Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (64)

63.

Измъчван от болезнено напрежение заради факта, че самолетът на корпорация „Боинг“, с който пътуваше баща му, щеше да кацне след петнайсет минути, Уолт се наведе над първата редица маси в заседателната зала. Одеколонът на Стивън Гарман му дойде в повече.

Пилотът бе нисък и набит; имаше червени като на ирландец бузи и притежаваше онзи тип хубост, който често намираше израз върху етикетите на консервите със супа. През последните няколко минути Гарман предлагаше да извърши полета с портативния предавател по курса на лиърджета. Планът включваше сложно пилотиране, посредством което безжичното устройство би могло да открие местоположението на телефона, ако Уолт успееше да се пребори за съдействие. Флеминг не хранеше излишни надежди, но не искаше да прекършва оптимизма на Гарман.

Шерифът отстъпи крачка назад. Одеколонът сигурно носеше някакво име от сорта на „Брутална сила“ или „Дяволска мъгла“.

— Мога да ти кажа накъде бих се насочил аз — каза Стивън.

— Бъди така добър, моля те.

— През последните години разни големи клечки купуват къщи в района на Мидъл Форк. Там има около пет-шест стари имота, точно насред държавните гори. Та тези богаташи обожават да притежават онова, което другите не могат да имат. Освен това обичат да нарушават правилата. Всеки от тях може да прави подобрения на имота си и въпреки че нямат право да променят естественото състояние на природата, кой би могъл да знае дали спазват това условие, или не? Нека ти кажа и друго: ако единият ти двигател е в пламъци, а другият вече е извън строя, няма да придиряш много-много къде точно ще приземиш самолета си. — Стана от мястото си, отиде до електронната карта и отбеляза с кръгче един тъмен район. — Съдейки по предполагаемия им маршрут, аз залагам на ранчо „Мичъм“.

— Но това е поне на два-три километра след мястото, което посочват изчисленията — каза Уолт и посочи жълтото кръгче в съседство. — Ето тук.

— Ако са се разбили, може и да си прав — отвърна Гарман. — Непрекъснато слушаме за пилотски грешки. Но никой не говори за пилотския страх. Та кой би искал да се разбие? Ще се изненадаш, ако ти кажа на какво е способен един пилот, когато горе стане напечено. Като се вземе предвид скоростта им на спускане и фактът, че радарът на „Маунтин Хоум“ ги е загубил някъде тук… Ако са извадили късмета да забележат някоя частна писта, може да са се плъзнали точно по върховете на дърветата — развълнува се той: човекът очевидно се забавляваше! — Правят вираж към каньона. — Сви пръсти и разпери палеца и кутрето си като крила на самолет. — И вече са вън от обсега на радара, движейки се на трийсетина метра над водата. С пълна мощност, защото двигателят им сдава багажа. Трябва само да се опитат да изцедят от него още два-три километра. — Пръстът му вече следваше извивките на реката. — Влизат в каньона, правят този последен завой и се приземяват тежко, надявайки се да оцелеят. Дали самолетът е цял, не мога да кажа. Но аз бих започнал издирването някъде оттук.

— Това е на няколко километра по-далеч от мястото, където планирахме да започнем издирването — повтори шерифът.

— Казвам само, че пилотът не следва изчисления, той просто се опитва да оцелее. Аз бих опитал да кацна около ранчо „Мичъм“. С пълен резервоар навсякъде другаде рискуваш да се разбиеш на хиляда парчета и да изгориш. Не, благодаря. И още нещо — добави Стивън, — държавният резерват е пълен с хора по това време на годината. Ако този самолет се е разбил, щеше да причини огромен пожар. Досега щяхте да сте чули за това.

— Това звучи успокояващо.

— Изпратете хеликоптер.

— Опитвам се да го избегна — обясни Уолт. — Ако, пази боже, имаме случай със заложници, би било много неразумно да оповестяваме, че знаем местоположението им. Възнамеряваме да действаме колкото се може по-тихо, докато не разберем с какво точно си имаме работа. Имай го предвид.

— Добре, но нека ти кажа нещо: трябва да бъдем реалисти и да приемем факта, че шансовете им за успешно приземяване не са много големи. Преди всичко трябва да търсим останки от самолета и оцелели пътници. Да смятаме, че сме изправени пред случай със заложници е, откровено казано, доста оптимистична нагласа.

Флеминг неспокойно погледна часовника си. Пристигането на баща му го изпълваше с ужас.

— Тоест, ако предприемем издирване по суша преди съмване… — каза Уолт.

— Мичъм Крийк е най-добрият им шанс за оцеляване — замислено кимна Гарман.

— Безжичният ретранслатор ще ти каже дали има включен телефон наоколо, така ли?

— Точно така. Но ще трябва да се отдалечим на достатъчно разстояние от Станли, за да сме сигурни, че не става въпрос за телефона на някой турист.

— Можеш да се свържеш с мен на тези два номера. — Уолт надраска телефонните номера на един лист и му го подаде.

Стационарният телефон в залата иззвъня и високоговорителят се включи автоматично.

— Шерифе? — обади се женски глас. — Търси те специален агент Барлоу, на първа линия.

Новината за обаждане от ФБР привлече вниманието на всички присъстващи. Управлението на Флеминг трябваше смирено да отстъпи встрани в името на националната сигурност. Всички погледи се насочиха към него. Той се поколеба миг преди да отговори:

— Кажи му, че съм излязъл за малко.