Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (76)

75.

— Слез оттам, момче — извика дълбок мъжки глас.

Кевин потръпна — от студ, от страх, от несигурност как да постъпи. Каубоят му беше казал да стреля, ако открият скривалището му зад скалата, а сега излизаше, че именно той ги бе довел при него.

Сякаш прочел мислите му, Джон сам отговори на безмълвните му въпроси:

— Забрави какво ти казах, синко. Заловили са Самър. Аз предадох оръжието си. Искам да слезеш оттам.

Кевин опря гръб в скалата и отчаяно затърси скрит смисъл в думите на каубоя. Оръжие. Искам. Дали се опитваше да му каже нещо? Дали искаше от него да излезе и да започне да стреля? Или да скрие пушката за по-късно? Кевин трепереше толкова силно, че не можеше дори да мисли.

— Няма да те нараним… нито теб, нито когото и да било. — Момчето разпозна гласа на втория пилот. — Интересува ни единствено самолетът.

Самолетът?

— Знаем, че имаш пушка. Самър стои точно пред мен. Излез оттам и остави пушката на земята. Не се прави на герой, Кевин — продължи гласът. — Никой няма да пострада, в случай че не решиш да направиш някоя глупост. Чуваш ли ме?

Ако вторият пилот държеше Самър, значи другият пазеше каубоя. Най-вероятно бяха взели пушката и пистолета му.

Дали ще успея да стрелям веднъж, а може би и два пъти? Може дори да успея да поваля един от тях? След като Самър е единствената им разменна монета, дали ще посмеят да я наранят?

— Направи каквото ти казва, синко — примирено изрече каубоят. — Те не искат да ни наранят.

Двамата със Самър бяха преживели твърде много изпитания, за да се предават точно сега.

— Напротив, Кевин, точно това искат — извика тя.

Той напипа резервните патрони и напъха по един във всеки чорап. Това му помогна да се почувства така, сякаш не се предаваше.

— Добре! — викна в отговор.

Зад ъгъла на къщата се появи вторият пилот, преметнал лявата си ръка през рамото на Самър и плътно пред гърдите й. В дясната стискаше пистолета на каубоя.

— Остави първо пушката — нареди той.

Кевин нямаше никакво намерение да им предоставя още едно оръжие. Замахна с пушката към скалата — като с бейзболна бухалка, и я удари в ръба. Сега тримата нападатели разполагаха с надцевката, заредена със сачми за обстрел на птици, плюс ловната пушка и пистолета на каубоя.

— Не биваше да правиш това — извика вторият пилот. Гласът му преливаше от гняв.

Младежът слезе надолу по хълма. Дребният мъж го улови за ръката, претърси го доста грубо и прибра фенерчето и ножа.

— По-полека — скастри го вторият пилот.

— Длъжник съм му — отвърна Мат и поведе момчето към останалите.

Кевин погледна крадешком към скалите зад себе си. Никой не се сети да претърси скривалището му.

Ако го бяха направили, щяха да открият телефона му, който лежеше върху една от скалните издатини с мигаща червена светлина, сигнализираща за липса на обхват.

Високо горе просветна ярка звезда, но после бързо изчезна в мрака. Движещо се в небето тяло я беше скрило за миг. Малко по-нататък просветна друга звезда, изчезна и се появи отново.

Далеч от погледите на всички, лампичката на телефона започна да мига в зелено, точно както се бе случило съвсем за кратко само няколко минути по-рано.