Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (70)

69.

Кевин чу как някой извика: „Пожар!“. Мъжете хукнаха навън; после настъпи тишина.

Той подуши въздуха. Не усети никаква миризма, но нямаше намерение да чака безучастно, за да разбере дали в къщата има пожар. Започна трескаво да дърпа дъските от тавана. Две се счупиха, останалите три излязоха цели. Вече разполагаше с дупка, достатъчно голяма, за да пъхне главата си.

Насочи фенерчето към празното пространство между тавана и покрива, издърпа още няколко дъски и пъхна ръката си в отвора. Подпря ходило на вратата, оттласна се нагоре с всички сили и най-после се озова в таванското помещение над килера.

Отново подуши въздуха. Усети миризма на прах, на гнило, но не и на пушек.

Зашари с фенерчето наоколо и доби представа за цялата дължина на къщата.

Каубоят лежеше завързан някъде в кабинета. Беше едър мъж, възрастен. Познаваше ранчото. От него би излязъл добър съюзник. Кевин се нуждаеше от него като съюзник.

Подът на тавана бе покрит със смесица от пясък и нещо, което приличаше на нарязани вестници — опит за изолация отпреди няколко десетилетия. Кевин коленичи върху напречните греди. От пясъчно-хартиената изолация се подаваше някакъв електрически кабел. Той плъзна пръсти по него и достигна до разпределителната кутия.

Ако успееше да стигне до кабинета и да развърже каубоя, щяха да бъдат двама срещу трима, което значително намаляваше превъзходството на противника. А щом измъкнеше Самър от гаража, щяха да са трима срещу трима — още по-голям шанс за успех. Стовари крак върху пода — който се явяваше и таван на кабинета, — но дъските не помръднаха.

Стори му се, че чу мъжки глас, затова спря и се ослуша. Звукът идваше някъде от всекидневната.

Изминаха няколко убийствено дълги секунди. Дали бяха открили килера празен? Кевин чу как някой излезе от къщата и най-после си пое въздух. После отново зачака. Гласовете отвън утихнаха.

Младежът натисна с пета разпределителната кутия и тя поддаде. Между нея и дъските на тавана се отвори малък процеп. Той надникна през дупката и видя каубоя, легнал на една страна, със запушена уста и ръце зад гърба. Глезените му бяха омотани с нещо като електрически кабел, завързан към крака на бюрото. Сините му очи гледаха право към Кевин.

Момчето знаеше, че няма начин да направи достатъчно голяма дупка между дъските без помощта на трион. Мисълта, че може да му се наложи да действа сам, го изпълни с отчаяние. Запита се дали бандитите бяха открили Самър и дали пожарът бе нейно дело. Тази мисъл го изпълни с решителност.

Не беше редно да изостави каубоя. Но ако в къщата имаше пожар, просто нямаше избор. Ала в същото време се нуждаеше от него.

Той зашари с фенерчето наоколо с надеждата да открие друг начин за слизане в кабинета. Лъчът се изпълни с прахоляк. В дъното се виждаха гъсти паяжини, гнездо на оси и цяла редица прилепи, увиснали надолу с главите. Кевин потръпна от отвращение. Ето откъде идваше неприятната миризма.

Искаше да се махне оттук. Веднага! Повдигна коленете си от напречната греда и се изправи на крака, готов за тръгване. Нямаше как да помогне на каубоя…

Ножът му го убоде; едва не го поряза. Единственото му оръжие, единственото му средство за защита, жизненоважно за оцеляването му. Той бръкна в джоба си и го намести.

Каубоят го гледаше право в очите.

Стиснал ножа, Кевин напъха ръката си през пролуката. Каубоят му кимна и се претърколи настрана, за да направи място.

Младежът отново подуши въздуха. Продължаваше да не усеща миризма на пушек.

Ами ако пуснеше ножа, а каубоят не успееше да го достигне? Ала трябваше да опита. Би било жестоко от негова страна, ако не го направеше.

Краката на мъжа бяха завързани за бюрото и той едва ли щеше да стигне ножа, ако Кевин просто го пуснеше долу. Трябваше да го хвърли.

Завъртя ръка и му даде сигнал за намеренията си. Каубоят кимна. Кевин искрено се надяваше, че не говореха на различни езици.

Наведе се, за да каже на каубоя да внимава, и точно в този момент се чу хлопане отдясно.

Някой бе влязъл в къщата.

— Момче? Чуваш ли ме, хлапе?

Мат. Мъжът, когото Кевин бе ударил с пожарогасителя.

Младежът пусна ножа и той се приземи тихо на килима, което беше добре, но падна далеч от обсега на каубоя, което не беше добре.

— Така да бъде! — извика Мат от всекидневната.

Дори каубоят да успееше да вземе ножа, пак щеше да е заключен в стаята. Кевин внимателно запълзя към другия край на дългия таван.