Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (68)

67.

Фермерските къщи полека-лека отстъпиха пред необятната пустош на природния резерват. Не се виждаха никакви постройки. Бледата лунна светлина огряваше синкавосивите скали отдясно, а отляво се ширеше плътен килим от вечнозелена растителност. Чифт кехлибарени очи блеснаха внезапно край пътя; една лисица се стрелна на косъм пред ярките фарове на колата и потъна в мрака.

— Двайсет и пет километра на коне — докладва Брандън. — Четири-пет часа, ако не се отклоняваме от пътеката. Ако имаме късмет, може да стигнем до източната страна на Мидъл Форк преди съмване.

Джери погледна часовника си. Правеше го често; много по-често от необходимото. Уолт шофираше със сто и двайсет километра в час и включена полицейска лампа.

— Нали разбираш, че ситуацията може да стане много неприятна? — обърна се Джери към Брандън.

Томи вдигна поглед от топографската карта и портативния GPS, който в момента програмираше, но не каза нищо. Очите на Уолт се взираха в него от огледалото за обратно виждане.

— Има моменти, в които носиш значката си, и други, в които трябва да я оставиш в чекмеджето — допълни Джери.

— Ние не действаме по този начин — отвърна Уолт.

— Ако има оцелели и ако някой държи Кевин за заложник, ще стане кървава баня. Просто искам и двамата да сте подготвени за това.

— Най-важната ни задача е да спасим момчето и момичето — каза Брандън. — Останалото не ми е проблем.

— Ако ФБР се захване с това… — предпазливо започна Джери. — Случайно познавам шефа на САК в Солт Лейк, лично. Той е привърженик на тактиката „шок и ужас“. Обожава грубия подход. Ще убие и двамата. Няма да търсим комуникация, няма да водим преговори. Атакуваме незабавно. Още щом ги видим, без предупреждение. Имаме само един шанс. След това те поемат контрола, а ние им се подчиняваме. Но ние няма да позволим да се стигне дотам. Ще измъкнем Кевин невредим от тази каша.

Воят от двигателя се смесваше с триенето на гумите по асфалта и кънтеше в ушите на Уолт.

— Просто казвам какво ще се случи — продължи Джери. — Искам да чуя, че си наясно, Брандън, иначе няма смисъл да се качваш на коня. За мен не е проблем, ако решиш да не участваш. Но хванеш ли се на хорото, ще тропаш в крак с останалите. Операция като тази не би могла да се проведе по друг начин.

— Разбрахме — отсече Уолт.

— Искам да го чуя и от устата на Брандън.

— Ще участвам — кимна Томи.

— Съществува вероятност да ни бъдат предявени обвинения — каза Джери. — Уолт и аз… Това момче е наша плът и кръв. Не е честно да искам това от теб, но съм длъжен да те уведомя за реалното положение на нещата.

— Ще участвам — повтори Брандън.

Джери се обърна и за пръв път погледна към помощник-шерифа.

Беше усмихнат до ушите.