на екрана. Фиона разшири кадъра и забеляза, че пръстът й трепереше.

— Престъпен ум — повтори той, погледна към помощник-шерифа, после към камерата, и се намръщи. — Наричат ме „еднократно чудо“, това известно ли ви е? Имате ли представа как се чувства човек, когато чуе нещо такова за себе си?

Теди бавно затвори очи, поклати глава, отвори ги и на лицето му изгря поредната самодоволна усмивка.

— Да останеш в играта… — продължи той. — Съществува едно ниво в тази игра, не че очаквам да ме разберете, но трябва да го достигнеш, ако искаш да се докопаш до първокачествените сценарии и големите проекти. — Надвеси се над масата и отново излезе от фокуса на камерата. — Краткосрочен заем с висока лихва, това е. — Вече крещеше. — Нищо повече от това! Нищо повече… — изсумтя. После издиша шумно и неспокойно се огледа. — Хитър човек е този ваш шериф.

— Той е блюстител на реда — каза Стратъм.

Съмнър опря длани на тила си и се протегна. Вратът му изпука. В очите му се четеше не страх, а гняв. Един човек срещу всички останали. Фиона се сви в ъгъла.

— Добре — рече той. — Слушайте внимателно.

Отново говореше директно на камерата.

Фиона се отдръпна още по-назад и опря гръб в хладната стена.

— Запознах се с Кристофър Кантел, когато работехме върху сценария на „Престъпен ум“. Той бе поканен да участва като платен консултант.

Фиона отметна глава назад и неволно я удари в стената. Чу се глухо тупване и Теди я стрелна с очи, ала съвсем за кратко. После отново се взря в спокойното, безизразно лице на помощник-шериф Глория Стратъм и каза:

— Откуп за самолета… Това беше идеята ми.