Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (75)

74.

— Имаме още три-четири часа път — каза Брандън на двамата си спътници и пъхна GPS устройството обратно в джоба си.

Той яздеше дореста кобила с бяла грива, великолепен състезателен кон с плавна походка, която караше ездача да се чувства като в кадилак. И тримата пътници носеха лампи за глава, които озаряваха в синкава светлина тясната пътека пред тях.

— Колко дълго могат да поддържат това темпо? — попита Уолт, който рядко се качваше на кон.

— Конете ли? По-дълго от теб — отвърна Томи. — Могат да се движат в тръс часове наред, нищо им няма. Но тук теренът става все по-стръмен, така че не след дълго ще се наложи да слезем и да повървим пеш.

— Ще ги яздим, докато грохнат — заяви Джери.

— Не, ще слезем и ще вървим пеш до тях — поправи го Уолт. — А последния километър ще го извървим без тях, за да не ни издадат. Те са нашето средство за достъп до планината. А може би и единственият ни начин да измъкнем Кевин оттам.

Баща му се извърна в седлото си, за да възрази, но вместо това просто кимна:

— Да, добре.

След внезапно постигнатото съгласие помежду им се възцари мълчание.

Брандън отново провери показанията на GPS устройството.

— Както изглежда, пътеката скоро ще свърши — каза той.

— Започва да се развиделява — съобщи Джери.

И тримата смятаха, че най-добрият им шанс да стигнат незабелязани до ранчо „Мичъм“ бе да пресекат Мидъл Форк преди изгрев-слънце, тоест преди четири часа сутринта. Дневната светлина значително намаляваше елемента на изненадата.

Шерифът бе на мнение, че са си поставили невъзможна цел. Трябваше да спънат конете, да надуят лодката, да прекосят реката — а всичко това отнемаше много време.

— Този Съмнър — каза Брандън — е продуцент на „Престъпен ум“, нали?

— Той е филмов продуцент — кимна Уолт.

В уморения му мозък проблесна искра. Някакъв глас се опитваше да му каже нещо. Но чий?

— Мислиш ли, че ако измъкнем дъщеря му невредима, ще направи филм по този случай?

— Стига си дрънкал! — сряза го Джери.

Уолт насочи вниманието си към гласа в главата си. Не беше гласът на Фиона, не беше и собственият му. Мъжки глас… говореше нещо за филми…

— И как ти се стори „Престъпен ум“? — попита шерифът, опитвайки се да открие нещо, което да размърда подсъзнанието му.

— Средна работа — отвърна Томи. — Сравнително предсказуем.

— Филм за обир, нали? — каза Уолт.

Проблясъци от предишен разговор… Гласът принадлежеше на Артър Реми.

— Точно така. Конни надбягвания; правят обира в деня на най-голямото надбягване през годината. Лошият обра овациите… лошият герой в „Престъпен ум“.

Но той получи своите петнайсет минути слава. Наясно сте с това, нали?

Уолт най-после се сети. Рязко дръпна юздите на коня си. Брандън последва примера му, но Джери продължи напред.

Шерифът посегна към сателитния телефон и точно в този момент той звънна. Прие обаждането, но мислите му витаеха другаде.

— Татко! — извика към Джери, който продължаваше да язди напред. — Настигни го! — каза на Брандън. — Спри го, ако можеш. Яздим заедно.

Томи му подаде поводите на товарния кон и изчезна между дърветата, а Уолт притисна слушалката към ухото си.

— Аз съм — чу се отсреща гласът на Стивън Гарман. Опитваше се да надвика грохота от самолетния двигател. — Намирам се точно над реката, на височина две хиляди и седемстотин метра.

Това трябваше да е малкият самолет, който Уолт бе чул да прелита над тях двайсетина минути по-рано. Телефонът му улови сигнал за кратко и дори получи няколко съобщения, но връзката прекъсна още преди да е успял да ги види.

— Ретранслаторът е на борда. Включен е и работи — съобщи Гарман. — Преди пет минути получих сигнал.

— Аз имах обхват преди двайсетина минути. Но съвсем за кратко.

— Това е отпреди пет минути. Аз съм вече доста далеч от теб в северна посока. И при мен беше за кратко.

— Кевин?

— Може да е един телефон… може да са и десет. Сигналът трая само няколко секунди. Обърнах и поех в посока срещу течението на реката. Намалих притока на гориво, за да огранича шума от двигателя. В момента съм на около километър западно от предишния си курс. Ще опитам да се приближа и да пробвам отново.

— Само един опит — каза Уолт. — Възможно най-тихо, точно над ранчото. Виж дали ретранслаторът ще улови сигнал. Ако светне отново, почни да кръжиш над него и се опитай да задържиш връзката. Аз започвам да звъня на мобилния телефон на Кевин. Дано се свържа.

— Разбрано — рече Гарман. — Обръщам към ранчото.

Уолт понечи да набере номера на Кевин, но осъзна, че на Гарман щеше да му отнеме поне няколко минути да стигне дотам. Разполагаше с достатъчно време да проведе друг разговор преди това.

Той набра номера и натисна бутона за свързване.