Ридли Пиърсън
Смъртоносно лято (6)

5.

Уолт направи снимки на двата автомобила и на мястото на произшествието и чак тогава спусна тауруса на земята, надявайки се, че Фиона ще се появи преди тръгването на медицинския екип. Искаше му се да документира колкото се може повече подробности, а неговите фотографски умения изобщо не можеха да се сравняват с нейните.

Малоун кашляше и се давеше.

— Запушване на дихателните пътища — каза мъжът от медицинския екип. — Не можем да го стабилизираме. Ще се наложи да го преместим.

Малоун подбели очи. Очевидно се задушаваше въпреки кислородната маска.

Кевин скочи на крака и се втурна към чичо си.

— Не могат ли да направят нещо? — уплашено извика той. От очите му се стичаха сълзи. — Помогнете му! Някой да му помогне, мамка му!

Хората от екипа на линейката прехвърлиха мъжа на носилка. От дрехите му се вдигна облак ситна кафява пепел.

Пепел при пепелта, помисли си Уолт.

Когато конвулсиите започнаха, медиците спряха носилката и подновиха усилията си да го стабилизират. Ала смъртта витаеше над него, неумолима и жестока. Чу се остро, мъчително хъркане, последвано от тягостна тишина — и после всичко приключи.

Кевин притихна, смразен от ужас. Изгаряше от желание да натисне някакъв бутон, с който да спре на пауза случващото се пред очите му, ала такъв не съществуваше.

Медиците качиха носилката в линейката.

Кевин приклекна безмълвно до краката на чичо си.

— Господи… — прошепна той.

— Дано те чува — отвърна Уолт.