Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (69)

68.

Кантел стискаше в ръка градински маркуч и безуспешно поливаше с вода горящата купчина дърва, а Макгинес, въоръжен с лопата, хвърляше пръст върху нея. Салво се опитваше да събори купчината и разстилаше цепениците с гребло. Но въпреки усилията им, огънят продължаваше да бушува и хвърляше искри и пушек високо в небето. Зад тях, облегнати на скалите, стърчаха две заредени пушки: една винтовка и една 12-калиброва ловджийска надцевка. Кристофър нямаше никакво желание да използва оръжие, но много добре осъзнаваше силата, която то олицетворяваше.

Други мисли препускаха в главата му. Огънят бе запален нарочно, като сигнал. От момичето. Тя беше умна и много хладнокръвна — полезна информация, макар и нежелана.

— Мат, ела да ме заместиш!

Кантел предаде безполезния маркуч на Салво и хукна към входната врата на хижата. Отвори я и огледа вратата на кабинета, за да се увери, че все още е добре залостена.

После изтича навън и заобиколи къщата, за да провери и прозореца на кабинета. Здраво закованите върху него летви стояха по местата си.

Върна се обратно в къщата, застана по средата на всекидневната и се ослуша. Вече десет минути момчето не спираше да хлопа по вратата на килера. Силният шум изкарваше Кристофър от кожата му, но нямаше начин да накара момчето да престане.

Той се запита къде ли се криеше момичето.

— Пръв и последен шанс, госпожице Съмнър — извика и хлопна входната врата.

Блъскането от кабинета утихна.

— Ако се предадеш — продължи Кантел, — ще се отнесем с теб съвсем нормално. Ако ли не, ще ти се случи… хм, няма да ти хареса, повярвай ми. Изборът е твой… Искам да ми отговориш веднага!

Зачака.

Тогава погледът му попадна върху повредената радиостанция и мислите му мигом се проясниха. Радиостанцията го накара да се сети за самолета.

Момичето имаше ключ.

По време на аварийното кацане бе твърде зает, за да мисли как точно се бяха качили в самолета неканените им спътници. Но сега…

След кацането пък бе зает да импровизира решение на проблема с момчето и каубоя. Но сега…

Изтича навън и хукна към горящата купчина. Салво и Макгинес бяха успели да овладеят донякъде пожара.

— Момичето има ключ — извика той. — Наглеждай къщата отвътре! — нареди на Мат. — Роджър, ти идваш с мен.